Решение № 8668 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2874/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение 14138 от 16.11.2020 г. постановено по адм.дело 8642/2020 г. на Върховния административен съд и оставеното в сила с него решение 254 от 28.02.2020 г. постановено по административно дело 1614/2019 г. от Административен съд София-област, подадено от Д. Христов. Молителят твърди, че са налице предпоставките за отмяна на посечените решения, посочени в разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът по касационната жалба Директорът на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-област не изразява становище по молбата. Върховният административен съд (ВАС), VІІ- петчленен състав, при ІІ-ра колегия, след като се запозна с направеното искане и представените доказателства приема за установено следното: Молбата е подадена от лице по чл. 238, ал. 1 АПК в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК, при което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение на АССо, с което е отхвърлена жалбата на Христов против решение 1012-22-95 #1/13.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-област. С последното е отхвърлена жалбата на Христов против разпореждане 1019-22-448 #1/23.03.2017 г. на Началника на отдел Пенсии при ТП на НОИ София, с което е отказано да бъде изменена личната пенсия на Христов за осигурителен стаж и възраст. Изложени са твърдения, че решението е неразбираемо и неблагоприятно за него и иска същото да бъде отменено, както и решението на АССо, което е оставено в сила с него и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, които твърдения не обосновават наличие на предпоставки за отмяна на същото. В жалбата са изложени твърдения относно движението и резултата от оспорването от негова страна на решение 1012-22-95 #1/13.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-област, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане 1019-22-448 #1/23.03.2017 г. на Началника на отдел Пенсии при ТП на НОИ София-област, което и било предмет на разглеждане по адм. дело 1614/2019 г. на АССо. При извършената проверка се установява, че посоченото разпореждане на Директора на ТП на НОИ София област е обжалвано от Христов с жалба вх. 1012-22-140/06.07.2017 г. пред АССо, по която е образувано адм. дело 695/2017 г., като с постановеното по него решение 115/05.02.2019 г. жалбата му е отхвърлена. С решение 17336 от 17.02.2019 г., постановено по адм. дело 4309/2019 г. ВАС отменя това решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав. При това е образувано адм. дело 1614/2019 г. на АССо, като постановеното по него решение 254 от 28.02.2020 г., оставено в сила с решението, чиято отмяна се иска отново е отхвърлена жалбата му против разпореждането. При това с цитираните решения 17336/2019 г. на ВАС и 115/2019 г. на АССо спорът не е решен по същество, а това е станало единствено с постановеното решение 254/2020 г. на АССо, което е оставено в сила след потвърждаването му от ВАС, с решението, чиято отмяна се иска. От проследяване на така образуваните съдебни производство и постановените от тях актове и при съобразяване, че с молбата не са представени писмени доказателства, като липсват и твърдения за наличие на такива следва извод, че макар съдебните решения да са постановени по един и същи спор, между едни и същи страни, те не попадат в категорията на посочените в чл. 239, т. 4 АПК, тъй като решение 254/2020 г., по адм. дело 1614/2019 г. е постановено след отмяна на предходно решение на същия съд в изпълнение на разпореденото с решение 17336/17.02.2019 г. по адм. дело 4309/2019 г. на ВАС, при което същите са постановени по повод оспорването на решението на Директора на ТП на НОИ София- област от страна на Христов с жалбата вх. 1012-22-140/06.07.2017 г. по описа на АССо. От така установеното от фактическа страна следва извод, че в случая не са налице твърдените от молителя предпоставки по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК по делото не са представени доказателства за открити нови обстоятелства, не са представени и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната между същите страни, а посочените в молбата съдебни актове са по същия спор, при което и посочената хипотеза, че за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска не е налице. Предвид изложеното, настоящият Петчленен съдебен състав на ВАС приема, че искането зае отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, VІІ-ми петчленен състав, при ІІ-ра колегия