Решение № 684 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2008 г.

Решение № 684 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 22.02.2007 г. по гр. д. № 146/05 г. Районен съд гр. Н. пазар е отхвърлил исковете на В. Г. Т. и Г. Г. Т. срещу И. Д. И. за прогласяване нищожността на договори за продажба на недвижими имоти обективирани в нотариални актове № 144 от 7.06.2004 г. и № 145 от 7.06.2004 г. поради липса на съгласие, наличие на грешка, измама и недееспособност на продавача Г. К. Ч. С решение от 17.12.2007 г. по гр. д. № 382/07 г. Окръжен съд гр. Ш. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Т. и Г. Т. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация И. И. оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че исковете са недоказани. С графологична експертиза било установено, чеподписът на пълномощното, с което наследодателят на ищците упълномощил адвокат Ж. да продаде имотите му и този на декларациите са на едно и също лице. Със свидетелски показания било установено че упълномощителят саморъчно подписал пълномощното, а според психиатрична експертиза, той бил дееспособени могъл да разбира свойството и значението на действията си. В касационната жалба се твърди че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства. Заключението на графологичната експертиза било тълкувано едностранчиво, а показанията на ангажираните от тях свидетели за здравословното състояние на наследодателя въобще не били преценени. Видно е от данните по делото, че ищците са част от наследниците на Г. К. Ч., починал на 26.12.2004 г. Ответникът е син на втората съпруга на наследодателя. С пълномощно № 666 от 5.04.2004 г. Георги Ч. упълномощил адвокат Ж. да го представлява и подписва пред нотариус и други органи за продажба на собствените му земеделски имоти и на парцел **** ХII-12 с намиращите се в него сгради, на ответника. Пълномощното е заверено от кмета на с. М., като в него не е посочена сума на продажбата. С нот. акт № 144 от 7.06.2004 г. Г. Ч. продал на ответника три земеделски имота в землището на с. М., а с нот. акт № 145 от 7.06.2004 г. Г. Ч. продал и УПИ ХI-412 в кв. 11 по плана на селото с площ 750 кв. м. заедно с намиращите се в него масивна жилищна сграда, стопанска постройка с дворно място. На 14.06.2004 г. наследодателят подписал пред свидетели декларация, че желае до продаде собствения си дял от къща с дворно място. Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото преди то дае напълно изяснено и без да прецени всички доказателства и доводите на страните. При условията на триинстанционното разглеждане на делата въззивниятсъд е съд по съществото на спора, а не контролно-отменителна инстанция. Той трябва сам да определи характера на иска с който е сезиран, предметът на доказване, да обсъди събраните доказателства и доводите на страните и да постанови решение по съществото на спора, като формира собствени изводи потвърдяните факти и приложимия закон. С исковата молба са предявени искове за прогласяване нищожността на две сделки поради липса на съгласие, евентуално същите да бъдат унищожени поради грешка, измама, или като сключени от недееспособно лице което не е могло да разбира и да ръководи действията си. В случая въззивният съд е следвало да изложи свои мотиви по основателността на всеки един иск поотделно, като прецени всички събрани доказателства в тяхната цялост. Според графологична експертиза, декларациите от 31.03.2004 г., от 14.06.2004 г. и пълномощното са подписани от едно лице. Съдът обаче не е изяснил по категоричен начин дали подписът е на наследодателя на ищците, тъй като в заключението се твърди че има пълно различие по конфигурация на подписа с представения сравнителен материал и вероятно подписите на декларациите и пълномощното не са подписани от лицето подписало сравнителния материал. Има противоречие между графологичната експертиза и показанията на длъжностното лице заверило подписа, затова съдът е следвало да изясни, включително и с допълнителна или тройна графологична експертиза, дали подписът на упълномощителя е положен от него. Недостатъчно е изяснена фактическата обстановка и по отношение на въпроса дали наследодателят е съзнавал какъв документ точно подписва. Според психиатрична експертиза, нямало данни за отклонения в психическото състояние на наследодателя и за прекарани психически заболявания. Нямало данни за това че не е разбирал свойството и значението на действията си. Съдът е следвало да прецени експертизата и с оглед гласните доказателства по делото. Личният лекар д-р П, прегледал наследодателя през м. 07 - 08.2004 г. твърди, че наследодателят бил със здравословни проблеми - високо кръвно налягане и артрит, сърдечен проблем, бил трудно подвижен, трудно се хранел и обслужвал. Имал неврологичен дефицит. Изпълнявал команди, но трудно говорел. При подписване на пълномощното, според кмета, наследодателят подписал същото, но не станало въпрос по какъв начин прехвърля имота на ответника - дали го продава за определена сума или срещу гледане и издръжка. Според свидетелката Х., медицинска сестра, заедно с лекаря посетили наследодателя през лятото на 2004 г., наследодателят бил контактен но не можел да ходи самостоятелно и да се обслужва, говорът му не се разбирал. В тази връзка съдът следва да съобрази показанията на свидетелите на ищците за здравословното състояние на наследодателя, както и показанията на свидетелката П. според която наследодателят е подарил къщата на ответника. Всички тези факти според касационната инстанция не са обсъдени в тяхната цялост, поради което е налице основание за касиране на решението. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС