Решение № 13425 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2010 г.

Решение № 13425 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Марин Бойчев Маринов и Мария Василева Маринова, двамата от гр. Варна и на Любомир Ангелов Сидеров от гр. Варна, срещу решение № 404/24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2231/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Емилия Любомирова Сидерова и Иванка Любомирова Сидерова, двете от гр. Варна срещу Заповед № 2278/10.07.2009 г. на кмета на община гр. Варна. Ответниците Емилия Любомирова Сидерова и Иванка Любомирова Сидерова в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба на Любомир Ангелов Сидеров е процесуално недопустима, тъй като е просрочена, а тази на Марин Бойчев Маринов и Мария Василева Маринова е неоснователна и предлага първата да се остави без разглеждане, а втората - без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че: Касационната жалба на Любомир Ангелов Сидеров е постъпила в съда извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е просрочена. Видно от съобщението, с което е уведомен на изготвяне на решението, той е получил същото на 8.03.2010 г. лично, поради което срокът за подаване на касационна жалба е изтекъл на 22.03.2010 г. - понеделник, работен ден. Касационната жалба е постъпила в съда на 12.04.2010 г., което е извън посочения срок, поради което е процесуално недопустима. Следва определението за даване ход на производството по същество по тази касационна жалба да се отмени, жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. Касационната жалба на Марин Бойчев Маринов и Мария Василева Маринова е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Емилия Любомирова Сидерова и Иванка Любомирова Сидерова, Заповед № 2278/10.07.2009 г. на кмета на община гр. Варна, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ е спряно изпълнението на строеж "изграждане на водопроводна и канализационна инсталация в новоизградено санитарно помещение", находящо се в магазин на партерен етаж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХII, кв. 388 по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, 10-ти микрорайон, пл. "Лаврентий" № 35. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е завършен и не е налице предмет на спиране на строително монтажни работи. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено от събрания доказателствен материал и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че процесният строеж "изграждане на водопроводна и канализационна инсталация в новоизградено санитарно помещение" е изпълнен изцяло към момента на издаване на процесната заповед. Спиране на изпълнението на даден строеж предполага, че продължава да се изгражда или, че може да продължи да се извършват строителни и монтажни работи /СМР/. Тогава, когато строежът е завършен и не предстои да се извършват по него СМР, не е налице предмет на издаване на заповед за спиране изпълнението на строежа. С оглед изложеното, както и с оглед изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, правилно е прието, че заповедта е незаконосъобразна и е отменена. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Претендираните разноски от Емилия Любомирова Сидерова и Иванка Любомирова Сидерова са недоказани документално, поради което такива не следва да им се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК