Решение № 15769 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2012 г.

Решение № 15769 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лилияком" ЕООД, с ЕИК *******, със седалище гр. Пазарджик, ул. Петко Машев № 11, ет. 2, ап. 22, представлявано от Иванка Йорданова Лазарова, против Решение № 2162 от 16.12.2011 по адм. д. № 149/2011 г. на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 161002344/27.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 931/28.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив. В касационната жалба се сочи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и отмяната на ревизионен акт № 161002344/27.10.2010 г. Касаторът възразява срещу отказаното му право на приспадане на данъчен кредит в размер на 831,71 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 81950,65 лв. и лихви в размер на 104,96 лв. Ответника по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив я е оспорил с доводи, съдържащи се в представени писмени бележки от юрк. Дамянова. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С първоинстанционното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № 161002344/27.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 931/28.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в общ размер 831,71 лв. по фактури с предмет транспортни услуги, издадени от "Ниес" ЕООД. При извършена насрещна проверка на "Ниес" ЕООД е констатирано, че доставчикът не е представил заповеди за командировки на водача на автомобила, предоставени аванси по повод командировките и отчети на същите, извлечения от счетоводни сметки за разчитане с извършилите транспорта лица, тахошайби, валутен отчет, винетна такса, фактури за закупено гориво, отчет на превоза, доказващи извършени разходи извън територията на страната, документи за изплащане на командировъчни разходи, както и доказателства за отразяване на последните в счетоводството на предприятието. Изпратено е запитване до Главна дирекция "Гранична полиция", чрез което е установено, че има разминаване и съществуват несъответствия в информацията, посочена в пътните листи, съпоставена с информацията от полицията. По - конкретно, установено е, че в пътен лист № 0002570/19.01.2010 г. за автомобил "Мерцедес", рег. № РА 7172АС и ремарке рег. № РА 4144ЕЕ е записано излизане през ГКПП Кулата на 20.01.2010 г. в 07.10 ч, а по информация от ГД "Гранична полиция" излизането е на цитираната дата но в 23 ч. през ГКПП Илинден. Съгласно данните от пътен лист № 0002569/16.01.2010 г. за автомобил "Рено" с рег. № РА 56З8ВА и ремарке рег. № РА 5629ЕЕ е записано излизане през ГКПП "Кулата" на 17.01.2010 г. в 4 ч, а по информация, предоставена от ГД "Гранична полиция" излизането е на 17.01.2010 г. в 13 ч. през ГКПП "Кулата - шосе". За нито един от останалите автомобили няма данни за преминаване през ГКПП на страната за м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г., когато "Ниес" ЕООД е фактурирало на жалбоподателя транспорта от България до Гърция. Заключението по съдебно - счетоводната експертиза не е констатирало дори осчетоводяването на фактурите за транспортни услуги. На вещото лице са предоставени само две командировъчни заповеди за времето от 16.01.2010 г. и от 23.01.2010 г., за които обаче не е установено изплащане на командировъчни суми и съставяне на валутни отчети, чрез които да се докаже извършването на разходи извън територията на страната. За да откаже претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, приходният орган е приел, че няма доказателства, които да установяват реално извършване на услуги по спорните фактури. За доказване на превозите са представени ЧМР, в които липсва подпис на превозвача, не е отбелязано мястото на получаване на стоките и датата на получаване. За да постанови обжалваното решение относно доначисления ДДС, административният съд е приел в своето решение, че с оспорения РА на жалбоподателя законосъобразно е начислен ДДС поради недоказване извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) по фактури № 12/03.12.2009 г., № 15/10.12.2009 г., № 17/16.12.2009 г., № 18/22.12.2009 г., № 21/05.01.2010 г., № 23/12.01.2010 г., № 24/05.01.2010 г., № 25/19.01.2010 г., № 27/29.01.2010 г. на стоки към "Терзиева - Велика" - Гърция, фактури № 13/03.12.2009 г., № 14/03.12.2009 г., № 16/16.12.2009 г., № 19/05.01.2010 г., № 20/05.01.20 на стоки към "Боукас Константинос" - Гърция, на стоки към "Стета АЕ" - Гърция и фактура № 26/23.01.2010 г., които не отговарят на условията за прилагане на режима, установен за вътреобщностна доставка. Относно "Терзиева Велика", независимо че е установено декларирането на ВОП по доставки от жалбоподателя, за м. декември 2009 г., ревизията е установила разминаване от 23330. 45 евро между така декларираните ВОП от гръцкия търговец и декларираните ВОД от жалбоподателя; за м. януари 2010 г. разминаването е в размер на 23330. 73 евро. Гръцките данъчни власти са провели ревизия в обектите на гръцкото дружество. Гръцките данъчни органи са извършили проверка и на място, където са установили, че помещенията на гръцкото дружество се намират на място, подходящо организирано за търговията със стоките. Относно транспортирането на стоките ревизираното лице е представило: 9 броя международни товарителници (ЧМР), на които е положен подпис и печат на получателя на стоките "Терзиева - Велика", VIN EL146480480. Не е отбелязано мястото и дата на получаване на стоките. Видно от представените ЧМР транспортът е извършен от български превозвач "Ниес" ЕООД. Транспортните услуги са за сметка на жалбоподателя. Относно "Стета АЕ" е констатирано, че търговецът не е декларирал ВОП от жалбоподателя през спорния период и не е подавал обобщени декларации и ДДС декларации. Посоченият гръцки търговец никога до настоящия момент не е осъществявал вътреобщностни транзакции и не е подавал VIES декларации. Не се установява получаване на стоките и транспорт. В хода на ревизионното производство и по реда на Регламент на ЕС № 1798/2003 г. относно административното сътрудничество в областта на ДДС е получен отговора с реф. № Е_ВG_ЕL_20100225_004607_000F76_R. В него е посочено, че според счетоводната документация гръцкият търговец не е декларирал вътреобщностни придобивания от жалбоподателя през посочения период и не е подавал обобщени декларации и ДДС декларации. Към фактурите са приложени ЧМР за транспорт на стоките. Ревизиращият орган е констатирал, че на ЧМР е положен подпис и печат от името на клиента, получател на стоките - "Стета АЕ", VIN ЕL998755872, но не са отбелязани мястото и датата на получаване на стоките. Съгласно ЧМР транспортът е извършен от "Ниес" ВООД, като транспортът е за сметка на жалбоподателя. Относно "Боукас Константинос" е установено, че дейността на този търговец включва търговия на едро с бижута и мебели, като от започване на дейността си фирмата не е регистрирала вътреобщностни сделки. И при този търговец не може да се потвърди нито получаването на стоките, нито транспорта. От започването на дейността си не е регистрирал вътреобщностни сделки. Гръцките ревизори са посетили декларираното седалище на търговеца, но са го открили затворено и никой от съседите не е могъл да им предостави местонахождението на г-н Воukаs. Изпратили са покана на последния известен адрес на г-н Воukаs, но е констатирано, че същият не е познат на адреса. Задълженото лице не е подало изисканите документи в установения от закона срок и в резултат на това не може да се провери дали фирмата е извършила ВОП от българския търговец или дали стоките са получени. Гръцкият търговец не е подал ДДС декларация за 2010 г. и обобщени VIES декларации за ВОП за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Към фактурата е приложена ЧМР във връзка с извършен транспорт на стоките. Ревизиращият орган е констатирал, че на ЧМР е положен подпис и печат от името на клиента, получател на стоките - "Боукас Константинос"-Гърция, VIN ЕL040765586, но не са отбелязани мястото и датата на получаване на стоките. Съгласно ЧМР транспортът е извършен от "Ниес" ВООД за сметка на жалбоподателя. Представените товарителници не отговарят на изискванията на образеца, одобрен с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Тези документи не са съставени на български език; в клетка 4 липсва точен адрес на склада на разтоварване, като е посочен само градът; липсва подпис на превозвача, а е положен само негов печат; липсват номер на документите и като цяло същите следва да се приемат за непълни поради липса на реквизити. Въз основа на горното въпросните ЧМР не могат да послужат за доказване наличието на транспортна услуга. Декларациите за получаване на стоки, които жалбоподателят е представил в хода на ревизията са изготвени след започване на ревизионното производство и очевидно са създадени за да послужат пред него, не притежават достоверни дати и не обвързват съда. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Решението на АС - Пловдив е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е формулирал обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените от представителя на "Лилияком" ЕООД основания за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административен съд - Пловдив е направил подробен анализ и преценка на всички доказателства по делото, включително, преценявайки заключението по ССчЕ съгласно нормата на чл. 202 ГПК. Заключението е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които касационния състав на ВАС, Осмо отделение възприема като правилни. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ниес" ЕООД ревизията е констатирала неотразяване на приходи от извършени услуги при доставчика и тази констатация не е опровергана чрез насрещно доказване в хода на съдебното производство. Доставчикът не е представил заповеди за командировки на водача на автомобила, дадени аванси по повод командировките и отчети на същите, извлечения от счетоводни сметки за разчитане с извършилите транспорта лица, тахошайби, валутен отчет, винетна такса, фактури за закупено гориво, отчет на превоза, доказващи извършени разходи извън територията на страната, документи за изплащане на командировъчни разходи, както и доказателства за отразяване на последните в счетоводството на предприятието. Съгласно приложимите разпоредби на ЗДДС, за да възникне право на данъчен кредит за получател по доставка е необходимо услугата да бъде завършена или стоката да бъде прехвърлена в собственост на получателя на доставката. Тези изводи се налагат при тълкуването на чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че твърдените от него факти са настъпили, тоест че доставките са реално осъществени. Във връзка с тези релевантни факти жалбоподателят не е ангажирал съответните доказателства. Относно доначисления ДДС и съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС следва да се има предвид, че за доказване на твърденията е необходимо доставчикът да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Международните товарителници се ползват, като частни удостоверителни документи с формална доказателствена сила относно авторството на документа, те удостоверяват единствено облигаторното (превозното) правоотношение, но не и доставката на тази стока, респективно нейното предаване на крайния получател. В случая правилно е прието, че депозираните международни товарителници не съдържат съществени реквизити съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), поради което същите не представляват надлежен документ по смисъла на чл. чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Налице са и несъответствия в издадените пътни листи от превозвача. Съгласно пътен лист № 0002570/19.01.2010 г. за автомобил Мерцедес рег. № РА 7172АС и ремарке рег. № РА 4144ЕЕ е записано излизане през ГКПП "Кулата" на 20.01.2010 г. в 07.10 ч., а по информация от ГД "Гранична полиция" излизането е на 20.01.2010 г. в 23 ч. през "ГКПП Илинден". Представените декларации от гръцките търговци - получатели на стоките, обосновано не са кредитирани от съда, доколкото са изготвени след започване на ревизионното производство и очевидно представляват документи, създадени да послужат пред него. Освен това видно е, че те не посочват всички издадени към получателя фактури. Клетвените декларации, съдържащи потвърждение за получаване на стоките от "Боукас Константинос", не са били представени на ревизиращия орган, а са депозирани за пръв път в съдебното производство. Доказателствената сила на тези частни удостоверителни документи е оспорена. Съдът е обсъдил получения отговор по линия на международния обмен на данни по реда на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС, като правилно е приел, че невъзможността представител на гръцкия търговец"Боукас Константинос да бъде открит в хода на множеството проверки от страна на гръцката данъчна администрация, представлява пряка индиция за наличието на поведение от страна на данъчния субект, несъответно в горния смисъл. Констатациите на вещото лице в частта им относно връзката на продажните фактури с транспортните документи, са оспорени в първоинстанционното производство. Касационната инстанция също приема, че непосочване на стойностите по съответните ЧМР и по фактури, възпрепятства обвързването на стоките от ЧМР със съответните фактури. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не се установи наличието на предпоставката на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС - наличието на документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоката, който да доказва че в резултат на това същата е напуснала физически територията на РБългария. При това положение, изводът на приходните органи, че ревизираното лице не е представило необходимите документи, с които да докаже наличието на вътреобщностна доставка, са правилни, като такива са и последващите изводи, че в случая мястото на изпълнение на доставката е територията на Република България, определено в хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Налице е облагаема доставка на територията на страната, за която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС се дължи данък. Свидетелските показания не променят горните изводи, тъй като показанията са твърде общи и не възвеждат конкретни данни по отношение на правнорелевантните факти, свързани с процесните доставки. С Решение от 27.09.2007 г. Съдът на ЕО дава следните отговори по поставените въпроси: Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388 (ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65) ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г., като се вземе предвид терминът "изпратен (и)", употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. В тежест на жалбоподателя с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК е било да установи, че твърдените от него факти са настъпили, тоест, че стоките са реално транспортирани до територията на Гърция. Предвид изложените съображения, съставът на ВАС, Осмо отделение приема, че не е налице релевираното с жалбата основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната инстанция не присъжда на Д "ОУИ" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е представлявана и защитавана от юрисконсулт. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,