Решение № 2877 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър. Образувано е по касационна жалба на БИСА СТРОЙ ЕООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от управителя Б. Савов, чрез процесуален представител адв. Ойсолов, против Решение 3186/11.05.2022 г. по адм. дело 740/2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 18-14529/30.12.2021 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, [ЕКАТТЕ], общ. Столична по направеното искане по заявление с рег. 01-334543-29.07.2020 г., за поземлени имоти с идентификатори 68134.1933.2345, 68134.1933.2344 и 68134.1933.2051, находящи се в гр. София, район "Витоша", Столична община, изразяващо се в нанасяне на имоти с проектни идентификатори 68134.1933.9097 в съответствие с частта от имот пл. 1022А, кад. лист 542 и поземлен имот 68134.1933.9098 в съответствие с частта от имот пл. 1022В, кад. лист 542, които имоти попадат в улична регулация по действащ регулационен план на м. Манастирски ливади запад, одобрен със заповед РД-50-519/23.06.1995 г., заповед РД-50-66/10.02.1999 г., решение 5 по протокол 56/06.08.2003 г. и ИПР, одобрен със заповед РД-50-143/28.09.2007 г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи,че изводът на съда за наличие на спор за материално право е неправилен. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта на началника на СГКК - гр. София и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за нанасяне на исканото изменение в КККР. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна Столична община район Витоша, чрез юрк. Кацарска в писмени бележки изразява становище за неоснователност, неправилност и недопустимост на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържаща подробни фактически и правни мотиви и следващ се от тях диспозитив. Административното производство е образувано по заявление от БИСА СТРОЙ ЕООД за изменение на КККР чрез отстраняване на непълноти и грешки. Правото си на собственост върху имотите, които са предмет на разработката, дружеството легитимира с нотариален акт 58, дело 15794/19.06.2009 г. на Служба по вписванията (СВ). Със същия дружеството е придобило недвижим имот ПИ 1022А, с площ от 1560 кв.м., от които 200 кв.м. попадат в улица, а останалата част от 1360 кв.м. е отредена за УПИ III-1022а, 1022б, 1022в. Съгласно нотариален акт 139, дело 15664/2009 г. на СВ, дружеството е придобило право на собственост върху ПИ 1022в, с площ от 1000 кв.м., който е отреден за УПИ III-1022а, 1022б, 1022в. Изменението е заявено по скица-проект 15-1169190 от 27.10.2021 г. и се изразява в нанасяне на ПИ с проектен идентификатор 68134.1933.9097 в съответствие с частта от имот планоснимачен 1022а, кад. лист 542 и ПИ с проектен идентификатор 68134.1933.9098 в съответствие с частта от имот планоснимачен 1022в, кад. лист 542, които попадат в улична регулация по действащ регулационен план на м. Манастирски ливади запад, одобрен със Заповед РД-50-519/23.06.1995 г., Заповед РД-50-66/10.02.1999 г., Решение 5 по Протокол 56 от 06.08.2003 г. на СОС и ИПР, одобрен със Заповед РД-50-143 от 28.09.2007 г. Въз основана представените по делото доказателства, съдът е приел, че в конкретния случай е налице спор за материално право между дружеството жалбоподател БИСА СТРОЙ ЕООД и заинтересованата страна Столична община район Витоша, тъй като в хода на административното производство е подадено изрично възражение 02-1291/09.11.2021 г. срещу поисканото изменение, в което се сочи, че същото засяга имоти публична общинска собственост, за които не се изисква съставяне на актове за общинска собственост, съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Първоинстанционният съд е приел, че така установената фактическа обстановка съответства на правните основания, посочени в заповедта чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., които предвиждат постановяване на отказ за изменение на КККР при наличие на спор за собственост, поради това правилно и законосъобразно началникът на СГКК - София е отказал одобряване на исканото изменение на КК и КР. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Видно от доказателствата по делото административният орган е спазил изискуемата се процедура, като е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за искането изменение на касатора, като е съобразил, че е налице идентична преписка, по която е издадена Заповед 18-7632/23.07.2019 г., с която е допуснато изменение на КККР по заявление на други лица. АССГ е отменил заповедта по адм. дело 10460/2019г., като е приел, че е налице спор за материално право. Решението на АССГ е потвърдено с Решение 10124/06.10.2021 г. на ВАС по адм. дело 3694/2021г. На първо място, процесното изменение е процедирано като отстраняване на непълнота и грешка на действащата КККР като административния орган правилно е приел, че заявлението е допустимо, но неоснователно, при съображения, че нанасянето на имоти с проектни идентификатори 68134.1933.9097 и 68134.1933.9098 не отговаря на изискванията за непълнота и грешка, както и че е налице индиция за спор за материално право, което препятства органа да процедира исканото изменение. Правилно е приел, че изразеното несъгласие от страна на Столична община район Витоша е достатъчно, за да се приеме, че е налице спор за материално право. С направеното възражение е заявено, че с процедираното изменение се засягат части от улици публична общинска собственост, част от второстепенната улична мрежа. Площта на ПИ с идентификатор 68134.1933.2345 се намалява с 116 кв.м., а площта на ПИ с идентификатор 68134.1933.2051 се намалява с 141 кв.м., като е налице застъпване при нанасяне на проектния имот. Няма спор по делото, че частите от имотите, които съгласно проекто-предложението за изменение са предвидени за нанасяне в новообразуваните имоти попадат в рамките на уличната регулация, която е одобрена със заповед от 1995 г., Заповед РД-50-66/10.02.1999 г., Решение 5 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС и ИПР, одобрен със Заповед РД-50-143/28.09.2007 г. Не е спорно, че не е проведено отчуждаване, видно от Удостоверение от 11.05.2020г. на Столична община район Витоша . Видно от същото, по отношение на ПИ 68134.1933.2345 от КККР, уличната регулация по отношение на м. Манастирски ливади-запад е приложена. Правилен е и изводът на съда, че оспореният отказ, с който не е одобрено изменение в КК и КР, е съответен на материалния закон. По делото е установено, че процесното изменение е процедирано като отстраняване на непълнота и грешка на действащата КККР. Видно от комбинираната скица за пълна или частична идентичност е, че за ПИ 68134.1933.1006 е отреден УПИ III-1022а,б,в, в размер на 2 543 кв.м. Същият е образуван от имоти с бивши кадастрални номера ПИ 1022А, с площ 1499 кв.м., от които 162 кв.м. попадат в улица, ПИ 1022Б, с площ 318 кв.м. и ПИ 1022В, с площ 983 кв.м., от които 95 кв.м. попадат в улица. Предвидените за улица съответни части от имотите, съответно с площ от 162 кв.м и от 95 кв.м., съгласно действащата кадастрална карта, попадат съответно в имоти с ПИ 68134.1933.2344 и ПИ 68134.1933.2051. Заявителят по преписката БИСА СТРОЙ ЕООД е собственик на имоти с бивши номера 1022А, 1022Б и 1022В, като не се спори, че се обхващат и процесните 257 кв.м. (162+95км.), които обаче не попадат в ПИ 68134.1933.1006, а в посочените по-горе, които съобразно действащият регулационен план са предвидени за улица. Правилно е заключението на съда, че предложението включва нанасяне на нови имоти, които следва да съответстват на съответните части 162 квм. (част от бивш имот 1022А) и 95 кв.м. (част от бивш имот 1022в), за които да се отредят нови ПИ съответно с проектни идентификатори 68134.1933.9097 и 68134.1933.9098. В случая, при одобряването на КККР имоти, процесните части от имоти пл. 1022А, 1022Б 1022В са били нанесени по регулационни граници към предвидената в РП второстепенна улица, като са им били отредени идентификатори по КК, визирани по-горе: ПИ 68134.1933.2344 и ПИ 68134.1933.2051. Именно и поради това последните се засягат от процедираното изменение, като се намалява размера им със съответните размери на новопредвидените имоти. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспореното решение с материалния закон са правилни. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Законосъобразен е изводът на съда, че в случая такова не се установява, а напротив претендира се нанасяне на нови имоти с проекто идентификатори с крайни цифри 9097 и 9098 (остатъци от двата имот пл. 1022А и 1022В), след урегулирането им и обособяването им като УПИ, за които УПИ има нанесени имоти с идентификатори в КК при съответствие на имотните и регулационните граници, които попадат върху улицата. Т.е., не е поискана промяна в границите на имоти пл. 1022А и 1022В (те не са нанасяни и не съществуват в действащата КК в тези им граници и размери), поради грешно отразяване в КК, а е поискано нанасяне на два нови имота, части от посочените по горе, като тези части не са съществували самостоятелно нито като обекти, нито като право на собственост, нито са били отразени в КК като самостоятелни такива преди това. Поради това е правилен изводът на съда, че не е налице непълнота и грешка в КК, която да може да бъде отстранена и да подлежи на отстраняване по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Правилно съдът приема, че е поискано нанасяне на два нови имота, за които касаторът посочва, че притежава право на собственост. Последните обаче попадат върху второстепенна улица, която съобразно закона е публична общинска собственост, съответно законосъобразен е изводът на съда, че са налице противопоставими права и твърдения за права на собственост. В тази връзка правилно съдът е приел, че в случая е налице заявен спор за материално право, който е пречка за одобряване на поисканото изменение, както правилно е съобразил и органът. Следва да се посочи, че действително за улиците, които по дефиниция са общинска собственост, не се съставят актове за общинска собственост, съгласно чл. 56, ал.2 ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР при установяването от административния орган на спор за материално право, каквото в случая е констатирано, предвид подаденото възражение от Столична община район Витоша, законово определеният ред за процедиране е да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани въз основа на скица - проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно е приел, че между заявителя БИСА СТРОЙ ЕООД и общината е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата, до чието разрешаване, искането за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до изводи в този смисъл и приема, че издадената от началника на СГКК - София заповед е постановена в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата срещу административния акт, съдът правилно е приложил закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на Столична община район Витоша за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,