Решение № 14388 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2012 г.

Решение № 14388 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, против Решение № 112/18.01.2012 г., постановено по адм. д. № 318/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 13001001656 от 27.09.2010 г., издаден от Галина Петкова Йовчева, старши инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1033357 от 14.12.2010 г., потвърден с решение № 33 от 14.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът е приел, че субсидията е използвана целево и не представлява доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът Чавдар Танев Коев, чрез пълномощника си, адв. С. Георгиев в писмени бележки и съдебно заседание излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 13001001656 от 27.09.2010 г., издаден от Галина Петкова Йовчева, старши инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1033357 от 14.12.2010 г., потвърден с решение № 33 от 14.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 153 825,99 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 49 298,93 лева, за 2008 г. в размер на 18 915,28 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 2 921,61 лева, за 2009 г. в размер на 358,73 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 1,31 лева. С решението съдът е отменил РА, в частта, в която на Чавдар Танев Коев е определен допълнително данък по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 153 825,99 лева и лихви за забава в размер на 49 298,93 лева и за 2008 г. в размер на 18 915,28 лева и лихви за забава в размер на 2 921,61 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на настоящото касационно производство е решението на съда в частта, с която е отменен РА, а в останалата част, с която е отхвърлена жалба е влязло в законна сила За да постанови решението в обжалваната част, на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По същество на спора от фактическа страна съдът е приел, че Чавдар Коев е регистриран като земеделски производител, считано от 08.03.2006 г., и е вписан в регистъра на производителите на грозде, вино и продукти от грозде. С договор за банков заем от 04.10.2005 г. с "ОББ" АД е договорено предоставянето на кредит в размер на 2 048 400 лева. Съгласно чл. 2 от договора кредитът се отпуска по програма "Растениевъдство" на ДФ "Земеделие" за създаване и отглеждане на 756,68 декара лозови насаждения в землището на с. Горно Белево и с. Братя Даскалови. Допълнително е сключен договор № 62 от 14.11.2005 г. между жалбоподателя и ДФ "Земеделие", въз основа на който фондът предоставя на земеделския производител сумата 956 650,38 лева от които: капиталова субсидия за създаване на лозово насаждение и закупуване на специализирана техника в размер на 100 000 лева и субсидия за покриване на разходите за лихва през целия период на кредита по предоставения кредит в размер на 856 650, 38 лева. Съгласно писмо от ДФ "Земеделие" ревизираното лице ползва одобрен на 19.07.2005 г. инвестиционен кредит в размер на 2 048 400 лева, чието усвояване се осъществява чрез рефинансиране на ОББ АД по схемата, със средства на ДФ "Земеделие", за сметка и риск на търговската банка. За 2007 г. във връзка с реализиране на проекта жалбоподателят е сключил договор от 04.04.2005 г. с "БИ EH ЕН" ЕООД, като издадените фактури, впоследствие с данъчно кредитно известие са анулирани и в касата на Чавдар Коев са постъпили 641 875,85 лева, съответно: 570 375,85 лева през м. януари 2007 г. и през м. март 2007 г. - 71 500 лева. Сумите са отразени в счетоводството по кредита на сметка 401 "Доставчици" и по дебита на сметка 501 "Каса". При извършена насрещна проверка но "БИ EH ЕН" ЕООД е установено, че дружеството има дейност търговия на едро с кафе и захарни изделия и не разполага с активи, материален и трудов ресурс за изпълнение на договорените с Чавдар Коев дейности. За 2008 г. Чавдар Коев е декларирал за данъчен период м. март 2008 г. доставка от "Рея 96" ЕООД по фактура № 579 от 21.03.2008 г., с данъчна основа 187 900 лева. С данъчно кредитно известие № 581 от 26.03.2008 г., с основание за издаването му "ДКИ по фактура № 579 от 21.03.2008 г. отглеждане на лозов масив III и IV г.", фактурата е анулирана, а сумата от 187 900 лева е върната в касата на ревизираното лице, за което са съставени и съответните счетоводни статии. От приетото в хода на съдебното производство заключение на ССЕ съдът е приел за установено, че погасената част от отпуснатия от "ОББ" АД заем от 04.10.2005 г. е в размер на 226 125, 09 лева. Субсидията за покриване на лихвите от ДФ "Земеделие" е усвоена в периода 2005 г. - 2008 г. съгласно уточнените траншове по договора. Сумата от субсидията в размер на 856 650 лева е използвана единствено за погасяване на лихвите по кредита. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че спорът между страните е във връзка с отговор на въпроса, представляват ли облагаем доход върнатите по сторнираните фактури суми за 2007 г. и 2008 г. Ревизиращите органи са приели, че сумите, получени от земеделския производител и представляващи субсидии, които не са усвоени по предназначение, представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. След като е анализирал посочената разпоредба, съдът е приел, че за да е налице доход по смисъла на ЗДДФЛ, е необходимо физическото лице да е получило, придобило имущество (пари, вещи, права), каквито не са получените заеми и не представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ, тъй като сумите са получени, но не и окончателно придобити и подлежат на връщане. На следващо място съдът се е позовал на разпоредбата на § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.), съгласно която доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2010 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 29 и чл. 26 