Решение № 14541 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2019 г.

Решение № 14541 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Редуан, [гражданство], [дата на раждане], принудително настанен в СДВНЧ - София, номер в СДВНЧ: 24352, чрез адв. Гитева, срещу решение № 1109/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12450/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1014/6.11.2018 година, издадена от началника на сектор "Миграция при СДВР, с която на основание чл. 41, ал. 1 вр. с чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Релевира възражения за неправилност. Съдът не съобразил, че заповедта била неизпълнима, тъй като с друга заповед на лицето е наложена мярка "забрана за напускане на страната". Липсвали предпоставки за издаване на заповедта, като на лицето не бил даден и срок за доброволно изпълнение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът, началникът на сектор "Миграция при СДВР, взема становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. По същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. Редуан, [гражданство], [дата на раждане], срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1014/6.11.2018 година, издадена от началника на сектор "Миграция" при СДВР, с която на основание чл. 41, ал. 1 вр. с чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът въз основа на фактическата обстановка във връзка с приложимото право е обосновал правилен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно: С докладна записка рег. № УРИ 5392 р - 1110/6.11.2018 година началник сектор "Миграция" при СДВР е уведомен, че на 3.11.2018 година около 13. 30 часа е задържан чуждият гражданин С. Редуан, [гражданство], по отношение на когото е установено, че е влязъл на 27.03.2018 година в Република България с виза вид С, с цел посещение - неорганизиран туризъм и срок на престой 15 дни, като този срок е удължен до 10.06.2018 година, но чужденецът не е напуснал територията на страната. При задържането му, С. Редуан се е представил с чужд паспорт на [гражданство] Т. Жакес, като впоследствие е установено, че жалбоподателят е обявен за общодържавно издирване с цел принудително довеждане, като обвиняем за кражба по досъдебно производство № 3 М 1300/2018 година. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража за срок от 72 часа". С процесната заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1014/6.11.2018 година началникът на сектор "Миграция" при СДВР на основание чл. 41, ал. 1 вр. с чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България налага на С. Редуан принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Правилен и изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган във валидна писмена форма. Правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно текста на същата, връщане се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. Първоинстанционният съд е установил фактите досежно изтичане на срока на визата на лицето и ненапускането на страната след изтичане на срока на разрешеното му пребиваване. Единствено тези факти са от значение за реализиране на състава на нормата, основание за налагане на мярката. Възражението, че лицето не представлява заплаха за националната сигурност е ирелевантно за спора. Също така ирелевантни за спора са наложените на лицето мерки във връзка с водени срещу него наказателни производства за престъпления на територията на страната. Мярката "забрана за напускане на страната" обезпечава възможността срещу лицето да бъдат проведени образуваните наказателни производства, като същата е временна пречка за извеждане на лицето от страната. Правилен е изводът на АССГ, че тя не обосновава извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на Столична дирекция на вътрешните работи следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд