Решение № 2616 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Георгиев срещу Решение 969/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 10574/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - Топлофикация София ЕАД, чрез адвокат С. Георгиев, оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно по съображенията изложени в отговора на касационната жалба. Претендира за направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано, като изводите му не са подкрепени от доказателствата по делото. Представя подробно писмено становище. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение 30-Н0-И0-А2/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, с което е актуализирано Комплексно разрешително 30/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ТЕЦ София-Изток, 1680 София, [улица], в частта за условие 2.1 и условие 9.2 (въведени условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3) и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на Закона за околната среда (ЗООС). По делото не е спорно, че в полза на оператора Топлофикация София ЕАД е издадено Комплексно разрешение 30/2005 г. на изпълнителния директор на ИАОС, което се отнася до експлоатацията на горивна инсталация с номинална топлинна мощност 2014,4 MWth - производство на топлоенергия, включваща 7 броя енергийни парогенератори и 8 бр. водогрейни котли, намираща на площадка ТЕЦ София - Изток, с адрес: гр. София, [улица], както и че са предприети действия за преразглеждане на това КР във връзка със съобразяване с Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ННДЕСДАОПИАГГИ). Първоинстанционният съд подробно е описал предприетите във връзка с тази процедура действия, като относно тези факти липсва спор между страните. С писма, вх. КР-5417 от 17.10.2018 г., вх. КР-5561 от 25.10.2018 г., вх. КР-5774 от 06.11.2018 г. и вх. КР-3347 от 05.05.2020 г. от Топлофикация- София ЕАД са представени документи за преразглеждане във връзка с публикувано Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации и мотивирано искане за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно чл. 123а, ал. 3 от ЗООС. С писмо, изх. КР-941 от 15.04.2020 г. на ИАОС са дадени указания на жалбоподателя да предостави допълнителна и разяснителна информация, свързана с реализираните към момента мерки според ПНП. С писмо, вх. КР-3347 от 05.05.2020 г. на Топлофикация София ЕАД, е внесена допълнителната информация, поради което, на основание чл. 124, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗООС, в съответствие с разпоредбата на чл.18а, ал. 1, т. 3, б. б и б. в, и следващите от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, е започната процедура по преразглеждане на КР 30/2005 г. за ТЕЦ София-Изток. В изпълнение на разпоредбата чл. 18а, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за КР, от съответните РИОСВ и Басейнова дирекция Дунавски район, с писмо, изх. КР-142 от 16.06.2020 г., са били изискани становища, както и конкретни предложения за промяна и допълване на условията на издаденото комплексното разрешение. Постъпило е становище, вх. КР-4371 от 02.07.2020 г. от Басейнова дирекция Дунавски район, с което не се възразява за издаването на комплексното разрешение, тъй като липсва промяна в годишната консумация на вода за производствени нужди и не се предвиждат промени в емисиите на отпадъчните води, както и в опазването на подземните води. РИОСВ - София е подало становище, вх. КР-6454 от 26.10.2020 г., с което се дава информация за извършени проверки за спазване на НДЕ и резултати от тях, отнасящи се за площадката София - Изток. С писмо, изх. КР-18/05.01.2021 г. на ИАОС е изискано от жалбоподателя да представи информация за планираната промяна, съгласно Приложение 5 от Наредбата за КР. С писмо, изх. КР-1599/02.06.2021 г., са били изискани препоръки по компетентност от дирекция ЕООВОСПЗ, ОЧВ, КВЕСМС и НСЗП на МОСВ относно представяне на дерогация по показател NOx на Топлофикация София ЕАД. Съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, с писмо, изх. КР- 1637 от 04.06.2021 г., са били изискани становища относно искане за предоставяне на дерогация по показател NOx на Топлофикация София ЕАД от Министерство на енергетиката и от Министерство на икономиката. Дирекция Национална служба за защита на природата (НСЗП) към МОСВ е подало становище, изх. 12-00-625 от 08.06.2021 г., с което се предлага да се извърши оценка за въздействието върху близко разположените защитени зони. С второ становище, изх. 12-00-690 от 21.06.2021 г. счита, че нямат препоръки по искането за дерогация. Дирекция Опазване чистотата на въздуха (ОЧВ) към МОСВ е подало становище, изх. 12-00-625 от 10.06.2021 г., с което посочва, че следва да се спазват НДЕ NOx 100 mg/Nm3, отразени в Приложение 1 към чл. 5 от ННДЕСДАОПИАГГИ. Изразява отрицателно становище срещу исканата дерогация, тъй като противоречи на чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Пояснява, че исканите с дерогацията нива на емисии са два пъти по - високи от нормативните, а реалните (измерени) - до 3 пъти надвишаващи допустимото. С второ становище, изх. 12-00-690 от 22.06.2021 г. се дават конкретни препоръки. Дирекция Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването (ЕООВОСПЗ) към МОСВ е депозирало становище, изх. 12-00-625 от 11.06.2021 г., в което посочва, че оценката на оператора, свързана с постигане на нивата на емисии на NOx не обосновава еднозначно заради наличието на кое/и обстоятелства по чл. 123а, ал. 3 ЗООС е породена непропорционалност на разходите спрямо ползите за околната среда. С второ становище, изх. 12-00- 690/23.06.2021 г. се прави предложение за неприемане на исканата дерогация. Министерство на енергетиката е представило становище, изх. Е-12-00-207 от 11.06.2021 г., с което се цитират условията за исканата дерогация, както и че е отменено Решение 2017/1442/ЕС, за което е постановено решение на Общия съд на ЕО по дело Т-699/17. Пояснява се, че със съдебно решение е дадена възможност да се запазят НДНТ до влизането му в сила. С писмо, изх. КР-1826/28.06.2021 г. е изпратено предложение за промяна в условията на КР 30/2005 г. на Топлофикация София ЕАД, РИОСВ - София и БД Дунавски район за предоставяне на становища по предложените промени в комплексно разрешение (КР), както и относно необходимостта от провеждане на среща. От оператора е била изискана и допълнителна информация. От БД Дунавски район е получено становище с писмо, вх. 14750 от 05.07.2021 г., в което няма предложения. От Топлофикация София ЕАД е получена допълнителна информация и становище с писмо, вх. 14669 от 09.07.2021 г. Операторът е потвърдил необходимостта от провеждане на среща. От РИОСВ - София е получено становище, вх. 14760/14.07.2021 г. с потвърждение на необходимостта от провеждане на среща. В съответствие с изискванията на чл. 18а, ал. 7 от НУРИКР и в изпълнение на Заповед 196 от 13.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, на 15.07.2021 г., на заседание на специализиран състав на Експертния екологичен съвет, е проведена консултация с оператора Топлофикация София ЕАД. По време на консултацията са обсъдени и приети промени в условия 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР 30/2005 г. Взето е решение за необходимостта от актуализиране на условията в разрешителното. Изготвеният протокол от срещата е подписан от представител на Топлофикация София ЕАД с особено мнение срещу изложените мотиви за недопускане на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, във връзка с прилагането на Решение 2017/1442/ЕС. Към преписката липсва излагане от оператора на конкретни мотиви, въз основа на които протоколът е подписан с особено мнение. От страна на ИАОС е било обърнато внимание, че сроковете за привеждане в съответствие на инсталацията са изтекли и нормативната уредба по околна среда не предвижда нови такива. Приложимата норма за допустими емисии на NOx за горивните инсталации на Топлофикация София ЕАД е 100 mg/Nm3, съгласно Решение 2017/1442/ЕС и съгласно ННДЕСДАОПИАГГИ. Във връзка с проведената консултация с оператора по процедурата по преразглеждане на КР с писмо на ИАОС с изх. КР-2031 /20.07.2021 г. е било изискано предоставяне на допълнителна информация. Такава е внесена с писмо, вх. 14905 от 21.07.2021 г. на Топлофикация София ЕАД. В писмо, изх. КР-2052 от 21.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС до оператора е посочено, че на основание чл. 18а, ал. 10 от НУРИКР е приключена процедурата по преразглеждане на КР 30/2005 г. за площадка ТЕЦ София-Изток, както и че е необходимо актуализиране на условия 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР 30/2005 г. На основание чл. 120, ал. 1, предложение четвърто, във връзка с чл. 186, ал. 1 от Наредбата за КР, е издадено Решение З0-Н0-И0-А2/2021 г. за актуализиране на КР 30/2005 г., издадено на Топлофикация София ЕАД, отнасящо се за площадка ТЕЦ София Изток. С оспорвания акт са постановени Условия 2.1 и Условие 9.2 в комплексното разрешение, с което на оператора се разрешава експлоатацията на инсталацията (ВК 1,ВК2, ВК 3, ВК4, ВК5,ВК6, ВК 7 и ВК 8, както и на ЕК 1, ЕК 2, ЕК 3, ЕК 4, ЕК 5, ЕК 6 и ЕК 7) при спазване на норми за допустими емисии (НДЕ) по показател NOx, като е определена стойност 100 mg/Nm3. Органът е определил стойностите от 100 mg/Nm3 по показател NOx, позовавайки се на Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ. Позовал се е още и на обстоятелството, че същите стойности са определени в таблица 25 от Решение 2017/1442/ЕС. С оспорваното решение е отказано искането на Топлофикация София ЕАД за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС. В мотивите органът е приел, че с допускането на дерогация няма да се спазят изискванията на чл. 123, ал. 10 ЗООС, изискващ нормите в КР да не бъдат по - високи от нормативно определените, а именно в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГТИ - 100 mg/Nm3. Допълнително е посочил, че не са налице условията на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС, тъй като очакваните разходи за постигане на процесиите емисионни нива са съразмерни с очакваните ползи за околната среда. В изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗООС, на 26.07.2021 г., Решение 30-Н0-И0-А2/2021 г. за актуализиране на КР 30/2005 г., е оповестено във в. България днес и интернет страницата на ИАОС. Решението на изпълнителния директор на ИАОС е обжалвано от Топлофикация София ЕАД пред министъра на околната среда и водите, който е отхвърлил жалбата, за което е постановил Решение 191 от 27.08.2021 г. По - горестоящият орган е приел, че нормата на чл. 123, ал. 10 ЗООС забранява надвишаване на нормативно установените емисионните нива при дерогация по реда на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС. Потвърденият административен акт е бил обжалван от Топлофикация София ЕАД, като по жалбата е било образувано адм.