Решение № 13547 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 762/2020 г.

Решение № 13547 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 762/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2372 от 20.11.2019 г., постановено по административно дело № 2638/2019 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Д. Кузева срещу решение № 2153-15-231/13.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-87/19.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сумата от 22080. 36 лв., от които главница за периода от 1.01.2012 г. до 30.04.2017 г. в размер на 16930. 64 лв. и лихва в размер на 5149. 72 лв.; 2) осъдил Д. Кузева да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Д. Кузева, действаща чрез пълномощника си адвокат Т. Филипова, в която са изложени съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевирани са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилна оценка на събраните доказателства и превратно тълкуване на закона от първоинстанционния съд, както и за погрешност на изводите на съда, които не се подкрепят от доказателствата и се основават на предположения. Касаторката излага съображения, че е била добросъвестна при получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че липсват доказателства за твърдяното от органа връщане на документите, доказващи осигурителния стаж. Счита, че при възложено по закон задължение на административния орган за поддържане и съхраняване на пенсионните досиета, по недопустим начин отговорността за опазването им се прехвърля на пенсионерите. Сочи, че при доказателствена тежест на административния орган за оборване на законовата презумпция за добросъвестност и при установената липса на документи и доказателства за връщането на документите от изгубеното пенсионно досие под опис на жалбоподателката, препятстват възможността за установяването на всякаква форма на недобросъвестност. В представено по делото становище от 1.10.2020 г. навежда допълнителни доводи касателно неизследването от съда на факта на изчезване на пенсионното досие на касаторката, невъзможността преценката за наличие на недобросъвестност да се основава на предположения, тъй като несъответствията могат да се дължат на грешки от административния орган, както и обстоятелството, че авторите на тези документи са осигурителите, а не заявителката. Касаторката моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, действащ чрез надлежно упълномощената главен юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор и допълнителна молба оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ - Пловдив. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е било решение № 2153-15-231/13.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-87/19.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сумата от 22080. 36 лв., от които главница за периода от 1.01.2012 г. до 30.04.2017 г. в размер на 16930. 64 лв. и лихва в размер на 5149. 72 лв. Със същото решение горестоящият административен орган е заличил погасеното по давност задължение на Д. Кузева по разпореждането от 19.06.2017 г. за периода от 6.05.2007 г. до 31.12.2011 г. в размер на 38199. 64 лв. от които главница в размер на 17095. 48 лв. и лихва за минало време в размер на 21104. 16 лв. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът е приел, че жалбоподателката е била недобросъвестна при отпускане на пенсията й, като при подаване на заявлението за отпускане на пенсия оспорващата се е ползвала от неверни данни, поради която пенсията е била отпусната, без да е налице изискуемия от закона осигурителен стаж, съответно и сумите, които са й изплащани, са недобросъвестно получени от нея и подлежат на връщане в бюджета на ДОО със съответните лихви (чл. 114 във връзка с чл. 113 от КСО). В мотивите на съдебния акт е посочено и, че оригиналното пенсионно досие на жалбоподателката не е налично в ТП на НОИ - Пловдив. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение. На първо място, единственият изложен в мотивите на проверяваното решение правен извод, относим към същественото за разрешаването на спора установяване на недобросъвестността на жалбоподателката, е относно възприетото от съда като индиция обстоятелство, че подадената в хода на административното производство декларация от касаторката не отразява действителната фактическа обстановка. Декларацията е частен свидетелстващ документ и не се ползва от обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като с нея подателката не удостоверява неизгодни за себе си факти. Следва да бъде посочено, че декларацията е подадена на 28.02.2014 г., т. е. извън рамките на производството по отпускането на пенсията. Същата възпроизвежда обстоятелства, от чието осъществяване е изминал значителен период от време, с оглед което и предвид липсата на необходимите документи е напълно допустимо в същата да бъдат допуснати грешки и неточности. Този извод се подкрепя и от информацията, съдържаща се в постъпилата по делото молба на 1.10.2020 г. от процесуалния представител на ответника. Преценката на съдържащите се в декларацията данни следва да бъде извършвана в съвкупност с всички относими доказателства по делото. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган. Направеното от съда вероятностно съждение, на основата на което е изградил крайния си извод за недобросъвестност на касаторката, не произтича от необходимия и дължим анализ на конкретни прояви на лицето или поведение, целящи въвеждането в заблуждение на пенсионния орган, относно правото на пенсия на лицето и същият е направен без пълна и обстойна проверка на всички относими доказателства и обстоятелства. Липсата на конкретни мотиви в оспорения съдебен акт по релевантни обстоятелства от решаващо значение за спора винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. От друга страна, по делото са налице данни, че голям брой липсващи пенсионни досиета в оригинал са издирени и иззети от ОД на МВР - Пловдив, отдел "Икономическа полиция", и по преписката е образувано досъдебно производство. Този факт е и служебно известен на съда, предвид значителния брой административни дела, към които е относим. Именно с оглед броя на разгледаните от Административен съд - Пловдив административни дела, по които е установен посоченият факт на откриване от ОД на МВР - Пловдив на около триста изгубени пенсионни досиета, настоящата касационна инстанция приема, че непълнотата на доказателствата се дължи на липсата на проявена процесуална активност от страна на съда, необходима с цел обективно и пълно установяване на фактическата обстановка. Съгласно представената от процесуалния представител на ответника в молба от 1.10.2020 г. информация сред тези досиета е и оригиналът на пенсионното досие на Д. Кузева. Както правилно е посочено в молбата, този факт е от значение за спора, предвид инвокираните възражения в касационната жалба и становището от процесуалния представител на касаторката. Приобщаването на оригиналната пенсионна преписка на Д. Кузева към материалите по делото е от основно значение за изясняване на съществения за изхода му въпрос за правото на пенсия на лицето и неговата добросъвестност при получаването й. В този смисъл е и практиката на ВАС при случаи, сходни с настоящия, като напр. решение № 7372 от 12.06.2020 г. по адм. д. № 8355/2019 г., VІ отд. на ВАС. Касае се за обсъждане на удостоверителни документи, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена по надлежния ред. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат надлежно приобщени към доказателствения материал по делото намереното пенсионно досие на касаторката, както и представените и приети в хода на настоящото касационно производство писмени доказателства и всички други допустими и необходими доказателства, като трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Съдът следва също така да обсъди всички относими към предмета на спора възражения на жалбоподателката и да им даде изричен отговор в мотивите си. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение