Решение № 6466 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2010 г.

Решение № 6466 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Рила, против решение № 197 от 26.07.2010 г. по адм. дело № 102 от 2010 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменен като незаконосъобразен акт № 3/27.11.2009 г. на кмета на община Рила, с който са определени задълженията на Рилска света обител, н. м. Рилски манастир за такса битови отпадъци за времето от 1.01.2005 г. до 14.08.2009 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска неговата отмяна. Ответникът по касационна жалба - Рилската света обител - Рилски манастир, община Рила, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по изложени в съдебно заседание аргументи. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административния орган е пропуснал да определи и обяви конкретно и изрично размера на следващата се такса за всеки имот и за всяка година, който пропуск не позволява да се провери спазването на материалноправните разпоредби на закона, решенията на общинския съвет относно размерите на таксата по години и конкретните обстоятелства, относими към приложението им, вкл. и дали са извършвани услугите по събиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на отпадъците и поддържане на депа за битови отпадъци. Съдът е приел, че пропускът да се посочат конкретни обстоятелства относно размера на задълженията за такса битови отпадъци по имоти и по години е съществен, защото не позволява да се провери правилността на определянето им в съответствие с критериите, попосочени по-горе. Поради непосочване на каквито и да било конкретни данни в доклада, въз основа на който е издаден оспорваният акт, относно горните обстоятелства, съдът не счете за необходимо изследването им като значими за приложението на закона обстоятелства чрез съответна експертиза. Като последица от това е прието, че оспореният акт противоречи на процесуалноправни разпоредби и на материалния закон и не следва да се проверява по същество правилността на определения размер на таксата за битови отпадъци за периода и размера на лихвата за просрочие. Така постановеното решение е неправилно. Вярно е, че оспореният акт преповтаря констатациите и изводите в доклад № 3/29.10.2009 г. за извършената проверка за определяне ТБО, но пък от своя страна към самия доклад са приложени редица документи, декларации и справки, от които може и следва да се направи обоснован извод за вида и размера на дължимите ТБО както за конкретни имоти, така и за всяка една за годините от процесния период. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ, изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая с доклада на комисията и прилежащите му документи, който е инкорпориран в оспорения ИАА. Отделно от това, в хода на съдебното производство са представени допълнително и събрани доказателства, включително и свидетелски показания, а изрично е направено и искане от Рилската света обител за назначаване и на икономическа експертиза, касаеща пряко предмета на спора, за която искането е "отклонено". От събраните в хода на административното, а впоследствие и в съдебното производство доказателства, включително и чрез от неизвършената експертиза е можело да се реши спора по същество. Вместо това и в нарушение на чл. 9, ал. 3, респ. чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е положил дължимата процесуална грижа да изясни правнорелевантните факти, което да му позволи да реши спора по същество. Допуснатите нарушения на съда при събиране, анализ и преценка на доказателствата са от категорията на съществените, тъй като, ако не бяха допуснати, изводите щяха да бъдат различни и евентуално да доведат решаване на спора по същество. От всичко установено дотук се налага изводът, че решението е неправилно, което ангажира като последица отмяната му и връщането за ново разглеждане, при което следва да се назначи вещо лице, което да даде заключение относно вида и размера на процесните такси за битови отпадъци за процесния период. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - Първо А отделение,