дело 8974/2021 г. на АССГ. В това производство е представен Анализ на ползите за околната среда при постигане на емисионни нива за NOx, съгласно НДНТ и разходи за постигане на тези нива изготвен през 2022 г. от Магистериум ООД гр.София по възлагане на Топлофикация София ЕАД. По делото е била допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която при постановяване на съдебния акт съдът е кредитирал частично, като се е обосновал, че в частта му за твърдяното наличие на възможен негативен ефект за околната среда и здравето на населението от евентуално преминаване към високоемисионни горива за отопление от страна на населението /отопление на твърдо гориво/, ако се спре дейността на жалбоподателя, не е подкрепено с конкретни данни. В останалата част заключението е кредитирано като компетентно дадено и обосновано. С решение 4074 от 17.06.2022 г. по адм.дело 8974/2021 г. на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Това решение е отменено с Решение 10441 от 01.11.2023 г. по адм.дело 7564/2022 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В мотивите на съдебния акт са дадени указания за подробна преценка на събраните по делото доказателства и приложение на относимите правни норми. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното в настоящото производство решение на АССГ. В същото съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, но при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови своя съдебен акт АССГ е приел, че съгласно изслушаната при предходното разглеждане на делото експертиза, съотношението на общата стойност на ползите за околната среда спрямо разходите, който Топлофикация София ЕАД трябва да направи за постигана на НДЕ в ТЕЦ София Изток за постигне показателите 100 mg/Nm3, изразена в BGN, дава коефициента К, а именно 4 065 936 080/8 109 435 314 = 0.50138. Съобразил е, че според адм. орган 0,7 К е референтната гранична стойност на коефициент, посочен в Насоките за подготовка на информация и кандидатстване за предоставяне на дерогация по реда на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС. При тези факти съдът е направил извод, че административният орган е отказал дерогация по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС без да изложи мотиви за това. Мотивирал се е, че посочването, че в Анализа за ползите за околната среда липсвал изрично посочен коефициент К на отношението стойност разходи спрямо ползите не отменя изискването за излагане на мотиви. Не можело да се приеме и за пълнота на мотивите посочването, че ТЕЦ София Изток изчислено има коефициент 1,5, който извод се оборва от приетата по адм.д. 8974/2021 г. СТЕ. От друга страна дори и да се приемело, че е правилно установен коефициентът по отношение ТЕЦ София Изток, то не били изпълнени останалите условия при извършване на преценка дали да се допусне дерогация, а именно такива съобразно тълкуването дадено с Решение от 9.03.2023г. по дело С - 375/21 Съдът на Европейския съюз (втори състав) на чл.15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), във връзка с чл. 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. При тези мотиви съдът отменил Решение 30-Н0-И0- А2/2021г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно Разрешително 30/2005г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ТЕЦ София-Изток и върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение, като осъдил Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на Топлофикация София ЕАД сумата от 11420 лева, представляваща разноски по водените до този момент съдебни производства. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав съгласно ал.2 на посочения текст намира касационната жалба за основателна. Въпреки, че в описанието на подадената жалба първоинстанционният съд е посочил, че е сезиран с жалба срещу Решение 30-Н0-И0-А2/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, с което е актуализирано Комплексно разрешително 30/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ТЕЦ София-Изток, 1680 София, [улица], в частта за условие 2.1 и условие 9.2 (въведени условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3) и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на Закона за околната среда (ЗООС), същият е направил извод за незаконосъобразност на целия административен акт и го е отменил изцяло. Видно е от жалбата, с която е сезиран съдът, Топлофикация София ЕАД е оспорило издаденото решение само в посочените части, като е поискал само за тях неговата отмяна. Правният ефект на жалбата се състои в това да сезира съда като постави началото на съдебно производство, определи предмета на спора и създаде за съда право и задължение да се произнесе със съдебен акт по повдигнатия спор. За да бъде валиден съдебният акт и да произведе желаните от лицето правни последици, произнасянето на съда следва да е в границите на очертания от жалбоподателя предмет на спора и съответно със заявения петитум. В случая съдът се е произнесъл свръх петитум, като е отменил решението изцяло, а не само в частта, в която е бил сезиран. Наред с това в необжалваната част административния акт е влязъл в сила, поради което не е подлежал на контрол за законосъобразност в това производство. Предвид това, налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК недопустимост на решението в посочената обжалвана част, поради което същото в тази част следва да бъде обезсилено. В останалата част обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същото обаче противоречи на материалния закон, представляващо основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Както е посочил първоинстанционния съд съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗООС комплексното разрешително съдържа нормите за допустими емисии на веществата по приложение 8 (сред които попада NOx (азотни оксиди)) и на други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества. Според чл. 123, ал. 2 ЗООС компетентният орган определя условията на разрешителното, като взема предвид заключенията за НДНТ. В чл. 123, ал. 10 ЗООС се поставя изискване, че нормите по ал. 1, т. 1 не могат да бъдат по - високи от нормативно определените норми за допустими емисии. Съгласно чл. 123а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗООС емисионните норми по чл. 123, ал. 1, т. 1 при нормални експлоатационни условия: не надхвърлят емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; тези емисионни норми се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, определени в решенията (т. 1) или се различават от нивата по т. 1, но осигуряват съответствието на емисиите с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия (т. 2). Съгласно чл. 123а, ал. 3 ЗООС компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: 1. географското положение на инсталацията, или 2. характеристиките на околната среда в района на площадката, или 3. техническите характеристики на инсталацията. Според чл.123а ал.4 от ЗООС в случаите по ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда. Разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС по същество представлява транспониране на чл. 15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването). В чл. 15, § 4 от Директивата е предвидена възможност чрез дерогация на параграф 3 и без да се засяга член 18 в особени случаи компетентният орган да определи не толкова строги мерки за допустими емисии. Подобна дерогация може да бъде предоставена само когато оценката покаже, че постигането на емисионни нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията на НДНТ би довело до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради: а/ географското положение на съответната инсталация или местните екологични условия или б/ техническите характеристики на съответната инсталация, но съответният орган, допускащ дерогация следва да гарантира, че не се причинява значително замърсяване на околната среда и че се постига висока степен на опазване на околната среда. Съгласно чл. 15, § 4 ал.3 от Директива 2010/75/ЕС нормите за допустими емисии, определени в съответствие с първа алинея, не може да бъдат по-високи от нормите за допустими емисии, определени в приложенията към настоящата директива, когато е приложимо. Съгласно т.6 на Част 2 на Приложение V от Директива 2010/75/ЕС нормите за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx за Горивни инсталации, различни от газови турбини и газови двигатели е 100 mg/Nm3. Това приложение е транспонирано с ННДЕСДАОПИАГГИ (§2 от ДР на наредбата). При тази нормативна уредба е законосъобразно становището на административния орган, че съгласно чл.123 ал.10 ЗООС емисионните норми определени по реда на чл.123а ал.3 от същия закон не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии. След като емисионните нива по чл.123 ал.1 т.1 от ЗООС следва да съответстват на тези определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, то за тях е допустима дерогация, но до нивата определени в приложенията на Директива 2010/75/ЕС, респективно тези посочени в ННДЕСДАОПИАГГИ. Доколкото относно азотните оксиди (NOx) емисионните нива определени с Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ (съгласно чл.123 ал.10 от ЗООС) и в таблица 25 от Решение 2017/1442/ЕС за формулиране на заключения за НДНТ при големите горивни инсталации (съгласно чл. 123а, ал. 1 от ЗООС), са идентични, то не би било допустимо отклонение от тях при условията посочени в чл.123а ал.3 и ал.4 от ЗООС. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че утвърждаването на референтните документи за НДНТ е динамичен процес, като при необходимост същите се актуализират, като се дава приоритет на документите с най-голям потенциал за подобряване на защитата на човешкото здраве и околната среда. (чл.13 Директива 2010/75/ЕС) При тази актуализация е възможно да се приемат референтните документи за НДНТ, при приложението на които се постигат по-ниски нива на емисионни норми от тези предвидени в приложенията на Директива 2010/75/ЕС. В този случай би била допустима дерогация съгласно чл. 15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС спрямо заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, но до норми не по-високи от приложенията на същата деректива. Разпоредбите на чл. 123а от ЗООС не могат да се тълкуват в друг смисъл, освен този който следва от Директива 2010/75/ЕС, защото изменението на ЗООС в сила от 24.04.2012 г въвежда разпоредбите на глави първа и втора и приложения 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.). Действително, при