Решение № 15054 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2017 г.

Решение № 15054 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния закон (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Смолян, подадена против решение № 164 от 03.05.2017 г., постановено по адм. дело № 32/2017 г. по описа на Административен съд - Смолян (АС), с което по жалба на В. М. е отменена издадена от касатора заповед № 345 з-77/23.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. оспорва жалбата. Пълномощникът му адв. Н. Маринова претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Мотивира се, че неправилно съдът е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на чл. 206, ал. 1 и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При произнасянето си по същество касационният състав съобрази следното: За да отмени оспорената заповед на директора на ОДМВР - Смолян, АС е приел, че не е спазена процедурата по издаването й и е нарушен материалният закон. Решението е правилно като краен резултат. Необоснован е изводът на съда, че е нарушено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. По преписката са приложени обяснения рег. № 1862 р-802/12.01.2017 г. от ответника М. до директора на ОДМВР - Смолян (дисциплинарнонаказващия орган) във връзка с констатираните със справка рег. № 345 р-10927/29.12.2016 г. на ИД началник на отдел "Разследване" при ОДМВР - Смолян нарушения, извършени от него. Тези обяснения са дадени непосредствено преди издаването на заповедта на 23.01.2017 г. и удовлетворяват императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Обясненията са до дисциплинарнонаказващия орган и във връзка с установените дисциплинарни нарушения в хода на проверката, като справката е обобщаващият краен акт. Впоследствие дисциплинарната отговорност на М. е ангажирана именно за посочените в справката нарушения. Неправилно съдът е счел, се касае до обяснения по чл. 207, т. 10 от ЗМВР. В случая нито една разпоредба от чл. 207 не е относима към конкретното дисциплинарно производство предвид липсата на тежко нарушение на служебната дисциплина, за което при доказаност наказанието е единствено "уволнение". Обосновано обаче е прието от съда, че в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР заповедта не съдържа описание на самото нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. липсват фактическите основания за издаването й. Въпреки че констатации и изводи за нарушението да се съдържат в материалите по преписката и конкретно в справка рег. № 345 р-10927/29.12.2016 г. на ИД началник на отдел "Разследване" при ОДМВР - Смолян, към която справка заповедта изрично препраща, в самата заповед мотивите са повече от лаконични. Възпроизведени са текстове от типовата длъжностна характеристика, но в заповедта липсва посочване при разпита на кой свидетел, при провеждането на кое разпознаване и при изготвянето на кой протокол за разпит разследващият полицай М. е извършил процесуално нарушение и в какво конкретно се изразява в случая това процесуално нарушение. Описанието на нарушението и мотивите за издаването на заповедта са различни неща, както счита и АС. Този пропуск в акта безспорно лишава привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се защити ефективно. В тази връзка са несъстоятелни твърденията на касатора, че М. в хода на дисциплинарната процедура много добре знаел какво нарушение му е вменено във вина. Дори и да се презюмира неговата осведоменост, това не е причина за неприлагане на законовите норми. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото и съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъди в полза на адв. Н. Маринова сумата 400 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане следва да се осъди ОДМВР. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,