Решение № 15170 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2011 г.

Решение № 15170 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Дванадесета чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Александър Георгиев Панков от гр. София чрез адвокат Камен Христов Петров против решение № 4453 от 29.12.2010 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 25 състав по адм. дело № 6049/2010 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД-09-192 от 29.06.2010 г. на Кмета на район Витоша, Столична община. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Изразяват се в това, че съдът неправилно приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Издадените заповеди за оправомощаване на органа издал заповедта не са съобразени с обстоятелството, че за периода на провеждане на административното производство са настъпили персонални промени относно лицата заемащи длъжностите в качеството на административни органи, поради което е налице нищожност на административния акт която следва да бъде прогласена. Твърди се и това, че необосновано и в нарушение на материалния закон съдът приема, че процесния имот попада в реализирано мероприятие по регулационно отреждане и поради това е изцяло застроен. Ответникът, Кметът на Столична община - район Витоша чрез юрисконсулт Андреева взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е приел, че атакувания административен акт е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила, на основание чл. 11, ал. 4 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В хода на съдебния процес е установено, че имотът попада в границите на урбанизирана територия и е застроен, представлява публична държавна собственост, определена като стратегически обект. Благоустройственото мероприятие в имота е реализирано, като горното обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото техническа експертиза. В тази връзка не е основателно направеното касационно възражение, отнасящо се до регулационният план, който според вещото лице действа и към настоящия момент. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед № РД-09-192/29.06.2010 г. на Кмета на район Витоша, Столична община, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) с която се одобрява решение на техническата служба на общината, определящо бивш имот № 30060, нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ попадащ в кадастрален лист № 566 и 591 като изцяло застроен. Мотивите на заповедта са, че имота с площ от 2061 кв. м попада в реализирано мероприятие "Резиденция Бояна", представлява публична държавна собственост и е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. Възраженията са били за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на органа издал акта, алтернативно за незаконосъобразност поради липса на мотиви и несъответствие на акта с действителното фактическо и правно положение. Съдът е разгледал по същество жалбата и я приел за неоснователна. На първо място е прието, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган на основание § 11 ДР ЗИД ЗСПЗЗ от 1998 г. и заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. На следващо място е прието, че предмета на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е фактическото застрояване по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ във връзка с т. 38 на § 5 ДР ЗУТ без да се произнася по законността на строителството. От заключението на назначената СТЕ е установено, че имота попада в урбанизирана територия определена със застроителен и регулационен план, по силата на който имотът попада в терен с отреждане "за МС - разширение на правителствена резиденция" като реално имотът попада в парково озеленяване - част от парка на резиденцията и по същество мероприятието е реализирано. При установеното от фактическа страна е прието, че благоустройственото мероприятие функционално обслужва останалите реализирани съгласно регулационния план обекти и правилно е определен като изцяло застроен. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа същите твърдения, свързани с нарушение от съда като касационни основания за отмяна на решението на административния съд. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при отсъствие на нарушения водещи до нищожност на административния акт. Приложените заповеди издадени по реда на § 11, ал. 1 ДР ЗИД ЗСПЗЗ от 1998 г. установяват валидно овластяване на кметовете на райони да одобряват със заповеди решения на районни технически експертни съвети за определяне незастроената част от имоти в границите на урбанизирани територии. Тези правомощия се дават не с оглед личността на заемащия длъжността административен орган, а следват от възможност дадена по специален закон - ЗСПЗЗ един орган да овласти друг за конкретно действие, поради което овластения орган може да го извършва до момента в който му бъде отнета тази компетентност с изрично волеизявление. Поради това, повторените възражения за липса на компетентност на органа са неоснователни, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. На следващо място са неоснователни възраженията за нарушения по чл. 209, т. 3 АПК съставляващи касационни основания за отмяна. Установеното от фактическа страна относно процесния имот е, че той е фактически застроен, тъй като попада в реализирано мероприятие според регулационно отреждане с което е функционално свързан с осъществените в него строителни дейности по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ във връзка с § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно, с установителен резултат относно застрояването в имоти намиращи се в урбанизирани територии, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПП с решение от Общинската служба по земеделие. Характерът на фактическото строителство следва да отговаря на § 1в ДРЗСПЗЗ и § 5, т. 38 ДР ЗУТ за да бъде определен имотът като застроен. Законността на строителството и дали отговаря напълно или частично, ако е според регулационно отреждане са въпроси неотносими към предмета на контрола за законосъобразност на заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тези въпроси и предпоставките за възстановяване на правото на собственост са от компетентността на друг орган по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Поради това поддържаните доводи, че няма предвидено мероприятие по регулационно отреждане и ако има, то не е осъществено точно, са неоснователни, както правило е приел и съдът. При изложеното по горе решението е постановено при отсъствие на основанията за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, своевременното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер на 150 лева на основание Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения които касаторът следва да заплати в полза на Столична община район Витоша, за процесуалното представителство пред Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,