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2010 г., като в Приложение 3 и За, Част 1, Таблица 1 се посочват с код 10. т. е., по силата на цитираната норма средствата по получената субсидия са необлагаем доход. В процесния случай съдът е приел, че плащането по сторнираните фактури е извършено със средства по отпуснатия банков кредит, които подлежат на връщане от жалбоподателя, независимо от факта, дали фактурите, въз основа на които са усвоени, са сторнирани или не. В този смисъл същите не представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ, а целеви средства, подлежащи на връщане. Целевото използване на отпуснатите заем, капиталова субсидия и субсидия за плащане на лихвите по заема съдът е приел за ирелевантно, тъй като евентуалното им нецелево изразходване не трансформира само по себе си заемните средства в доход. В тази насока съдът е приел, че целево отпуснатата субсидия в размер на 856 650,38 лева е усвоена по предназначение, за погасяване на лихви по отпуснатия от "ОББ" АД заем. Използването не по предназначение на целеви заеми и субсидии има за последица предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит и право на ДФ "Земеделие" да претендира възстановяване на неправомерно усвоената субсидия с всички неблагоприятни за жалбоподателя финансови последици, каквито доказателства са ангажирани досежно предприети действия от страна на кредитната институция за принудително събиране на заетите средства. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Както правилно е приел съдът спорът е правен и свързан с въпроса, представляват ли облагаем доход върнатите по сторнираните фактури суми за 2007 г. и 2008 г., получени по договора за кредит и субсидия По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че за процесния период Чавдар Коев е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 4 ЗДДФЛ и на основание чл. 8 ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за получените облагаеми доходи от източници в България. Не се спори, че Чавдар Коев е регистриран земеделски производител и е получил инвестиционен кредит от ДФ "Земеделие" в размер на 2 048 400 лева чрез рефинансиране от ОББ АД по програма "Растениевъдство". За погасяване на лихвите по заема на Коев е била отпусната субсидия в размер на 856 650,38 лева, както и 100 000 лева, представляващи капиталова субсидия. За усвояване на кредита са били сключени договори с "Би Ен Ен" ООД и "Рея 96" ЕООД и издадени от тях фактури, които впоследствие са сторнирани, а данъчните основи по тях, съответно в размер на 641 875,85 лева и 187 900 лева, са върнати в касата на земеделския производител. Както правилно е приел АС процесната сума не представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ, а целеви средства, подлежащи на връщане. Целевото използване на отпуснатите заем, капиталова субсидия и субсидия за плащане на лихвите по заема е задължително за получателя по кредита, но последицата при установено нецелево изразходване е предсрочната изискуемост на отпуснатия кредит и право на ДФ "Земеделие" да претендира възстановяване на неправомерно усвоената субсидия с всички неблагоприятни за лицето финансови последици. Видно от т. 8 на договор № 62 от 14.11.2005 г. за предоставяне на капиталова субсидия за създаване на лозово насаждение и закупуване на специализирана техника в размер на 100 000 лева и субсидия за покриване на разходите за лихва през целия период на кредита по предоставения кредит в размер на 856 650, 38 лева, при неизпълнение на задължението по т. 6 и 6.1.от договора вземането на фонда става изискуемо и земеделския производител възстановява на фонда реално получените средства по този договор, заедно със законната лихва от датата на получаването им. В този смисъл и на основание чл. 12, ал. 2 от ЗПЗП е взето решение в Протокол № 18 от 27.12.2005 г., Управителният съвет на ДФ "Земеделие", с което е утвърдил условията за: I. Предоставяне на капиталови субсидии за създаване на трайни насаждения от лозя, рози и овощни масиви; оранжерии за зеленчукопроизводство и създаване на пчелини. II. Предоставяне на субсидии за покриване на разходи за лихви. Относно капиталовите субсидии е посочено, че стават дължими, когато: т. 3.1. За създаване на насаждения от лозя, рози и овощни масиви - насаждението не е създадено в първия сезон, следващ предоставянето на субсидията. 4. В случаите по точка 3: 4.1. Земеделският производител възстановява получените средства по договора за субсидия заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на получаването до окончателното й издължаване - когато инвестиционният проект е финансиран чрез ТБ. Относно условия за предоставяне на субсидии за покриване на разходи за лихви е прието по т. 5, че субсидиите стават дължими при констатирани нарушения, съгласно договора за кредит и субсидия. С оглед на изложеното е неоснователен довода на касатора, че след като получената субсидия е използвана за лични нужди, тя представлява облагаем доход за лицето по смисъла на чл. 36, т. 5 от ЗДДФЛ. На първо място в хода на ревизията е констатирано наличие на процесните суми по сметката на собственика, като това обстоятелство не налага на извода, че е използвана за лични нужди и на следващо място с оглед посоченото по-горе тя става дължима при констатирани нарушения, съгласно договора за кредит и субсидия. В тази насока са представени доказателства досежно предприети действия от страна на кредитната институция за принудително събиране на заетите средства. Като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.), тъй като същата е относима за доходи от дейността изплатени през 2010 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, какъвто не е настоящият случай, но това обстоятелство не се отразява на крайния правен извод на съда. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК