Решение № 4522 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2026 г.
ВАССедмо отделение24.04.2026 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 36786 от 07.11.2025 г. на Административен съд София – град по административно дело № 7268/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № 2995 от 20.03.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите със седалище и адрес: гр. София, ул. „Врабча“ №1 да заплати на "Билла България" ЕООД, ЕИК 130007884, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №55, разноски по делото в размер на 291,44 евро (двеста деветдесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Билла България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №55 срещу Решение № 36786 от 07.11.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ) по административно дело № 7268/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 2995 от 20.03.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на „Билла България" ЕООД е забранено при упражняване на дейността му да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно крайната продажна цена на стоките, чрез обявената цена на опаковката, включително на три вида стоки (св. пастърма „Еко слайс“, филе „Елена“ слайс, тарелка „Еко мес“, „Ханове“ св. пастърма слайс). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че установеното разминаване между цените, поставени от производителя върху опаковките на продуктите и цените, обявени от търговеца на рафта, се дължи на това, че продуктите са предварително опаковани и етикетирани от производителя, като търговецът няма правомощие да променя или премахва тази информация. Счита, че дружеството е изпълнило своето законово задължение, като е обозначило ясно продажните цени чрез етикети на рафта в непосредствена близост до стоките, като именно тези цени са били прилагани при продажбата на каса. Намира, че съдът неправилно е вменил допълнителни задължения за търговеца, които не произтичат от закона, а именно да указва изрично коя от цените е валидна при разминаване или да коригира информацията върху опаковките. Посочва се, че подобни изисквания не съществуват в правната уредба, а напротив – търговецът е длъжен да не променя етикетите, поставени от производителя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът се представлява от юрк. Ангелова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство пред КЗП е започнало във връзка със Сигнал, постъпил в КЗД РД Русе, вх. № С-03-449 от 16.01.2025 г., за това че в магазин на веригата № „704“ находящ се в гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев“ № 30, стопанисван от „Билла България“ ЕООД, е закупено „варено пуешко бутче“ с обявена цена на опаковката 15,99 лв./кг., но след заплащане на касата потребителят е установил, че обявената цена на опаковката не отговаря, т.е. „варено пуешко бутче“ е таксувано на цена от 16,79 лв./кг. Към сигнала е приложен касов бон. Във връзка със сигнала е извършена проверка на място в търговския обект, за което е съставен Констативен протокол (КП) № К-2770674 от 30.01.2025 г., в който са обективирани обстоятелствата по извършената проверка. В хода на проверката в магазина произволно са избрани няколко вида стоки с обявена цена на опаковките за единица мярка. Изискано е на касата да бъдат маркирани с цел установяване на цената, на която се предлагат на потребителите. При сравняване на цените съгласно издадения фискален касов бон № 9596/30.01.2025 г. е установено, че следните 3 вида стоки се реализират с по-висока цена, а не с посочената на опаковката: св. пастърма „Еко слайс", с цена на опаковка 54,59 лв./кг. и с цена на каса 56,99 лв./кг.; филе Елена слайс тар. „Еко мес", с цена на опаковка 54,59 лв./кг. и с цена на каса 56,99 лв./кг.; „Ханове“ св. пастърма слайс, с цена на опаковка 45,99 лв./кг. и с цена на каса 48,99 лв./кг. С КП е наредено да се представят справки за продадени количества на гореописаните стоки за периода 15.01.2025 г. - до 30.01.2025 г. На 03.02.2025 г., на електронната поща на КЗП РД Русе са представени справки за продадени количества от гореописаните стоки. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в проведено заседание на 20.03.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 18, т. 3, че с описаните по-горе действия, а именно, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно крайната продажна цена на стоките, чрез обявената цена на опаковката, включително на три вида стоки (св. Пастърма „Еко слайс“, филе „Елена“ слайс тар. „Еко мес“, „Ханове“ св. пастърма слайс), „Билла България“ ЕООД е осъществило състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Прието е, че по този начин търговецът предоставя невярна информация, която би могла да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна търговска практика. Със Заповед № 2995 от 20.03.2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на "Билла България" ЕООД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно крайната продажна цена на предлагани за продажба стоки (св. Пастърма „Еко слайс“, филе „Елена“ слайс тар. „Еко мес“, „Ханове“ св. пастърма слайс), по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68 г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, доколкото в случая е установено, че обозначените върху етикетите на отделните разфасовки цени за единица мярка /килограм/ и продажна цена са по-ниски от действителните цени, които при маркиране на касата са по-високи, съответно информацията за цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена на всяка от разфасовките е невярна, тъй като не е реална и потребителите следва да заплатят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за килограм върху етикета, поставен пред стоката. Съдебният състав на АССГ е приел, че търговецът не е длъжен да продава стоката на тази цена и може да определи своя, като я обозначи на рафта – което в случая е направено и на тази цена реално са продадени продуктите. Въпреки това съдът отчита, че обикновеният потребител гледа не само цената на рафта, но и тази върху самата опаковка и често ѝ се доверява. Когато има разлика между двете, това може да го обърка, особено ако няма ясно обяснение коя цена е валидна. Приел е, че в конкретния случай търговецът е оставил цената от производителя върху опаковката, без да я премахне или да уточни, че тя се различава от реалната продажна цена, като по този начин едновременно са били показани две различни цени, което може да заблуди потребителите. Съдът счита, че при такава разлика търговецът е длъжен изрично да информира клиентите коя цена се прилага на касата. Липсата на такова уточнение представлява заблуждаваща търговска практика, дори и да е единичен случай и без значение дали реално има пострадали. В тази връзка е направен извод, че е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета на опаковката и действителната цена на продукта, с което на потребителите се предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно цената, която въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на „Билла България” ЕООД да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за св. Пастърма „Еко слайс“, филе „Елена“ слайс тар. „Еко мес“, „Ханове“ св. пастърма слайс“, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена. За да е налице визираната от органа нелоялна заблуждаваща практика, следва да е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. В случая, посочените в заповедта факти не изпълват състава на твърдяното нарушение. Видно от установеното в хода на извършената от служители на КЗП проверка, етикетите върху процесните опаковки, съдържащи информация за цена за килограм и за конкретната разфасовка са били поставени от производителя, а не от търговеца. Безспорно, посочената от производителя на стоката цена не е задължителна за търговеца, който би могъл да продава стоката на по-ниска или по-висока цена, като със съответен етикет обозначи цената в близост до предлагания артикул. В случая това е било сторено и потребителите са имали възможност да видят цената, обявена от „Билла България“ ЕООД, за която няма спор, че е била означена на рафта пред разфасовките върху етикет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 ЗЗП, поставен от търговеца и именно това е цената на която в случая са продадени хранителните стоки. И след като етикет на търговеца за цената на стоката е бил налице и стоката е продадена именно на обявената от търговеца цена, не може да се приеме, че е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Още повече, че в съответствие с чл. 9, ал. 4 ЗЗП, търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя. Следователно, в процесния случай не е налице един от елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно предоставяне на невярна информация от страна на търговеца. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената представлява нелоялна търговска практика, но същата не е извършена от „Билла България“ ЕООД (в този смисъл Решение № 8032 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2024 г., VII о.; Решение № 9609 от 26.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2024 г., VII о.; Решение № 10113 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2024 г., VII о.). Неоснователни се явяват изводите на пъвроинстанционния съд, че търговецът е имал задължение, при разлика между цената на артикула поставена върху опаковката му от производителя и тази на регала пред продукта изрично да информира клиентите коя цена се прилага на касата. Такова изискване специалния ЗЗП не предвижда относно обозначаване продажната цена на стоките. Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспорваната заповед. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски за касационна инстанция в размер на 291,44 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 570 лева, от които 189,18 евро - платена държавна такса за касационна инстанция и 102,26 евро - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
16- чл. 68, ал. 1 ЗЗП
- чл. 68
- чл. 68, ал. 1
- чл. 143 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 15, ал. 1 ЗЗП
- чл. 68 ЗЗП
- чл. 68, ал. 4 ЗЗП
- чл. 9, ал. 4 ЗЗП
- чл. 11, ал. 2
- чл. 208
- чл. 24
- чл. 68, ал. 4