Решение № 11735 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на М. Киферова чрез адв. В. Ценова против Решение 910/08.12.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 519/2022 г. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 - предложение първо и предложение трето АПК се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик не представя по делото писмен отговор и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Пазарджик, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред АССГ е било Решение 1012-12-120#2 от 21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане PB-3-12-01077474 от 22.02.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, за възстановяване от М. Киферова на сумата от 6 188,25 лева, представляваща изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019 г. до 13.10.2021 г. От фактическа страна съдът е приел за установено, че по отношение на Киферова са подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключен на 17.08.2018 г. трудов договор с ВАС КРИС ЕООД гр. София, който е прекратен на 31.07.2019 г. На лицето са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз основа на подадени удостоверения към чл. 11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове. Съдът изяснил задълбочено фактическата обстановка по делото, установяваща, че по реда на чл. 107 и сл. КСО е била извършена проверка по разходите на ДОО на "ВАС КРИС" ЕООД, като резултатите са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00704603/23.12.2019 г.Във връзка с изясняване на обстоятелствата дали лицето е осъществявала трудова дейност, в качеството й на неучастващо в производството лице, на осн. чл. 44 АПК от нея са били поискани сведения. Пред компетентните длъжностни лица на ТП на НОИ, Киферова е декларирала, че е работила в Пловдив и Пазарджик на длъжност технически сътрудник като почиствала офиси, складове и др. Органът е приел, че е налице установена липса на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за периода 2016 г.- 2018 г., като не са подавани ГДД по 92 от ЗКПО, поради което за дружеството е установено, че има данни за регистриран електронен апарат с фискална памет и реализирани обороти за периода 2014-2015г. и подавани за този период ГДД, както и регистриран търговски обект-автосервиз, но по отношение на лицето, с което е сключен трудовият договор не са внасяни осигуровки. В хода на административното производство управителят на дружеството декларирал пред нотариус, че не съхранява трудовоправни документи, разчетно-платежни ведомости и печати на проверяваното дружество, както и че не е подписвал трудови договори заповеди за прекратяване на трудовите договори или каквито и да е документи, свързани с дейността на дружеството, а за това давал пълномощни на други без да декларира на кои лица и за кои фирми. Въз основа на констатациите от извършената проверка, контролните органи на ТП на НОИ София-град, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания ЗД-1-21-00704609 от 23.12.2019 г. на дружеството ВАС КРИС ЕООД за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от месец април 2017 г. до месец ноември 2019 г. Пред първоинстанционния съд са представени гласни доказателства за установяване обстоятелството на реално изпълнявана от Киферова трудова дейност, които не са кредитирани от съда. Приети са за противоречиви. Поради липса на доказателства, съдът обосновал правен извод за липса на трудова дейност упражнявана от жалбоподателката при ВАС КРИС ЕООД за периода от 17.08.2018 г. до 31.07.2019 г., и неизпълнение на предпоставките по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Съдът след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до извод, че обжалваното решение е законосъобразен административен акт, постановен при липса на основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна, поради което е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението на Административен съд Пазарджик е неправилно. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО и чл. 54к КСО. За да се придобие правото лицето следва да е осигурено, съгласно изричната норма на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, както и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. В конкретния случай при извършени проверки от НОИ органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО вкл. и от касаторката, защото дружеството не е осъществявало търговска дейност за периода м. 04. 2017 г. - м. 11. 2019 г. В производството по издаване на задължителни предписания ЗД-1-21-00704609/23.12.2019г. М. Киферова не е участвала като заинтересована страна, а в Решение 1012-12-120#2/21.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик не са изложени мотиви защо счита, че неосъществяването на стопанска дейност от страна на търговското дружество се следва извод, че Киферова не е осъществявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. В този смисъл едностранните съждения на административния орган не могат да се противопоставят на работника, тъй като в административното производство не са изяснени по реда на чл. 35 и чл. 36 АПК обстоятелствата за наличие на правно основание за подаването на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, дали данните правилно са подадени от осигурителите, налице ли е реално внасяне на осигуровки. В решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане не се съдържат никакви фактически установявания за възстановяване на сумите на соченото в акта правно основание във връзка с полученото от лицето парично обезщетение за временна нетрудоспособност по болнични листове с периоди на временна нетрудоспособност. По делото липсват данни Задължителните предписания да са връчени на лицето по отношение на които предвиждат да бъдат заличени осигурителни данни. Предвид обстоятелството, че същите не са изпълнени от осигурителя и не са обжалвани в законоустановения срок, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, данните по чл.5, ал.4,т.1 от КСО подадени от ВАС КРИС ЕООД-гр. София в т. ч. и тези за лицето Киферова за указания период, са заличени служебно от страна на длъжностните лица при ТП на НОИ-Пазарджик. При преценка на доказателствата по делото, съдът не е взел предвид обстоятелството, че административният орган изначално е приел осигурителните данни за лицето за верни, а при изплащане на дължимото парично обезщетение изобщо не е извършил проверка в регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване дали по отношение на лицето реално са внесени осигуровки. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения от ДОО Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Касационният съд приема, че са допуснати съществени процесуални нарушение при издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, които не са отчетени от административния съд . Налице са данни в административната преписка, че лицето чиито осигурителни данни са заличени не е било уведомено и не е участвало в производствата по издаване на административния акт, с който е отменено първоначалното разпореждане за отпускане на обезщетение. Това нарушение не е взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване на оспореното решение, с което е потвърдено Решение 1012-12-120#2 от 21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Според съда при извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО по спазването на нормативните актове по ДОО от осигурителите, засяга и правата на работниците/служителите, за които са подавани данни от работодателя за сключени трудови договори. При извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е бил само проверявания осигурител и той съответно е бил адресат на административния акт, издаден в резултат на проверката - задължителни предписания. Настоящата инстанция приема за неправилна практиката на административния орган да не се връчват констативния протокол от проверката и задължителните предписания, дадени на осигурителя на пряко засегнатото от заличаване на осигурителна информация лице. Засегнатото лице от заличената осигурителна информация следва да бъде уведомени за започването на последващото производство по издаване разпореждания за отмяна на разпореждане за отпускане на ПОБ, отказ да се отпусне ПОБ и за възстановяване на суми неправомерно получени. В случая производството за издаване на разпореждане по чл. 54ж от КСО е започнало служебно и с него пряко се засягат права и законни интереси на осигуреното лице - отменят се предоставени му вече и упражнени от него права на обезщетяване за временна неработоспособност, както и се установяват публични вземания за недължимо изплатени обезщетения в размер на 6 188,25 лева, представляваща изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019 г. до 13.10.2021 г. Лицето чиито осигурителни данни са заличени е следвало да се уведоми, за да може да се защити в производството по издаването на неблагоприятните за него административни актове. Съгласно чл.54к от КСО Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Качеството на лицето да бъде "осигурено лице" според Кодекса за социално осигуряване, зависи от наличието на "осигурителен стаж", при който лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск .Елементите за приемане наличие на осигурителен стаж са период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност и за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски. В конкретния случай, с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1012-12-120#2 от 21.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдено Разпореждане PB-3-12-01077474 от 22.02.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, за възстановяване от М. Киферова на сумата от 6 188,25 лева, представляваща изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019 г. до 13.10.2021 г. Основният възникнал проблем е свързан с това, че при последваща проверка на документи Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ София град е отрекъл качеството на "осигурено лице" на Киферова по смисъла на чл. 4 КСО, тъй като дружеството, в което е работила за спорния период преди настъпване на осигурения социален риск, не е доказало, че извършва стопанска дейност, за целите на която е наела по трудово правоотношение. За нея са подавани осигурителни данни по чл.5, ал.4 от КСО, но с оглед липсата на доказателства за осъществявана от дружеството търговска дейност, е прието невъзможност да са заплащат трудови възнаграждения за лицата наети по трудови договори. Издадените на дружеството задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни за Киферова не са оспорени, а в производството пред административния орган, завършило с тяхното издаване, не е участвало заинтересованото лице. Очевидно е, че лицето за което се заличава осигурителна информация е заинтересовано от процеса по установяване качеството му на осигурено лице. Видно от последващото настъпване на публични вземания, правният интерес от участие на лицето в това административно производство е обоснован. Безспорно е, че за възникване на фактическия състав на реализиране на правото да се получи всяко едно от процесните парични обезщетения, лицето следва да е осигурено, като е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника. Върховният административен съд в свое Определение 9091/29.09.2023 г. по адм. дело 8567/2023 г. вече се е произнесъл, че в случай на осигурител, който не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, е налице пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, т. к. те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания. В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят. Действително в правоотношенията между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. В случай обаче на недобросъвестност на осигурителя, който може да не документирана търговската си дейност, да не декларира доходи и не заплащане на данъци, то той няма интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания чрез оспорване на същите. Нещо повече, констатира се, че законодателят не акцентира върху отговорността на осигурителя, а върху отговорността на осигуреното лице, като първият не понася санкция за извършените незаконосъобразни правни действия. В случая неоспорените задължителни предписания на дружеството имат непосредствено действие в правната сфера на лицето, чиито осигурителни права се заличават, а той няма възможност да се защити. По делото се касае за осигурено лице, с претенция, че е работило по трудово правоотношение с осигурител и работодател по сключен трудов договор, като това лице следва да има право на защита срещу административнопроизводствените действия на органите на НОИ, включително изразяващи се в служебно заличаване на осигурителните данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Следва да се има предвид, че в настоящото производство косвен съдебен контрол върху задължителните предписания издадени на работодателя не може да бъде осъществен, а от друга страна те са фактическо основание за издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик. От друга страна, в производство пред административния съд са представени гласни доказателства, които неправилно са игнорирани единствено поради твърдения на единия свидетел Янков, който установил упражняване на трудова дейност от лицето, но не в гр. Пазарджик и Пловдив, както твърдяла Киферова, а в гр.София и Пловдив. Свидетелят е потвърдил трудовата дейност, която лицето е упражнявало, а градовете, до които я е транспортирал не следва да се приемат като противоречие в свидетелските показания. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. Начев, който изготвял работните графици във фирмата работодател. Обстоятелството, че той не се познава с лицето , не дава основание да се приемат показанията му за противоречиви, т.к. той упражнявал дейността онлайн. Съдът не е взел предвид и липсата на мотиви в обжалвания административен акт, относно правопогасяващите за жалбоподателката факти, релевантни за правния спор, включително свързани и с доводите на органа за недобросъвестността й при получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност. По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната му касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалвания административен акт. С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател се дължат своевременно поисканите и доказани по основание и размер съдебно-деловодни разноски, които са за заплатена държавна такса пред касационната инстанция от 30 лв., 10 лв. пред първа инстанция и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред АССГ в размер на 1200 лева само за касационната инстанция,предвид липсата на доказателства за извършени разноски за адвокат пред първоинстанционния съд, както и за призоваване на свидетели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение