Решение № 8025 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Бенкомерс ООД, притежаващо ЕИК 040486236, чрез адв. Николова, срещу Решение 5650 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело 247 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220319007506-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение 1652/30.10.2020 г. на зам. директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на непризнат данъчен кредит в размер на 15 649,08 лв., представляващи главница в размер на 10 491,30 лв. и лихва в размер на 5 154,13 лв. за м.08, м.09 и м.12.2015 г. и допълнително задължение за главница от 3 лв. и лихва от 0,65 лв. за периода м.05.2018 година. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че процесните фактури имат необходимото съдържание съобразно нормативните изисквания. Излага доводи, че кадровата обезпеченост на доставчиците не е предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, като цитира практика на СЕС в тази насока. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на сторените разноски по представен списък. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП София, оспорва чрез юрк. Станчева касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък. Бенкомерс ООД е подало чрез адв. Николова и частна жалба срещу Определение 10372/24.11.2023 г. по адм. д. 247 по описа за 2021 г. на АССГ. С определението е допълнено обжалваното решение, като Бенкомерс ООД е осъдено да заплати на Дирекция ОДОП София 1 808,74 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Счита, че определението е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно. Твърди, че юрисконсултското възнаграждение не е поискано с нарочна писмена молба. Според частния жалбоподател юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 999, 58 лв., изчислено на основание предходната редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че делото не е представлявало правна и фактическа сложност. Моли определението да бъде обезсилено, отменено или изменено. Ответникът по частната жалба - Директора на Дирекция ОДОП София, я оспорва чрез доводи на юрк. Станчева в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА Р-22220319007506-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение 1652/30.10.2020 г. на зам. директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на непризнат данъчен кредит в размер на 15 649,08 лв., представляващи главница в размер на 10 491,30 лв. и лихва в размер на 5 154,13 лв. за м.08, м.09 и м.12.2015 г. и допълнително задължение за главница от 3 лв. и лихва от 0,65 лв. за периода м.05.2018 година. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по 4 фактури, издадени от СКЛ 1 ЕООД в данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 12.2015 г. с начислен ДДС 10 483,00 лв. и предмет на доставките авансово плащане по договор МКТП, кабели, окончателно плащане по договор МКТП, кабел, кабел 20ККА 210 м. и уредба мерене. Ревизираното лице е направило плащане на цитираните фактури по банков път. Констатирано е, че не са събрани договор и ППП. Не е установено мястото на предаване стоките, тяхното транспортирани и за чия сметка е извършено това. Липсват данни за влагане закупените стоки от ревизираното лице. При извършена справка в електронния регистър на НАП е констатирано, че доставчикът не е отразил фактурите в отчетните регистри по ЗДДС за съответния данъчен период и данъкът не е начислен на основание чл. 86 от ЗДДС. Към възражението срещу РД ревизираното лице е приложено Разрешение за ползване СТ-05-1555/17.10.2016 г. на външно ел. захранване на Цех за производство на газирани безалкохолни напитки, гр. Елин Пелин, Констативен акт от 09.06.2016 г. за установяване годността за приемане на строежа, Счетоводни справки за салда на сметка 204 Машини и съоръжения и за движението по сметка 4011 Доставчици. Счетено е, че документите не удостоверяват получени доставки от СКЛ 1 ЕООД. По време на съдебното производство са допуснати и са изслушано заключения по съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до решаващият извод, че оспореният РА е законосъобразен. Решаващият съдебен състав се е мотивирал, че в наличните доказателства са видни явни несъответствия, разколебававащи възможността за тяхното кредитиране. Установени са също така несъответствия между предмета на приложения договор и процесните фактури, респ. както и в посочената цена. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение прецени, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос е касателно реалното осъществяване от процесното дружество на доставки на стоки по спорните фактури, а именно кабели, МКТП, уредба мерене и други. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Съгласно константната съдебна практика на ВАС по аналогични казуси, за доказване реалността на доставките следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства за изпълнението им. Осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за тяхната реалност. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не изпълнило задълженията си, съобразно разпределетага доказателствена тежест в процеса. Липсата на убедителни доказателства за действителното осъществяване на спорните доставки по процесните фактури не може да бъде изцяло заместена с експертните заключения по СТЕ и ССчЕ, които съгласно текста чл. 202 от ГПК подлежат на обсъждане съвместно с останалите доказателства по делото, който е спазил цитираната разпоредба. На следващо място, в представените по делото копие на проект и актове обр. 12 са положени печати на дружества, различни от издателя на фактурите, а именно Никол-76 ЕООД и ПС електрик ООД. Допълнителен аргумент за неправомерното ползване на данъчен кредит е и липсата на отразяване на фактурите в дневника за продажби на доставчика. Неустановеността на материалната и кадрова обезпеченост на СКЛ 1 ЕООД, сама по себе си, не е основание за отказ за признаване на данъчен кредит, но по делото е видно, че това не са единствените и решаващи съображения за формирания отказ на ПДК. Не е спорно, че едва с възражението срещу РД, дружеството е депозирало разрешение за ползване на външно ел. захранване, констативен акт за приемане на строежа и счетоводни справки, т.е. след запознаване с констатациите на органите по приходите. Представеният договор от 01.08.2015 г. между РЛ и СКЛ 1 ЕООД е с бланкетно съдържание. Следва да се има предвид, че договорът свидетелства единствено за наличие на облигационни отношения между дружествата. Съдът подробно е анализирал приложените към фактурите документи, стигайки до обоснован извод, че не съдържат убедителни данни, потвърждаващи реално осъществени доставки от СКЛ 1 ЕООД. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за установените задължения за м.05.2018 година. При служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК настоящият касационен състав прецени решението като правилно и в тази му част. Въз основа на изложеното се налага обобщаващият извод, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Определението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Необосновано е възражението от частната жалба, че определението е недопустимо, защото не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от т. 8 на ТР 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Законодателят е регламентирал изрично размера на юрисконсултското възнаграждение, като равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор. Претенцията за присъждане на разноски се предявява до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая за първоинстанционното производство това е моментът на проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.02.2023 г., към който момент всъщност по делото е осъществено и процесуалното представителство за ответника и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Към този момент приложимата по време е сега действащата редакция на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.). В този смисъл неоснователни са възраженията, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно предишната редакция на подзаконовия нормативен акт. С оглед резултата по делото в полза на приходната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 808,74 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,