Решение № 12807 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2012 г.

Решение № 12807 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 6588 от 10.05.2012 г., постановено по адм. д. № 12794/11 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил искането на Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски за отмяна на отчуждаване с Решение на Министерския съвет № 172 от 26.03.2010 г. на част от имот частна собственост с площ от 577 кв. м, целия от 722 кв. м, находящ се в землището на район "Витоша" - гр. София, съставляващ пл. № 42 по кадастрален лист 722.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски чрез процесуалните им представители адв. Христо Томов и адв. Силвия Русанова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, и да реши спора по същество, като отмени отчуждаването на недвижимия имот, извършено с решението на Министерския съвет. Претендира се заплащане на разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Министерски съвет на Република България чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованите страни - министър на финансите, министър на регионалното развитие и благоустройството, изпълнителният директор на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез своите процесуални представители вземат становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението тричленният състав на ВАС, трето отделение, е отхвърлил искането на Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски за отмяна на отчуждаване с Решение на Министерския съвет № 172 от 26.03.2010 г. на част от имот частна собственост с площ от 577 кв. м, целия от 722 кв. м, находящ се в землището на район "Витоша" - гр. София, съставляващ пл. № 42 по кадастрален лист 722. Производството е разгледано при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 7432 от 30.05.2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. № 16483/2010 г., с решение № 12267 от 03.10.2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 9375/2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е описал накратко установената фактическа обстановка по отчуждаване на процесния недвижим имот с решение № 172 на Министерския съвет на Република България от 26.03.2010 г., обнародвано ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. и като необжалвано влязло в законна сила на 27.04.2010 г., в това число ангажираните доказателства за собственост от молителите /касатори в настоящата инстанция/. Изложени са мотиви, че така ангажираните доказателства обосновават правния интерес от искането по чл. 39 от ЗДС за отмяна на отчуждаването, но по същество искането се явява неоснователно. В тази насока е прието, че с наведените в молбата за отмяна на отчуждаването доводи на практика се цели осъществяване на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на решение № 172 на МС за отчуждаване на недвижим имот, което е недопустимо да се извърши в настоящето производство, тъй като съгласно тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г. решенията на МС, в които не е посочен действителния собственик на отчуждения имот, и е нарушен чл. 39а, ал. 1 от ЗДС, не са нищожни, а са незаконосъобразни, а оспорването им следва да става в рамките на преклузивния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Посочено е още, че основание за отмяна на административен акт за отчуждаване е налице в случаите, когато в продължение на 6 месeца от влизане в сила на решението по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС в полза на собствениците не е извършено обезщетение, като под "собственик" законодателят разбира посоченото в акта за отчуждаване лице, респективно посоченото в съдебното решение при оспорване на решението на МС, а след като в процесното решение на МС двамата молители не са посочени като собственици, спрямо тях няма задължение за обезщетяване. На база на изложеното е направен краен извод, че неплащането на обезщетение спрямо молителите, които не са посочени като собственици в административния акт, не поражда в тяхна полза субективно право да искат отмяна на решението за отчуждаване на основание чл. 39, ал. 3 от ЗДС, а претенциите им могат да бъдат защитени по общия исков ред срещу лицето получило реално паричното обезщетение.

Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно като краен резултат.

В касационната жалба се излагат доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които ще бъдат разгледани по реда на излагането.

Едно от основните оплаквания на касаторите са, че тричленният състав на ВАС не е изпълнил задължителните указания на петчленния състав на ВАС, дадени в отменителното решение. Направеното оплакване е основателно. От мотивите на решение № 12267 на петчленния състав на ВАС е видно, че с него са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъдат изяснени следните обстоятелства:

1. на какво се дължи посочването на лицето Албена Христова Христова като собственик на въпросния недвижим имот, като в тази насока бъдат обсъдени всички представени по делото доказателства, бъде съобразено тълкуването на закона, дадено в тълкувателно решение № 5/2010 г. на ВАС, и бъде установен размера на припадащото се обезщетение.

1. неизяснената собственост върху недвижимия имот е наложило прилагането на процедурата по чл. 39а, ал. 2 от ЗДС, а именно сумата за обезщетението да се изплати по сметка на областния управител, а не по личните сметки, а при условията на ал. 2 собствениците на отчуждения имот да доказват правото си да получат определеното парично обезщетение, който нарежда на банката да заплати дължимото обезщетение, заедно със съответната лихва. В тази насока са дадени указания да бъде обсъдено писмо изх. № 17-00-322 от 07.09.2010 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за превеждане на сумата по сметка на областния управител за изплащане на обезщетения за отчуждените имоти с Решение № 172 на МС.

1. дадени са указания да бъде изследван въпросът дали молителите са били уведомени за превеждане на обезщетението по сметна на областния управител, в коя банка и от кога е започнало изплащането му съобразно изискванията на чл. 39, ал. 6 от ЗДС и с оглед на изясняването на този въпрос да се прецени дали следва да се уважи искането за отмяна или не.

Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В конкретния случай е изпълнено частично само първото указание, но е прието, че този въпрос няма как да бъде разгледан в настоящето производство, а останалите указания не са изпълнени, което по своето естество съставлява съществено процесуално нарушение. С оглед на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК не съществува процесуална възможност за нова отмяна на първоинстанционното решение, а спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата касационна инстанция.

