Решение № 17186 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2011 г.

Решение № 17186 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Халил Рахбари Пагард, с ЕДИНЕН ГР. НОМЕР и адрес гр. София, ул. "Атанас Далчев", № 6, ет. 3, ап. 25, подадена чрез адв. Г. Стоянова против решение № 3491/04.11.2010 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 4 състав, постановено по адм. д. № 3587 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Х. Пагард срещу РА № 2000908158/11.02.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 496/12.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 087 лева. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Решението е постановено в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, идентичен с транспонирания чл. 78 от Директива 2006 - 112 - ЕО на СЕ относно общата система на данъка върху добавената стойност. С неоспореното заключение от съдебната експертиза е констатирано заплащането на данъка, начислен от германския доставчик в размер на 19%, представляващ ДДС. Този данък не е трябвало да бъде включван при определяне на данъчната основа. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и пререшаване на делото от касационната инстанция, като съдът отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, тъй като данъчната основа е неправилно определена с включването в нея на ДДС, начислен по германската фактура. Възприетият от приходните органи подход би довел до начисляване на данък върху вече начислен ДДС, което е недопустимо. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Установено е от фактическа страна, че Халил Рахбари Пагард е закупил от Германия лек автомобил марка "Мерцедес CLS 320 CDI купе" с фактура № 12/041803 от 06.03.2008 г. с цена в размер на 52 857,14 евро. Доставчикът "Мерцедес Бенц Даймлер АГ" е издал и фактура № 12/041804 от 06.03.08 г. за депозирана сума от 10 042,86 евро към другата фактура. Приходните органи са констатирали, че на 06.03.08 г. Халил Пагард е осъществил ВОП от Германия на л. а. "Мерцедес", като лицето не е подало декларация по чл. 168, ал. 2 ЗДДС в 14 - дн. срок от изтичане на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем. Приложен е специалният режим по чл. 168, ал. 1 - 4 ЗДДС, като на ревизираното лице е определено задължение за ДДС в размер на 25 554,34 лева. Данъчната основа е формирана на базата на общата цена на автомобила - левовата равностойност на 62 900 евро. Върху ДДС в размер на 25 554,34 лв. е начислена лихва за забава 6 344,62 лв., за периода от 15.04.08 г. до 11.02.2010 г. Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДС съгласно която за ВОП се смята и придобиване на ново превозно средство, което се изпраща или транспортиране до територията на страната от територията на друга държава - членка, независимо дали доставчикът е ДЗЛ за целите на ДДС в друга държава членка. В § 1, т. 17, б. "в" ДР на ЗДДС е дефинирано понятието "нови превозни средства". На основание чл. 168, ал. 1 ЗДДС всяко нерегистрирано по този закон лице, което извърши ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2, е длъжно да декларира ВОП в 14 - дневен срок от изтичане на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем по чл. 63. Съдът е направил обобщеният извод, че в процесния казус е налице ВОП на ново превозно средство с място на изпълнение на територията на страната, като жалбоподателят е ФЛ, нерегистрирано за целите на ДДС. Според съда обаче, начислената като ДДС сума от германския доставчик не е данък по този закон - ЗДДС, поради което сумата се включва в данъчната основа за определяне на дължимия в РБ ДДС. В решението е допълнено, че жалбоподателят би могъл да иницира впоследствие процедура по чл. 129 ДОПК. Съобразно на установеното с РА задължение за ДДС са определени и лихви за забава в размер на 6 344,62 лева за периода от 15.04.08 г. до 11.02.2010 година. Съдът не е кредитирал заключението по ССчЕ със задача вещото лице да определи размера на лихвите, доколкото експертът е използвал като данъчна основа за определяне на ДДС само сумата от 52 857,14 евро - цената по фактурата,без ДДС в размер на 19%. Вещото лице е изчислило дължимия от Пагард ДДС в размер на 21 625,92 лева, но според съда при определянето на този размер не са спазени чл. 26, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Обжалваното решение е частично неправилно поради следните съображения: Основният спор по делото се отнася до начина на определяне на данъчната основа, а оттук - на дължимия данък и лихвата върху него. В ревизионния акт на стр. 4 е отбелязано, че данъчната основа е определена от общо платената сума за автомобила 62 90 евро при курс на БНБ към 06.03.08 г. - 1,95583 лв., с добавен акциз в размер на 4750 лева. Или данъчната основа е изчислена в размер на 127 771,71 лева. Върху тази сума е определен, като дължим ДДС в размер на 20%, тоест 25 554,34 лева. В заключението на в. л. В. Стоянова (л. 106 от делото) е констатирано, че левовата равностойност на заплатените по ф-ра № 12/041803 от 06.03.08 г. 52 857,14 евро е 103 379,58 лв., към който следва да се добави заплатения акциз в размер на 4750 лева. Общата данъчна основа при този вариант е 108 129,58 лв., а дължимия върху нея ДДС е в размер на 21 625,92 лева. Вещото лице е изчислило лихва върху тази главница за периода от 15.04.08 г. до 11.02.2010 г. в размер на 5 371,95 лева. Настоящият касационен състав счита, че заключението като компетентно и обективно дадено трябва да бъде кредитирано, още повече, че то е в съответствие с останалите писмени доказателства. В процесната хипотеза е приложима нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, тоест данъчната основа трябва да се определи на базата на всички, включващо възнаграждението, получено от или дължимо от доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове или в стотинки, без данъка по този закон, респективно ДДС. В данъчната основа не трябва да бъде включена сумата от 10 042,86 евро, представляваща ДДС в Германия. По този въпрос е формирана съдебна практика, като например решение № 13671/25.10.2011 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 582 по описа за 2011 г. на този съд. Съобразно гореизложено първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и жалбата да се отхвърли за сумата в размер на 3928,42 лв., представляваща разлика между определената с РА главница - ДДС в размер на 25 554,34 лв. и дължимия за осъществения ВОП ДДС в размер на 21 625,92 лева, а така също за сумата в размер на 972,67 лв., представляваща разлика между определената с РА лихва от 6 344,62 лв. и дължимата лихва в размер на 5 371,95 лева. Съдебното решение трябва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата от 87 лв., представляваща разлика между юрисконсултското възнаграждение от 1000 лв., съответстващо на размера на дължимите главница и лихви и присъденото възнаграждение в размер на 1087 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК