Решение № 12068 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т., от гр. Пазарджик чрез адв. М. Марков против Решение 1901/16.05.2024 г., постановено по адм. дело 19/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Т. против Решение 1012-12-322#3/15.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, е отхвърлена жалбата на Н. И. Т. срещу Разпореждане РВ-3-12-01449617/15.11.2023 г. на ръководител на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП Варна на НОИ, с което, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е разпоредено да се възстанови неоснователно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 08.07.2022 г. до 17.01.2023 г., в размер на 5066,11 лева. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Ответникът по касация директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик чрез главен юрисконсулт Спирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционният съд е Решение 1012-12-322#3/15.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, с което е потвърдено като законосъобразно РВ-3-12-01449617/15.11.2023 г. на ръководител на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП Пазарджик на НОИ, с което, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е разпоредено да се възстанови неоснователно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 08.07.2022 г. до 17.01.2023 г., в размер на 5066,11 лева. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Няма спор,че на касаторката е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете при осигурител Куатро-19 ЕООД. При извършена проверка от контролните органи е съставен Констативен протокол КП-5-12-01398990/26.07.2023 г. ,съгласно който Н. И. Т. не е осъществявала трудова дейност в периода 07.07.2021г- 30.06.2023г,която да е основание за осигуряването й по реда на чл.4 ал.1 т.1 КСО. Съгласно справка трудови договори за Н. Т. има подадено уведомление за сключен основен трудов договор с осигурителя от 07.07.2021 г, на длъжност продавач консултант и прекратяване на същия на 30.06.2023 година. В регистър на осигурените лица има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за същия период с електронен подпис.Управителят на дружеството- А. У. е бил задържан през 2022г от органите на досъдебното производство и няма данни за упълномощаване на друго лице,което да подава данни в регистъра на осигурените лица,както и посочения електронен подпис е иззит още през 2022г. Въз основа на горното контролните органи са констатирали, че дружеството не е извършвало стопанска дейност през периода 07.07.2021 г. 30.06.2023 година. и паричното обезщетение за бременност и раждане за периода 08.07.2022 г. 17.01.2023г. е неоснователно изплатено. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-12-01399041/26.07.2023 г. на осигурителя за заличаване на подадените в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, с код за вид осигурен 01 декларация обр. 1, за касационния жалбоподател с период 07.07.2021 г. до 30.06.2023 г. Те са били връчени лично на представляващия търговското дружество, не са изпълнени и не са оспорени в предвидения за това срок, съответно са влезли в законна сила. С оглед изложеното, същите са заличени служебно, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По реда на чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО ръководителят по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Пазарджик е издал Разпореждане РВ-3-12-01449617/15.11.2023 г. за възстановяване на добросъвестно полученото от Т. парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 08.07.2022 г. до 17.01.2023 г. в размер на 5066,11 лева главница и лихва. Недоволна от постановения административен акт, Т. го е обжалвала по административен ред пред горестоящия административен орган. Директорът на ТП на НОИ Пазарджик с Решение 1012-12-322#3/15.12.2023 г. е отхвърлил жалбата. По делото е установено, че Н. Т. не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Aдминистративният акт е издаден след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Т. не е полагала труд в Куатро-19 ЕООД, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парично обезщетение за бременност. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Съгласно установените в рамките на производството доказателства е видно,че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-12-01399041/26.07.2023 г. на осигурителя за заличаване на подадените в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, с код за вид осигурен 01 декларация обр. 1, за касационния жалбоподател с период 07.07.2021 г. до 30.06.2023 г. Те са били връчени лично на представляващия търговското дружество, не са изпълнени и не са оспорени в предвидения за това срок, съответно са влезли в законна сила. Не са оборени и констатациите на осигурителните органи,че дружеството работодател Куатро-19 ЕООД в посочения период не е осъществявало търговска дейност,доколкото липсва каквато и да било първична счетоводна документация,обективираща наличието на подобна дейност при търговското дружество. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е полагало реално труд, което обстоятелство е било известно на същото, а оттук се налага и извода за недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. Достигайки до същите изводи административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,