Решение № 5382 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2017 г.

Решение № 5382 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта В. М., против решение № 298 от 25.05.2017 г., постановено по адм. д. № 433/2016 г. от Административен съд-Х.. С обжалваното решение съдът е отменил заповед на касатора в настоящото производство в частта й, в която е отказано финансиране на заявление за подпомагане и не са одобрени за финансиране разходи в размер на 135 198.00 лв. за закупуване на раздробител за скали Agriworld FPRD-180.15 и в размер на 1583,94 лв. за консултантски услуги. В отменената част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане от С. Д. К., регистриран с УРН 194950 по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделското стопанство, за проект с наименование "Закупуване на оборудване и ограждения за целите на биологично животновъдно стопанство с номер 26/04/1/0/03043, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В останалата част жалбата против заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, в която интензитетът на финансовата помощ е редуциран от 70 % на 60 % е отхвърлена. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението в частта му, в която е отменена заповедта на изпълнителния директор, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Съдебното решение в частта, в която жалбата е отхвърлена не се обжалва, от което следва, че в тази част то е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За обосноваване на наведените доводи касторът твърди, че в заповедта на изпълнителния директор правилно е отказано финансиране за раздробителя на скали, защото жалбоподателят не е притежавал самостоятелна самоходна техника, към която да бъде прикачена машината за раздробяване, а размерът на одобрените финансови разходи за консултантски услуги бил съответен на процентното съотношение на одобреното заявление за подпомагане. По изложените съображения и в допълнително изпратеното становище касаторът моли съда, да отмени решението на административния съд в обжалваната му част, както и да му присъди разноските, направени при разглеждането на жалбата за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. От ответната страна по касация С. К. е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат пълномощника му Е. Т., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт в обжалваната му част. По изложените в него съображения ответната страна моли съда, да остави в сила съдебното решение и претендира присъждане на направените разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, въз основа на които е извел обосновани и правилни правни изводи за допуснато нарушение от страна на административния орган на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., поради това, че допустимият разход за закупуване на раздробителя на скали попада в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Прокурорът намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против частта от съдебното решение, което е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С. К. на 8.06.2015 г., в качеството си на регистриран земеделски производител, в приема на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 9", е подал заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", за изпълнение на проект с наименование "Закупуване на оборудване и ограждения за целите на биологично животновъдно стопанство, регистриран с УРН 194950 и номер на проекта 26/04/1/0/03043. В заявлението си С. К. е посочил, че кандидатства за финансова помощ в размер на 142 697,05 лв., представляваща общо 70 % от разходите по проекта, който процент е максимално допустимия размер по чл. 13, ал. 8 от Наредба № 9, в релевантната й редакция, преди изменението обн. в ДВ, бр. 76 в сила от 30.09.2016 г. В приложената към заявлението таблица за допустими инвестиции, е посочил, че разходите са за: финансиране на разходи за закупуване/придобиване на материални активи и нематериални активи (без извършване на строително-монтажни работи) както следва: един брой раздробител на скали Agriworld FPRD-180.15, попадащ в група разходи по чл. 32, ал. 1, т. 2 в размер на 135 198.00 лв. с ДДС и пореден номер 153 499 на разходите, за които Разплащателна агенция има определени референтни цени; разходи за извършване на строително-монтажни работи за три вида ограждения на стойност съответно 13 441,70 лв. с ДДС, 8180.22 лв. с ДДС и 42 255,20 лв. с ДДС и разходи за бизнес план попадащ в групата на разходи по чл. 32, ал. 1, т. 13 в размер на 4777,80 лв. с ДДС. Изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 е издал заповед № 03-РД/1616 от 2.06.2016 г. С нея е одобрил разходи в размер на 67 070,98 лв., интензитет на помощта в размер на 60%, вместо заявеният 70 % и е отказал финансиране на следните разходи: за закупуване на раздробител за скали Agriworld FPRD-180.15 на обща стойност по проекта в размер на 135 198 лв. поради това, че заявеният за финансиране разход не попадал в обхвата на допустимите разходи съгласно чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9 и от разходите по проекта за извършване на консултантски услуги на обща стойност 4777,80 лв. неодобрени в размер на 1 583,04 лв. Тези разходи за консултантските услуги били редуцирани поради надвишаване на максимално допустимия процент на разходите за предоставяне на консултантски услуги спрямо одобрените инвестиционни разходи, съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9. Заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е била обжалвана пред Административния съд-Х. в частта й, в която е намелен интензитета на помощта от 70 % на 60%, както и в частта, в която са отхвърлени разходите за закупуване на раздробителя на скали и е намелен размерът на разходите за консултантските услуги. Административният съд-Х. е приел жалбата за процесуално допустима, а по същество за частично основателна. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е издадена от компетентен орган, в писмена форма. Жалбата е била приета за неоснователна и съответно отхвърлена в частта й за намаляване на интензитета на помощта. Относно отказа за финансиране на разходите за закупуване на раздробителя на скали и за намаляване размера на консултантските услуги, съдът е приел жалбата за основателна и я е отменил в тази част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да отмени заповедта в двете й части относно разходите за финансиране закупуването на раздробителя на скали и намаляване на финансирането за извършените консултантски услуги, съдът е допуснал свидетелски показания и е приел заключения на вещи лица. Относно раздробителя на скали съдът е приел, че този разход попада в хипотезата на чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а не както е посочено в заповедта - чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9. От показанията на разпитания свидетел, обсъдени в едно със заключението на вещото лице (машини) П. А. В. съдът е установил, че почвата, върху която се извършва обработката на парцелите, с начин на трайно ползване, ниви, пасища и ливади е камениста, обрасла с храсти и върху нея е невъзможна работата с плуг. Раздробителя на скали, който по същността си не е самоходна земеделска техника, а работи чрез навесвана на трактор (прикачен инвентар) служи за подобряване на почвата, чрез раздробяване на камъните върху нея на по-дребни части, на корени и др, които при гниенето си естествено подобряват свойствата на почвата и я облагородяват. Чрез посочване и сравняване на съдържанието на чл. 32, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 9 съдът е приел, че се касае за финансиране на разход, който попада в хипотезата на т. 2, а не на т. 9. От мотивите на заповедта, предмет на жалбата е установил, че в тях не се съдържат фактически констатации и правни изводи, поради което не е изпълнено изискването за форма според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, още повече, че отказът е обоснован с друга разпоредба, а не на основанието за финансиране, посочено от С. К.. Направил е правен извод, че в тази част заповедта на изпълнителния директор е необоснована, нарушава правото на защита на земеделския производител и не дава възможност за извършването на съдебен контрол върху нея, поради което я е отменил. Относно намаляването на заявения за финансиране разход за извършването на консултантски услуги, съдът е направил същите правни изводи, липсата на мотиви, изложение на фактите и обстоятелствата от страна на административния орган, поради което също е отменил заповедта в тази й част. При извършения служебен контрол върху съдебното решение, при спазване на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано, е неоснователно. Съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка, която е установил от изпратената административна преписка и от заключенията на експертите, включително и от показанията на разпитания свидетел. Въз основа на нея е направил правилни правни изводи. Не може да се сподели тезата на касатора, че за да се одобри разхода за финансиране на раздробителя на скали е необходимо заявителят да докаже наличност на трактор, към който да се навесва/прикачва раздробителя на скали. Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд такова изискване няма в Наредба № 9. Правилни са и изводите на съда, че този разход за финансиране попада в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, както и че административният орган не е изложил мотиви защо не попада в тази хипотеза, а в т. 9 на същата разпоредба, при положение, че не се касае за специализирано земеделско транспортно средство. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на административния съд, които не следва да бъдат повтаряни. Би могло да се допълни, че в § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 9 е дадено легално определение на понятието "земеделска техника". То завършва със "... сменяема прикачна техника", от което следва, че след като раздробителя на скали се навесва/прикачва към друга самоходна машина, той е земеделска техника, а от данните по делото безспорно е установено, че се използва за подобряване на почвата и култивирането й. Отделно от това в изложената обстоятелствена част на жалбата в частта й за този вид земеделска техника, всичките аргументи изложени в нея не могат да се възприемат като част от мотивите на обжалваната заповед. Не следва да се забравя, че фактическите констатации на обжалвания индивидуален административен акт трябва да се съдържат в него или в друг съпроводителен документ, издаден от автора на обжалвания акт, а не в касационната жалба или в установеното от заключението на назначените от съда експерти. Изложените аргументи в частта от касационната жалба, относими за неодобряване на част от заявените за финансирани консултантски услуги, приповтарят мотивите на административния орган, изложени в заповедта. Така съпоставени с частта им относно раздробителя на скали не могат да бъдат възприети като мотиви, съдържащи фактически основания и правни изводи. Още повече, че както се установи отказа за финансиране на раздробителя на скали е без фактически констатации и с посочено неправилно правно основание. Поради това касационната жалба в тази й част е също неоснователна. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски също следва да бъде оставено без уважение, въпреки че такива разноски са поискани. Ответната страна не е представила доказателства за направените разноски пред касационната инстанция и списък, а съдът се произнася само по направени и доказани разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение