Решение № 9330 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2019 г.
ВАСVIII отделение13.07.2020 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214 от 07.10.2019 г. на Административен съд Ямбол по адм. д. № 214 по описа за 2019 г. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "04" ЕООД, ЕИК 2020255940 със седалище и адрес на управление с. Голям Дервент, ул. "Христо Ботев" № 5, представлявано от управителя С. Георгиев, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9330 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централното управление на Националната агенция по приходите (ДД "ОДОП" при ЦУ на НАП) против Решение № 214 от 07.10.2019 г. на Административен съд Ямбол по адм. д. № 214 по описа за 2019 г., с което по жалба на "04" ЕООД, ЕИК 2020255940 със седалище и адрес на управление с. Голям Дервент, ул. "Христо Ботев"№ 5, представлявано от управителя С. Георгиев, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-0200281803771-091-001/12.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 87 от 23.05.2019 г. на ДД"ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството са установени публични задължения както следва: =ДДС за данъчни периоди 01. 03-31.03.2017 г. и 01. 08. -30.09.2017 г. общо в размер на 3 636, 84 лв. главница и 616, 48 лв. лихви и =корпоративен данък за 2016 и 2017 г. - общо в размер на 1 559, 12 лв. главница и 223, 40 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не обосновал липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. Необосновано съдът приел, че представените на оптичен носител данни в табличен вид не представляват електронен документ и не установяват верността на съдържащата се в тях информация, независимо от подписването им с електронен подпис. Пренебрегнати са писмените обяснения на дружеството "Еконт експрес" ЕООД относно механизма на процесните продажби. Съдът не обсъдил представените по реда на чл. 192 ГПК документи от третото лице - "Еконт експрес"ЕООД. Част от тях са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 253/73 от 28 август 2014 г.). В таблиците е налична подробна информация за всяка една доставка на стоки, извършена от жалбоподателя. Липсва законово задължение за представяне на хартиен вариант на електронен документ. Обратното е регламентирано в чл. 184, ал. 1 ГПК. Въз основа на събраните доказателства, обосновано приходните органи са приели, че ревизираното дружество е укрило приходи от продажби на стоки, получени чрез куриерските услуги на "Еконт експрес"ЕООД и счетоводството му не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и че през м. февруари 2017 г. е превишен прагът за задължителна регистрация по ЗДДС и считано от 01.03.2017 г. извършените от дружеството продажби са облагаеми с ДДС. След като към 31.12.2017 г. дружеството няма налични стоки, получените от него стоки са продадени в търговския му обект. Данъчната основа за облагане е изчислена като е взета предвид декларираната от РЛ търговска надценка между 40 и 60% и е съобразена отчетната стойност на продадените стоки за 2016 и 2017 г. Не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "04" ЕООД, чрез адв. Д. Димов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Пред АС не е било спорно, че дружеството "04" ЕООД осъществява търговия на дребно с работни облекла, упражнявана в обект – онлайн магазин. Стоките се предлагат директно на клиентите на наета от дружеството интернет платформа. Дружеството има договор с "Еконт експрес"ЕООД за куриерски и пощенски услуги с отложено плащане и ползване на групови отстъпки. При предхождащата ревизията проверка е изискана информация от "Еконт експрес" ЕООД за получени и изпратени куриерски и пощенски пратки в периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. и дружеството-доставчик на куриерските услуги е предоставило на приходните органи информация, която във вид на електронно обработени данни с програмен продукт "Арбутус", е обобщена по периоди и съпоставена с отчетените от РЛ продажби. Представените от куриерската фирма справки съдържат информация за всички получени и изпратени от РЛ куриерски и пощенски пратки в посочения период, както и за сумите, събрани в полза на лицето, от наложени платежи и пощенски парични преводи. На стр. 110 и 125 от делото на АС са приложени писмени обяснения на куриерската фирма относно съдържанието на представената информация. На стр. 127 от делото на АС в подробен протокол са описани констатациите на органите по приходите. С РА и потвърждаващото го решение приходните органи приели, че ревизираното дружество укрива приходи от продажби на стоки по интернет, счетоводството му не дава възможност за определяне на основата за облагане с данъци и след 01.03.2017 г. извършените от него продажби са облагаеми поради достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС през м. февруари 2017 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Установени са задължения за корпоративен данък и ДДС за посочените по-горе периоди, като при определяне на данъчната основа са взети предвид декларираната от дружеството надценка между 40 и 60 % и отчетната стойност на стоките. С писмена молба от 09.07.2019 г. РЛ, чрез процесуалния си представител, е поискало от първоинстанционния съд ответникът да бъде задължен да представи на хартиен носител, заверени за вярност документите, намиращи се на представените в ревизионното производство дискове от куриерската фирма, евентуално - да представи на хартиен носител, заверени с оригинала всички документи, намиращи се на дисковете като снимки и удостоверяващи получени от РЛ плащания, както и изпратени и получени от него куриерски и пощенски пратки. Със същата молба е оспорена истинността на съдържанието на данните от справките и таблиците, изготвени от "Еконт експрес" ЕООД. Евентуално е поискана ескпертиза, в случай на представяне на оригиналните документи, въз основа на които третото лице е изготвило справките, предоставени на приходните органи. По реда на чл. 192 ГПК от третото лице "Еконт експрес" ЕООД са поискани оригиналните документи (товарителници, РКО, заверени преписи от парични преводи и др.), послужили за изготвянето на таблиците. На това искане третото лице е отговорило, че документите, като част от архива на дружеството, са унищожени при наводнение, за което са представени констативни протоколи. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила, актът е издаден в противоречие с материалния закон, защото фактическите му констатации не са обосновани със събраните в ревизионното производство доказателства. Представени са единствено на оптичен носител в табличен вид данни от дружеството "Еконт експрес" ЕООД и разпечатки от тях със заверка "сверено с електронен документ". Първоинстанционният съд е приел, че нито таблиците с обобщаваща информация на базата на непредставени първични документи, нито снимките на такива документи, представени на дискове от куриерската фирма "Еконт експрес" ЕООД, представляват електронни документи по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, недоказано е както получаването на стоки, впоследствие - продадени, без отчитане на приходи, така и продажбите чрез куриерски услуги, така и получаването на парични суми за тези продажби. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Фактическите констатации в ревизионния акт се основават единствено на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, но само в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и документи за плащане в полза на РЛ. Съдът, по искане на жалбоподателя, е изискал по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал или заверено копие посочените в таблиците доказателства, което носещата доказателствена тежест приходна администрация не е направила. В отговор на отправеното по реда на чл. 192 ГПК искане "Еконт експрес" ООД е посочило, че исканите документи са унищожени. Обоснован е изводът на съда, че непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. Съдът не е изключил изрично от доказателствата представените от третото лице, но правилно е приел, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. Поради това, верен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест относно релевантните факти: получаване на стоки, в последствие продадени без да се отчитат приходите от тези продажби и без да се начислява ДДС, след 01.03.2017 г. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от съда са обосновани. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Видно от ревизионния доклад, в резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са установени и посочени в същия получателите на стоките, нито са извършени проверки на тези получатели, не е установено какво е доставено. Главният спорен въпрос по делото не е дали представените от третото лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. Даденият от първоинстанционния съд отрицателен отговор на този въпрос е обоснован. В случая не е налице, както счита касаторът, незачитане на представен електронен документ по чл. 184 ГПК, тъй като релевантните за спора документи – товарителници и документи за плащане не са електронни, поради което действително, както сам сочи и касаторът, разпечатването на електронния документ на хартия също не би променило доказателственото му значение. В случая, първичните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. Предвид изложеното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи от продажби на стоки и извършени облагаеми доставки по ЗДДС, както правилно е приел и административният съд. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. В същия смисъл Върховният административен съд вече се е произнасял по сходни спорове с решения по адм. д. № 5763/19 г., осмо отделение; 9264/19 г., осмо отделение; 2823/20 г., първо отделение и др. При тези факти съдът в съгласие с материалния закон и обосновано е отменил РА, в обжалваната част, по отношение на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Решението му е правилно и следва да остане в сила. При този изход на спора Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. Бургас, следва да заплати в полза на ревизираното лице разноските в размер на 900 лева за адвокатски хонорар за касационна инстанция, така както са поискани и съобразно доказателства за плащане и списък на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав осмо отделение