отправено искане за дерогация, административният орган има оперативна самостоятелност да определи не толкова строги емисионни норми спрямо тези по Решението на ЕК за НДНТ, но такива, които не надвишават нормите за допустими емисии, както за да се постига целта на закона техните стойности да осигуряват висока степен на опазване на околната среда, поради което и да не водят до значително замърсяване. Органът разполага с възможност да избира единствено между две възможности: емисионните норми по Решението на ЕК за НДНТ или не толкова строги, но които постигат висока степен на опазване на околната среда при това само, когато е доказано и условието на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС. При всички случаи тези емисионни нива не могат да бъдат по-високи от нормативно определените. Следва де се посочи, че цитираното от първоинстанционния съд Решението на СЕС по дело С-375/21г не тълкува разпоредбата на чл. 15, § 4 ал.3 от Директива 2010/75/ЕС. Напротив приема, че същата следва да бъде съобразена, тъй като такава дерогация може да се предостави само при спазване на другите условия, наложени с разпоредбата чл. 15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС (т.45). Следователно тълкуването на чл. 15 § 4 от Директива 2010/75/ЕС в смисъл, че при разглеждането на искане за дерогация по този, компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, и следва да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им, не изключва изискването за спазване на останалите условия за допускане на дерогацията, каквито са разпоредбата на член 18 и нормите за допустими емисии, определени в приложенията на Директива 2010/75/ЕС. Посоченото тълкуване на СЕС очертава и действията, които административния орган следва да проведе, когато е сезиран с искане за допускане на дерогация съгласно чл. 15 § 4 от Директива 2010/75/ЕС, респективно чл.123а ал.3 от ЗООС. На първо място административния орган следва да установи дали исканата дерогация е допустима съгласно нормативно определените норми за допустими емисии. На второ място в случай, че е допустима от нормативна гледна точка, може ли да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, транспонирана в Република България с Наредба 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух или е в разрез с мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50. Като трета стъпка, ако стигне до заключение, че в следствие на исканата дерогация не се причинява значително замърсяване на околната среда и че се постига висока степен на опазване на околната среда, то тогава административния орган следва да прецени дали е налице оценка, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: 1. географското положение на инсталацията, или 2. характеристиките на околната среда в района на площадката, или 3. техническите характеристики на инсталацията. В случая при издаването на оспореното решение в обжалваната част, административния орган е приел, че исканата дерогация противоречи на нормативно определените норми за допустими емисии т.е. липсва първата предпоставка за допускането и. При това положение е определил емисиите за азотни оксиди съобразно Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ и е отказал исканата дерогация. След като е налице нормативна пречка за допускане на исканата дерогация, то административния орган не е бил длъжен да изследва останалите изисквания за нейното допускане, като преценка дали с исканите стойности на дерогацията се осигурява висока степен на опазване на околната среда, поради което и те не водят до значително замърсяване, както и дали постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон отменително основание по чл.209 т.3 от АПК. Възраженията на ответника за негативните ефекти от евентуално спиране експлоатацията на процесната инсталация върху енергийната система на страната и опазването на околната среда са относими към преценката по чл.123а ал.3 и ал.4 от ЗООС, но същата както бе посочено по-горе би била допустима само ако исканите нива за емисии на вещества по приложение 8 от ЗООС и на други замърсяващи вещества, са под нормативно определените пределни норми. Достигайки до различни правни изводи, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, поради противоречие с материалния закон. По тези съображения това решение подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата против оспорената част на административния акт. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, а предвид основателността на жалбата следва да бъде удовлетворена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване, и на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред двете съдебни инстанции. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК ответника по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция по околната среда общо сумата от 270 лв., от която юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка от инстанциите (равно на минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ - вида и количеството на извършената дейност), а разликата - за репариране на заплатената държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 70 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо и чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл.222 ал.1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,