От данните по делото се установява, че с решение № 172 на Министерския съвет на Р България от 26.03.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г., е извършено отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 44 + 800 /пътен възел Младост до км 44 + 720 /край на участъка в строителство/, като с него е извършено отчуждаване и на част от имот пл. № 42 по к. л. № 722, с площ от 577 кв. м, целият от 730 кв. м. Като собственик на имота е вписана Албена Христова Христова и е определено обезщетение от 85 685 лева. Като необжалвано, решението на МС за отчуждаване е влязло в законна сила на 27.04.2010 г.

На 21.12.2010 г. от жалбоподателите Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски са депозирали искане по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС за отмяна на извършеното отчуждаване поради това, че в 6-месечен срок от отчуждаването не е им изплатено дължимото обезщетение.

Според цитираната разпоредба, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1 или на съдебното решение, собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд отменя акта за отчуждаването. Следователно, за да бъде уважена подобна претенция, следва да са налице следните елементи на фактическия състав:

1. да е налице влязло в сила решение за отчуждаване;

1. в шестмесечен срок от влизането в сила на решението да не е изплатено обезщетение;

1. искането да е подадено от собственика на отчуждения недвижим имот.

От данните по делото може да бъде прието за безспорно единствено обстоятелството, че решение № 172 на МС за отчуждаване е влязло в законна сила на 27.04.2010 г.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че след като жалбоподателите не са вписани като собственици в решението за отчуждаване на недвижимия имот, те не могат да бъдат носители на правото да искат отмяна на отчуждаването. Този извод на тричленния състав не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е изграден в противоречие със закона и дадените задължителни указания в отменителното решение. След като законът позволява да бъде извършено отчуждаване на недвижим имот при висящ спор за собствеността му - по аргумент от чл. 39, ал. 5 от ЗДС, то няма пречка лицето или лицата, които претендират че са собственици на имота, да искат отмяна на отчуждаването при условията на ал. 3 от същия член.

Като доказателства в подкрепа на твърденията си, че са собственици на отчуждения недвижим имот, Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски са представили следните доказателства: 1. удостоверение за наследници № 002495/04.09.2007 г. на Столична община - Район Красно село /л. 16 от адм. д. № 16483/2010 г./, от което е видно, че същите са наследници по закон на Генко Василев Тетевенски, починал на 08.10.1982 г.; 2. нотариален акт № 94, т. VI, рег. № 1256, н. д. № 788/1937 г. /л. 8 от цитираното дело/, от който е видно, че наследодателят Генко Василев Тетевенски е закупил 9 дка ливада в м. "Панека река" в землището на с. Симеоново - Софийско; 3. скици и удостоверения - /л. 9 и сл. от делото/ от които е видно, че част от въпросните ливади са записани в кадастрален лист № 722, пл. № 42 за поземлен имот VII - 2369 с площ от 730 кв. м, от които са отчуждени 577 кв. м. По делото от страна на административния орган не са ангажирани доказателства от които да е видно, че посочената като собственик в отчуждителното решение Албена Христова Христова е действителен собственик.

При така изложената фактическа обстановка не може да бъде направен извод, че представените писмени доказателства легитимират молителите Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски като собственици по наследство на отчуждения недвижим имот. По делото не са представени нарочни доказателства, от които да е видно възстановяване на собствеността върху въпросната ливада по ЗСПЗЗ или друг реституционен закон. В този смисъл не може да бъде прието, че е налице едно от кумулативните изисквания на нормата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС - искането за отмяна на отчуждаването да е подадено от собственик на недвижимия имот.

По отношение на дадените указания по т. 2 и 3 от отменителното решение следва да бъде посочено следно:

С въпросното писмо изх. № 17-00-322 от 07.09.2010 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за превеждане на сумата по сметка на областния управител за изплащане на обезщетения за отчуждените имоти с Решение № 172 на МС /л. 91 от адм. д. № 16483/2010 г./ се нарежда на банка "ДСК" - ЕАД да преведе сумата от 4 989 463,00 лв. по банковата сметка на област София, съставляваща обезщетение на засегнатите собственици съгласно решение № 172/26.03.2010 г. Въпросното писмо не съставлява доказателство за извършено плащане, тъй като не може да бъда поставен знак за равенство между нареждане за плащане и самото плащане. За това говори и обстоятелството, че в писмото е посочено, че банката следва да потвърди транзакцията пред Агенция "Пътна инфраструктура" след извършването й, доказателства за което не са ангажирани.

От страна на администрацията не са ангажирани и доказателства за обстоятелствата по т. 3 от отменителното решение - дали молителите са били уведомени за превеждане на обезщетението по сметка на областния управител, в коя банка и от кога е започнало изплащането му съобразно изискванията на чл. 39, ал. 6 от ЗДС. Представените в съдебно заседание на 02.04.2012 г. са от 2006 г. и се отнасят за друго отчуждително решение, като по тях обявленията са на фонд "Републиканска пътна инфраструктура", а не от Агенция "Пътна инфраструктура".

Предвид на гореизложено следва да бъде прието, че не са налице кумулативните условия по чл. 39, т. 3 от ЗДС за отмяна на отчуждаване с Решение на Министерския съвет № 172 от 26.03.2010 г. на част от имот частна собственост с площ от 577 кв. м, целия от 722 кв. м, находящ се в землището на район "Витоша" - гр. София, съставляващ пл. № 42 по кадастрален лист 722.

След като е стигнал до същия краен извод, макар и други мотиви, тричленният състав на ВАС е постановил едно правилно като краен резултат съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основания на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,