Решение № 605 от 18.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Ангелов от [населено място], община Димитровград, чрез адв. В. Челебиев против решение 190/24.03.2022 г., постановено по адм. дело 1199/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевират са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване като развива съображения в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение 190/24.03.2022 г., постановено по адм. дело 1199/2021 г. , Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Т. Ангелов против решение 1012-26-465-1/16.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължителни предписания ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не следва да се счита за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на Кодекс за социалното осигуряване /КСО/ лице, което е собственик на животновъден обект, но не го е регистрирал по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда продукция за пазара. В този порядък е приел, че жалбоподателя не е самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че до директора на ТП на НОИ гр.Хасково е било подадено заявление 4004-26-78/16.09.2021 г. от Т. Ангелов, и е поискал заверяване на осигурителната му книжка за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2021 г. Лицето е било регистрирано от 01.10.2012 г. самоосигуряващо се лице земеделски производител, за фонд Пенсии. С писмо изх.4004-26-78-1/20.09.2021 г. на ТП на НОИ Хасково е била изискана от ТД на НАП Пловдив, офис гр.Хасково, информация за Т. Ангелов, относно подавани годишни данъчни декларации /ГДД/ за периода от 2012 г. до 2020 г. В отговор, с писмо изх.К-48-НОИ-400#1/28.09.2021 г. е било разяснено, че лицето има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от дейност като регистриран земеделски стопанин. С писмо изх.4004-26-78-2/20.09.2021 г. на ТП на НОИ Хасково е изискана от Областна дирекция по безопасност на храните гр.Хасково, информация от базата данни на Системата за идентификация и регистрация на животни /СИРЖ/ дали животновъдният обект на Ангелов е такъв, в който се отглеждат животните с цел добив на суровини и храни за лична консумация тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Установено е, че лицето няма животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД и не е било подадено заявление за регистрация на такъв. В писмо вх.4004-26-78-4/21.09.2021 г. и вх.4004-26-78-11/06.10.2021 г. в ТП на НОИ Хасково е било установено, че Т. Ангелов е бил регистриран като земеделски стопанин съгласно Наредба 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати: 01.08.2012 г. с валидна регистрация до 28.02.2013 г.; 07.02.2013 г. с валидна регистрация до 28.02.2014 г.; 10.01.2014 г. с валидна регистрация до 15.05.2015 г.; 24.01.2015 г. с валидна регистрация до 29.02.2016 г.; 02.02.2016 г. с валидна регистрация до 23.06.2017 г.; 10.02.2017 г. с валидна регистрация до 10.06.2018 г.; 29.01.2018 г. с валидна регистрация до 17.06.2019 г.; 24.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г.; 24.01.2020 г. с валидна регистрация до 11.06.2021 г.; 08.02.2021 г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Видно от справки за дейността се е установило, че за периода от 2012 г. до 2021 г. лицето е отглеждало кокошки носачки 25 до 35 бр. С оглед приетото е бил постановен отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход на Т. Ангелов за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2021 г. по подадено заявление вх. 4004-26-78/16.09.2021 г. и са били издадени задължителни предписания ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. за заличаване на данните, подадени съгласно чл.5, ал.4 от КСО. На 18.10.2021 г. са постъпили две жалби от Ангелов - срещу отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход за периода от 01.10.2012 г. 31.08.2021 г. и срещу задължителни предписания ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. За изясняване на фактите от ТП на НОИ Хасково са изискали информация от ОДБХ гр.Хасково за вид, категория и предназначение на животните в обекта, вписан в регистъра по чл.137, ал.6 от ЗВД, собственост на Т. Ангелов. Констатирано е, че към датата на проверката 27.10.2021 г., лицето е бил собственик на животновъден обект, който не е бил вписан в регистъра по чл.137, ал.6 от ЗВД поради това, че няма извършена регистрация по реда на чл.137 от ЗВД. В писмото е било посочено, че декларираният от собственика вид и брой животни попада в границите за животновъден обект от тип лично стопанство по чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Съгласно текста на разпоредбата, в личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до петдесет възрастни птици независимо от вида. Задължителните предписания са били обжалвани от Ангелов пред директора на ТП на НОИ Хасково, съгласно решение 1012-26-465-1/16.11.2021 г. на когото Т. Ангелов не е осъществявал дейност като земеделски стопанин, тъй като не е имал вписан/регистриран животновъден обект тип ферма и не е произвеждал животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба. Жалбата му е била отхвърлена, а задължителните предписания са били оставени в сила като правилни. В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" по смисъла на КСО, като е посочено, че такова лице е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В чл. 4, ал. 4 КСО е посочено, че лицата по ал. 3, т. 4, сред които са и регистрираните земеделски производители, по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на същия кодекс, като "физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Решаващият съд е приел за безспорен факта, че касаторът е регистриран като земеделски стопанин на 01.08.2012 г. по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по смисъла на КСО, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По делото не се спори и относно обстоятелството, че Т. Ангелов е отглеждал домашни животни 25 броя птици кокошки носачки, като в този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай приложими са и разпоредбите на Закона за животновъдството /ЗЖ/, уреждащ организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности, както и че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Съгласно законовото изискване, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. Както бе посочено по-горе, по делото е безспорно установено, че Ангелов няма вписан/регистриран в БАБХ животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Обосновано е заключението на Административен съд Хасково, че при липса на доказателства, че животновъдният обект на Т. Ангелов представлява "ферма" по смисъла на закона, то не се доказва, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, т. е. не са налице кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред /съгласно чл. 137 от ЗВМД/, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Посоченото изискване за регистрация по съответния за това ред, е изискване на КСО, но повече от очевидно е, че редът и начинът за посочената регистрация са предмет на уредба от нормите, регулиращи съответния кръг от обществени отношения, в случая тези на ЗПЗП, ЗВМД и ЗЖ и подзаконовите актове по тяхното прилагане. Във връзка с изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и на второ - са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,