Решение № 17267 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2019 г.

Решение № 17267 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пикколо - Кантиле Дженеръл Кънстракшън България" ООД, ЕИК *********, чрез проц. си представител адв. К. К., против решение № 338/14 януари 2019 г., постановено по адм. д. № 13551/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Пикколо - Кантиле Дженеръл Кънстракшън България" ООД против отказ на главния архитект на СО да презавери РС № 588/29 септември 2008 г., обективиран в писмо с рег. № САГ 16-АП00-119-(4)/19 октомври 2017 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу отказ на главния архитект на Столична община да презавери разрешение за строеж. Безспорно е установено, че са били налице обективни пречки за издаване на търсения административен акт – презаверяване на разрешение за строеж № 588/2008 г., на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ. С договор от 14 август 2008 г. Столична община, в качеството на съсобственик на УПИ VІІІ-375, кв. 739, е учредила на жалбоподателя вещно право на строеж в имота. В процесния случай е безспорен фактът, че учреденото на жалбоподателя право на строеж не е било упражнено и следователно се е погасило с изтичане на 5 г. от учредяването му. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд, че във връзка с подаденото на 06 август 2014 г. искане е налице влязъл в сила мълчалив отказ на компетентния орган да презавери разрешението за строеж. По делото липсват доказателства към датата на подаване на заявлението за презаверяване на разрешение за строеж – 06 август 2014 г., на жалбоподателя да е било учредено ново вещно право на строеж от съсобственика Столична община, в съответствие с изискването на чл. 183, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ. Обстоятелството, че дружеството се е намирало в производство по сключване на нов договор със Столична община към момента на подаване на заявлението е ирелевантно. АССГ е изложил правилни, обосновани и убедителни мотиви, постановявайки законосъобразния си акт и този съд изцяло ги споделя, препращайки към тях на осн. чл. 221, ал. 2, прдл. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав