Решение № 1764 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5787/2015 г.

Решение № 1764 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5787/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълняващ длъжността началник на Районно управление на полицията - Кърджали срещу решение № 19/17.03.2015 г. на Административен съд Кърджали по административно дело № 3/2015 г. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Васил Николов Василев срещу решение № 11731/9.12.2014 г. на началника на РУП Кърджали. Ответникът по касационната жалба, Васил Николов Василев чрез адв. Башев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не прави възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. По възраженията за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост: Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на Васил Николов Василев срещу решение № 11731/9.12.2014 г. на началника на РУП Кърджали, с което му се отказва издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Въз основа на събраните допустими, относими и необходими доказателствени средства, съдът е установил съответстваща фактическа обстановка, която не се спори между страните. Спорът между страните касае приложението на материалния закон: Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно издаване на обжалвания административен акт от компетентен орган, във валидна писмена форма. Отказът е постановен при приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Съгласно същата разпоредба, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Правилно съдът е приел, че преценката на административния орган за липса на основателна причина за разрешаване носенето и употребата на огнестрелно оръжие с цел самоохрана относно жалбоподателя Василев е неправилна. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) в действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т.е. за създаването на субективното право. Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респективно липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Видно от представените доказателства, Василев е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие, като е изложил твърдения за евентуална опасност за живота и здравето му и това на неговото семейство, защото е бивш служител на МВР и неговата професионална дейност е засягала значителни икономически и криминални интереси. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетеля Иван Коларов, който е бил негов пряк ръководител. Безспорно е установено, че е постъпвала в ОД на МВР - Кърджали информация за закани и приготовления за физически посегателства срещу Василев и членове на неговото семейство. Правилни са изводите на съда, че са представени убедителни доказателства, че Василев и членове на семейството му са били обект на конкретни заплахи, следователно са налице основания за самоотбрана на лицето. Съдът е направил изводите си от правна страна въз основа на задълбочен анализ на доказателствата, предвид установената фактическа обстановка отнесена към приложимите правни норми. Решението не страда от порока необоснованост. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд