Решение № 9643 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2013 г.

Решение № 9643 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ухде Г. М. Б. Х." - Германия, понастоящем с правоприемник "Тисенкруп Ухде ГмбХ, със седалище и адрес на управление в гр. Дортмунд, чуждестранно юридическо лице, регистрирано с място на стопанска дейност на територията на РБългария, срещу решение № 1142 от 23.05.2013 г. по адм. дело № 2577/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 021100934/17.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 407/21.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 197 952, 88 лв. по фактури, издадени преди регистрацията на дружеството по ДДС, за които дружеството твърди, че са с предмет активи, налични към датата на регистрация.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, европейското право и практика на СЕС. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА в оспорената част . Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание пред касационната инстанция дружеството - касатор се представлява от адв. Райков, който поддържа касационната жалба и е подал молба с искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз с поставени въпроси:

1. Допустимо ли е с оглед фактите по делото в главното производство, Директива 2006/112/ЕС относно общата система на ДДС и принципът за неутралитет на системата на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължените лица могат да упражнят право на данъчен кредит за стоки, закупени преди ДДС регистрацията, само ако стоките представляват активи по смисъла на счетоводното законодателство, налични са към датата на ДДС регистрацията и за тях е подаден регистрационен опис в 7-дневен срок, при положение, че стоките, неотговарящи на тези условия също са пряко свързани с независимата икономическа дейност на лицата?

2. Допустимо ли е с оглед фактите по делото в главното производство, Директива 2006/112/ЕС относно общата система на ДДС и принципът за неутралитет на системата на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че позволяват отказ на данъчен кредит за получени услуги преди ДДС регистрацията на данъчнозадължените лица, когато тези услуги не са свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон, но е безспорно, че са пряко свързани с икономическата дейност на лицата?

3. При положителен отговор на въпросите по-горе, допустимо ли е ДДС да остане в тежест на бизнеса, когато е безспорно, че лицето е използвало покупките за извършване на облагаеми доставки?

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба. Счита за неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата и на искането за преюдициално запитване.

Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

По същество, съдът съобрази следното:

"УХДЕ ГмбХ", със съдебна регистрация в Дортмунд, Германия, в хода на процеса първоначално е с променено наименование в "Тисенкруп Ухде ГмбХ" и впоследствие преобразувано в "Тисенкруп Индъстриъл Сълюшънс ГмбХ" - правоприемник.

"УХДЕ ГмбХ" осъществява дейността си в България по два договора, сключени на 22.11.2007 г. между "Лукойл Нефтохим България" АД, в качеството на клиент и "УХДЕ ГмбХ" в качеството на изпълнител, за изграждане на инсталации: ХО-5 за хидрообезсерване и деароматизация на дизелова фракция и ХОБ-1 за обезсерване на кретинг бензин, с използване на технологията"Prima G+".

Договорите са с начална дата 24.08.2007 г.

Във връзка с изпълнението им, е извършена регистрация на "УХДЕ ГмбХ" с "място на стопанска дейност" в Република България по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК в Регистър Булстат.

Регистрацията по ЗДДС е от 01.08.2008 г.

При извършваната ревизия на дружеството във връзка с дейността му с място на стопанска дейност в РБългария, същото е подало искане за прихващане или възстановяване с вх. № ИТ-00-2246/28.02.2011 г. за ДДС по фактури, за които твърди, че са за налични активи към датата на регистрацията по ЗДДС - 01.08.2008 г.

Към искането са приложени следните фактури:

• фактура № 1000000448/01.02.2008 г. на стойност 24 171.48 евро и ДДС - 4 834.30 евро, Фактура № 1000000461/01.03.2008 г. на стойност 56 400.12 евро и ДДС - 11 280.02 евро, фактура № 1000000493/01.04.2008 г. на стойност 56 400.12 евро и ДДС- 11 280.02 евро, фактура № 1000000538/01.05.2008 г. на стойност 56 400.12 евро и ДДС - 11 280.02 евро, фактура № 1000000562/01.06.2008 г. на стойност 48 940.01 евро и ДДС 9 788 евро и фактура № 1000000594/01.07.2008 г. на стойност 23 362.49 евро и ДДС - 4 672.50 евро, издадени от "Нефтохимпроект" АД, гр. Бургас, с предмет "договор за техническо подизпълнение". Получател по фактурите е "УХДЕ ГмбХ" с VAT № DE811112212. При проверка в информационния масив на НАП ПП "VAT" органът по приходите е установил, че "Нефтохимпроект" АД е отразило в дневника на продажби и СД за ДДС за месеци март, април, май, юни и юли 2008 г., издадените от него фактури.

• фактура № 1000000001/19.03.2008 г. на стойност 46 000 евро и ДДС - 9 200 евро, фактура № 1000000002/19.03.2008 г. на стойност 33 500 евро и ДДС - 6 700 евро и фактура № 1000000003/25.03.2008 г. на стойност 159 000 евро и ДДС - 31 800 евро, издадени от "Химремонтстрой" АД, гр. София, с предмет "авансово плащане". Получател по фактурите е "УХДЕ ГмбХ", не е посочен VAT номер. При проверка в информационния масив на НАП ПП "VAT" е установено, че "Химремонтстрой" АД през месец май 2008 г., е издало фактури с № 100000430/14.05.2008 г., № 100000432/15.05.2008 г. и № 000000436/20.05.2008 г., които съответстват стойностно на издадените инвойси от месец март 2008 г., с предмет на доставка "аванс".

• фактура № 5000002412/16.05.2008 г. на стойност 195 евро и ДДС - 39 евро, фактура № 5000002413/16.05.2008 г. на стойност 195 евро и ДДС - 39 евро и фактура № 5000002411/16.05.2008 г. на стойност 195 евро и ДДС - 39 евро, издадени от "Кондор Травел" ООД, гр. Бургас, с предмет "нощувка и закуска". Получател по фактурите е "УХДЕ ГмбХ", не е посочен VAT номер.

• фактури № 5177015251/10.10.2007 г. на стойност 138.30 евро и ДДС - 27.66 евро, фактура № 5177015273/12.10.2007 г. на стойност 92.20 евро и ДДС - 18.44 евро, фактура № 51770155250/11.10.2007 г. на стойност214.40 евро и ДДС - 42.88 евро, фактура № 5177014923/19.10.2007 г. на стойност 426.10 евро и ДДС - 85.22 евро и фактура № 5177014460/19.10.2007 г. на стойност 426.10 евро и ДДС - 85.22 евро, издадени от "Турист Сервиз Рент-а-кар" ЕООД, гр. София, с предмет "автомобил под наем". Получател по фактурите е "УХДЕ ГмбХ" с VAT № DE811112212. Във фактурите над номера им е посочено, че не дават право на приспадане на ДДС.

Всички фактури са издадени преди датата на регистрация на дружеството по ЗДДС - 01.08.2008 г., но искането е заявено на 28.02.2011 г.

Органът по приходите е разгледал искането като подадено с правно основание чл. 74 от ЗДДС.

Съгласно текста, регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит, за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството, преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

Съдът в потвърждение изводите на органа по приходите е приел, че не са налице всички, кумулативно предвидени предпоставки по чл. 74 от ЗДДС.

От една страна няма представени доказателства, че към датата на регистрацията фактурите, приложени към искането са осчетоводени по сметки, отчитащи активи и същите са налични към датата на регистрация на лицето по ЗДДС.

Към искането не е представен опис на наличните активи.

Видно от фактурите, те нямат за предмет активи по смисъла на ЗСч като такива не могат да бъдат: "нощувка и закуска", разходи за "наем на наети леки МПС", "авансови плащания", последните с неизяснен предмет.

Така че с представените фактури, издадени от "Турист Сервиз Рент-а-кар" ЕООД, гр. София, с предмет "автомобил под наем", фактурите издадени от "Кондор Травел" ООД, гр. Бургас, с предмет "нощувка и закуска" и фактурите издадени от "Химремонтстрой" АД, гр. София, с предмет "авансово плащане", не установяват закупуване на активи.

Единствено на обсъждане подлежат фактурите, издадени от "Нефтохимпроект" АД, гр. Бургас, с предмет "договор за техническо подизпълнение".

Във връзка с предмета по тези фактури, липсват каквито и да е други доказателства, установяващи договорните взаимоотношения между страните и изпълнението им. Липсва връзка със счетоводни отразявания, свързани с предмета на регистрация на чуждестранното дружество с място но стопанска дейност на територията на Републрика България. Важно обстоятелство е и фактът, че фактурите са издадени във форма invoice, стойностите са в евро, различна от валутата в България - лева, и в тях е посочен получател "УХДЕ ГмбХ" с VAT № DE811112212, т. е. регистрацията на дружеството по ДДС в Германия, където е седалището му. Това дава основание да се направи извод, че за дружеството е възникнало право на упражняване на данъчен кредит по седалището му в Германия, каквото в случай че не е упражнено, подлежи на упражняване в държавата-членка по седалище на получателя "УХДЕ ГмбХ" в Германия.

Безспорно е, че към момента на регистрация по ДДС в РБългария, дружеството не е представило списък на налични активи.

Безспорно е, че при липсата на списък за налични активи, заявлението за приспадане на данъка с приложените фактури, издадени през м. 10.07 г., м. 02 и м. 03.2008 г., е подаден в много по-късен период - 28.02.2011 г., което прави невъзможен контрола на органа по приходите.

Така обсъдените факти, във връзка с подаденото искане и представените към него фактури, не установяват предпоставките по чл. 74 ЗДДС.

Недоказано наличие на активи при регистрация по ЗЗД по смисъла на специалните разпоредби от ЗДДС и ЗСч, правят отказа законосъобразен.

Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС и подаването му в предвидения в същата разпоредба срок е елемент от фактическия състав пораждащ правото на приспадане. В чл. 74, ал. 2 ЗДДС са изброени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи /включително съставянето и представянето на регистрационен опис/. Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. Според чл. 75, ал. 3 ЗДДС правото на приспадане "не възниква и не може да се упражни", ако регистрационния опис е подаден след съответния срок. Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено.

В настоящия случай не е налице необходимост, респективно задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз, каквото се претендира от дружеството-касатор. Настоящият спор не поражда съмнение относно приложимостта и действието на общностни разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Не е налице противоречие между национална и общностна правна разпоредба, каквото не се твърди и в искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване. Въпросите формулирани в искането са неотносими към установената по делото фактическа обстановка, не съдържат искане за тълкуване на конкретни правни разпоредби. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че предметът на спора е напълно изяснен, значението и смисълът на разпоредбите са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което приема, че не са налице основания по чл. 267 ДФЕС и предпоставките по чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Обжалваното съдебно решение с извод за законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение