Решение № 412 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2013 г.

Решение № 412 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 175 АПК и чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Търговище, за тълкуване на решение № 16084 от 4.12.2013 г. по адм. дело № 9702/2013 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. Твърди се, че решението е неясно, тъй като от мотивите и диспозитива не може да се изведе недвусмислено формираната и изразена от съда воля по разрешаване на правния спор. Ответницата - Марийка Станимирова Борисова от град Търговище, не е взела отношение. След служебен преглед на постановеното решение съдът намира, че в същото са допуснати очевидни фактически грешки. В разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на ръководителя на "ОП" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Търговище, което е потвърдено с решение № 91-РД-6 от 15.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Търговище, се съдържат два варианта на изчисление на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Марийка Станимирова Борисова от гр. Търговище. Съгласно първия вариант крайната сума е в размер на 262,16 лв., а съгласно втория - 263,77 лева. На стр. 2, ред 17 от мотивите съдът погрешно е посочил първата сума вместо втората, срещу която в разпореждането е отразено, че тя е месечната сума за изплащане. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че с жалбата си до Административен съд - гр. Търговище, по която е образувано адм. дело № 178/2012 г. по описа на същия съд, Станимирова е твърдяла, че отпуснатата й пенсия е в размер на 262,16 лева. Въпросът доколко е правилно в разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО да се съдържа и вариант, който не отразява размера на пенсията, която правоимащият ще получи, не следва да се обсъжда в това производство, предвид предмета му. От цялостното съдържание на мотивите, в които се излагат допуснатите в разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на ръководителя на "ОП" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Търговище, грешки, които не се свеждат само до окончателния размер на пенсията, във връзка с диспозитива, се налага изводът, че жалбата е основателна. Ето защо на стр. 1, ред 27 от мотивите е следвало да бъде изписана тази дума, а не "неоснователна". Обстоятелството, че в част от мотивите си съдът е посочил изрично, че останалите оплаквания на касационната жалбоподателка са неоснователни, не променя крайния изход на спора. Ето защо на стр. 1, ред 27 от мотивите е следвало да бъде изписана думата "основателна", а не "неоснователна". Посочените фактически грешки, които представляват очевидни неточности, трябва да бъдат отстранени по реда на чл. 175, ал. 1 АПК. Съгласно цитирания текст, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В съдебната практика, цитирана на стр. 481 от Българско гражданско процесуално право, шесто допълнено и преработено издание под редакцията на проф. Ж. Сталев, се приема, че очевидни фактически грешки са погрешно посочване на размера на присъдената сума, както и когато съдът е пропуснал да постави пред думата "уважава" отрицателната частица "не", независимо че последното може да доведе до обратен по съдържание текст на решението. Поправката на очевидните фактически грешки в случая се извършва по почин на съда, предвид това, че искането е за тълкуване на решението. За такава поправка няма ограничение във времето. Съгласно чл. 175, ал. 2 АПК решението за поправката се постановява в закрито заседание и тъй като се отнася до касационно решение, то не подлежи на обжалване - чл. 175, ал. 2 във връзка с чл. 223 АПК. По искането за тълкуване на решението съдът взе предвид следното: Налице е твърдение на административния орган, че не му е ясно как следва да изпълни съдебното решение. Искането за тълкуване е направено от страна, заинтересована да се отстрани неяснотата на решението, за да може да се обезпечи правилното му прилагане. Ето защо се приема, че искането е процесуално допустимо. Съдът е съобщил на Марийка Станимирова Борисова от гр. Търговище за исканото тълкуване, като й е указал, че може да представи отговор в 7-дневен срок, но тя не е взела отношение. Съгласно чл. 251, ал. 4 ГПК съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. В конкретния случай, предвид съдържащите се данни по делото, не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание. В мотивите към решението изрично е посочено, че за периода 1.01.1997 - 31.12.2009 г. на ред "средномесечен осигурителен доход за страната за същото време" в разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на ръководителя на "ОП" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Търговище, е записано 256,66 лв. вместо 300,57 лв. (виж стр. 8 и 9 от заключението). Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО средномесечният осигурителен доход за страната за периода след 31.12.1996 г. участва при определяне на индивидуалния коефициент. При посочен в разпореждането средномесечен осигурителен доход за страната за същия период в размер на 256,66 лв. вместо 300,57 лв. не се получава индивидуален коефициент 1,313, какъвто е отразен в разпореждането, а би се получил такъв 1,543. По-нататък в мотивите си съдът изрично е посочил, че по делото няма данни тази грешка да е била отстранена от органите на РУСО - гр. Търговище, както и че с решение № 91-РД-6 от 15.08.2012 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - град Търговище, е потвърдил разпореждането, т.е. той не е установил тази грешка, поради което решението му е незаконосъобразно. Така формираната от съда воля е ясно изразена. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК, приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Според правната доктрина и установената съдебна практика на тълкуване подлежат неясните решения. Неясно е съдебното решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на решението, т.е. да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена правна воля на съда по разрешения с решението правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните последици на това решение, включително неговото правилно изпълнение. В случая след поправка на допуснатите очевидни фактически грешки не е налице неяснота на решението, поради което искането за тълкуването му следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 251, ал. 5 във връзка с чл. 223 АПК решението и в тази му част не подлежи на обжалване. Що се касае до изложените касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, директорът на ТП на НОИ - гр. Търговище, не е съобразил, че постановеното решение на тричленния състав на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване - чл. 223 АПК. Процесуално недопустимо е чрез искане за тълкуване на решението да се прави такова за пререшаване спора. Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 251, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,