Решение № 3871 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2021 г.

Решение № 3871 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2021 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Красно село" към Столична Община (СО), подадена чрез юрисконсулт Панковска срещу Решение № 6440/08.11.2021 г. по адм. дело № 8076/2021 г. на Административен съд- София-град (АССГ). От съдържанието на касационната жалба може да се приеме, че са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател посочва, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Касационният жалбоподател в съдебно заседание чрез юрисконсулт Овчаров моли за отмяна на решението на Административен съд София-град. Претендира разноски. Ответникът - В. Г., в депозирания писмен отговор, подаден чрез адвокат Неврокопски и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Административен съд– София-град е ОТМЕНИЛ по жалба на В. Г. Писмо изх. № РКС21-ГР94-1371 от 28.07.2021 г. на Кмета на район "Красно село" към СО, в което е обективиран изричен отказ да се предостави административна услуга– заверка на молба- декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК, относно гараж с идентификатор 68134.206.130. 3. 5. Същевременно е ВЪРНАЛ преписката на Кмета на район "Красно село" към СО по Молба– декларация № РКС21-ГР94-1371 от 03.06.2021 г. по обстоятелствена проверка за заверка относно гараж с идентификатор 68134.206.130. 3. 5 с отразяване дали за него има съставен акт за общинска собственост по реда на ЗОС, в седемдневен срок при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и в сроковете по чл. 57, ал. 2 и 3 от АПК. Осъдил е Столична община да заплати разноските по делото в размер 860 лв. За да постанови този резултат адм. съд е приел, че административното производство е започнало по повод Молба на В. Г. от 03.06.2021 г. Към нея е приложила скица на гараж с идентификатор 68134.206.130. 3. 5 от 08.01.2018 г., от която е установено, че в КР няма данни за собственици на гаража. Искането, е било отправено към Кмета на район "Красно село" към СО за заверка на молба-декларация, че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Посочил е, че от приложеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.03.2021 г. на СРП се установява, че гараж № 2 е собственост на Е. Е., а гараж № 5 се ползва от жалбоподателя. С писмо от 18.06.2021 г. ответникът е оставил молбата без движение за отстраняване нередовности - представяне на документ за собственост върху гараж № 5. С молба от 12.07.2021 г. жалбоподателят е приложил договор за продажба на недвижим имот от ВЖФ по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.05.1994 г. по силата на който е придобил собственост на гаражна клетка № 2. В резултат Кметът на район "Красно село" към СО, е постановил адм. акт, с който по молбата на Г., е отказал извършване на исканата административна услуга. За да отмени отказът адм. съд е приел, че оспореният адм. акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като са били налице всички материалноправни предпоставки за неговото издаване в исканата насока. Намерил е, че в конкретния случай, административният орган в постановения отказ е извършил по същество преценката, която следва да извърши нотариусът в съответното нотариално производство. Сметнал е, че същият е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия администрацията няма по закон. Решението на адм. съд е валидно, допустима и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Правилно адм. съд е приел, че предмет на обжалване, е изричен отказ на Кмета на район "Красно село" към СО да извърши заявената пред него административна услуга - § 1, т. 2 от Закона за администрацията. С писмото се финализира преписката по подаденото искане и имплицитно се съдържа отказ да бъде извършена поисканата услуга- чл. 21, ал. 3, във вр. с § 8 ПЗР АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба- декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в молбата- декларация. Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗОбС, актовите книги за имотите– общинска собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Информацията дали даден имот е държавна собственост е публична и следва да бъде предоставена на заинтересованото лице. Общодостъпна е и информацията за държавната собственост- чл. 77 ЗДС. Необходимостта от установяването на обстоятелството, дали имотът/ имотите са държавна или общинска собственост е продиктувана от забраната в чл. 86 от Закона за собствеността, който разпорежда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Тоест, с тази заверка се установява само част от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Удостоверяването правото на собственост на заявителя е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването право на собственост. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. В охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 ЗС и, респ. наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. С отказът за заверка на молбата- декларация административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, чрез отразяване на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост, превратно е упражнил права, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Отказът за произнасяне, в случая лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва да издаде искания документ. Компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота, според регистъра. Този документ ще послужи, за преценка на нотариусът дали заявителя е придобил правото на собственост чрез някои от придобивните способи, вкл. по чл. 79 ЗС върху същия имот. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за разходите, но с оглед възражението за прекомерност, следва да се редуцира в размер на 500 лева. На основание чл. 8, ал. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за процесуално представителство, по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение