Решение № 9757 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Варна срещу решение 838 от 16.06.2023г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 674/2023 г., с което се отменя Решение 2153-03-35/24.02.2023 г. на Директор на ТП на НОИ Варна, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/30.09.2022 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна и преписката изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Варна за ново произнасяне по подаденото от Н. С. Б. заявление с вх. 2112-03-874/14.07.2022 г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. Б. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Б. срещу Решение 2153-03-35/24.02.2023 г. на Директор на ТП на НОИ Варна, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/30.09.2022 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна. С него се оставя без уважение жалба на лицето срещу разпореждане от 30.09.2022г., с което на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО и е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсионният орган е приел, че към дата на инвалидизиране 23.08.2002 г. Б. е на възраст 22 г., 10 м. и 00 дни и положеният действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането е в размер на 00 г. 01 м. и 26 дни. Изложил е мотиви, че на лицето не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма 01 година осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. За да отмени оспорения административен акт, приел допуснати в административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като при нарушение на чл. 35 АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Представено в хода на административното производство ЕР на ТЕЛК Варна с 90458/111/ 16.06.2022г., съдът възприел като ново обстоятелство, по силата на което на лицето е определена оценка на работоспособността/ вида и степента на увреждане 50 % със срок пожизнен , в който било отбелязано, че заболяването е установено в детска възраст. Изложени са правни изводи за нарушение приложението на разпоредбата на чл.74, ал.3 от КСО , в която не се определя към кой точно момент лицето следва да има 1 година действителен осигурителен стаж. За да обоснове приложението на правната норма, съдът препратил към разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 КСО. По отношение на Б. било установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО има действителен осигурителен стаж в размер на 18 г. 04 м. и 09 дни, което дава основание на първоинстанционния съд да приеме, че лицето отговаря на законовите изисквания на чл. 74, ал. 3 КСО, т.к. има придобито трайно увреждане до постъпване на работа и една година действителен осигурителен стаж. Съдът приел ,че приложените доказателства са индиция за вродено или трайно увреждане до постъпване на работа. Именно тези изводи са дали основание на съда да приеме процесуално нарушение от страна на административния орган поради липса на изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая за приложението на чл. 74, ал. 3 КСО, както и неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е разгледал по същество жалбата и е извършил преценка в пълен обем на доказателствата по преписката и събраните пред съда и извел обоснован извод за неизяснена в пълнота фактическа обстановка относно заявената претенция на лицето за приложение на чл.74, ал.3 от КСО, предвид налични доказателства установяващи променена фактическа обстановка, видно от приложеното ЕР на ТЕЛК. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа и хипотезата на правната норма визира случаи на лица, които са инвалидизирани преди постъпване на работа, като от тази група са изключени само и единствено слепите по рождение и ослепелите до постъпване на работа. Инвалидизирането с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане като правопораждащ факт на правото на пенсия за инвалидност се установява с влязло в сила експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК. С експертно решение (ЕР) на ТЕЛК 90458/111/ 16.06.2022г., на Б. е била определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50% с начална дата 23.08.2002г. Същата начална дата на инвалидизиране е посочена и в предходно ЕР на ТЕЛК от 08.10.2002г. Всички изложени в касационната жалба съображения във връзка с естеството на заболяването и вродения характер на увреждането са неотносими към прилагането на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Както се посочи по-горе, единствено в компетенциите на ТЕЛК и НЕЛК е да определят датата на инвалидизиране. В случая началната дата на инвалидизиране е определена с експертни решения, които не са били обжалвани и са влезли в сила. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Към определената от ТЕЛК/НЕЛК начална дата на инвалидизиране 23.08.2002г. Б. е била на възраст 22г. и 10м. и имала осигурителен стаж 01м. и 26 дни, поради което действително не изпълнява условието за отпускане на пенсия за инвалидност по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. По въпроса доколко са налице законовите изисквания за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, визирани в чл. 74, ал. 3 от КСО, съдът анализирайки разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО, приема, че правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тези лица придобиват правото при една година действителен осигурителен стаж. В оспорения акт е констатиран осигурителен стаж, придобит от лицето след датата на инвалидизирането, с продължителност доста над 01 година, а именно 18г. 04 месеца и 09 дни. Основният спор по делото е доколко лицето е с вродено или придобито трайно увреждане по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КСО до постъпване на работа, като в тази връзка съдът приравнява понятието трайно увреждане на инвалидност. Правните изводи на първоинстанционния съд сочат на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО, т. к. лицето имало данни за вродено трайно увреждане на здравето, след като в експертното решение на ТЕЛК било посочено, че заболяването е от детска възраст. Според касационната съдебна инстанция изводите на съда са правилни и законосъобразни. Действително началната дата на инвалидизация, веднъж определена в случая на 23.08.2002г. за лицето може да се промени единствено и само по реда визиран в чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза. В случая обаче за приложението на чл. 74, ал. 3 от КСО датата на инвалидизация не е с определящо значение за изпълнение хипотезата на правната норма. Хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО има предвид лицата, които са с вродени или придобити трайни увреждания преди постъпване на работа, които придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако имат една година действителен осигурителен стаж. В настоящия случай след като през 2002г. лицето е инвалидизирано, то по отношение на него следва да се приеме настъпило придобито трайно увреждане на здравето. Доколко това заболяване е вродено, по делото не са събрани доказателства в тази посока. Установен е действителен осигурителен стаж на Б. с продължителност над 1 година, придобит след инвалидизирането. В разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО кога е наличен този осигурителен стаж, за разлика от разпоредбата чл.74, ал.1 . В подкрепа на този извод е и чл. 22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която "Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 от КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО". В тази връзка следва да се акцентира на факта, че разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО не определя към кой точно момент лицето трябва да има 1 година действителен осигурителен стаж, а разяснението на този въпрос следва да се извлече от разпоредбата на чл. 22 от НПОС. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС, шесто отделение