Решение № 1567 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2015 г.

Решение № 1567 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Виктор Василев Кинов против решение по адм. д. № 1373/2013 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно приема липса на нарушение по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) относно реквизитите на заповедта за уволнение. Нито в обобщената справка, нито в административния акт има конкретни обстоятелства относно нарушенията като дати, часове, място. Това е затруднило защитата на служителя в административното производство. Неправилно е приложен чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, защото единствените доказателства са събраните по реда на НПК, което не съответства и на чл. 39, ал. 2 от АПК. Дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 3 от ЗМВР за установяване на самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение. В този смисъл решение по адм. д. № 7033/2012 г. V отд., адм. д. № 9581/2012 г. 5-членен състав. Досъдебното производство по НПК не е проверка по смисъла на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, а наказателното производство е прекратено с определение от 16.03.2015 г. на СГС, наказателно отделение. Няма осъдителна присъда, действа презумпцията за невиновност, поради което решението по административно дело не може да замести присъдата. Когато с едно и също деяние се осъществява състав на престъпление и дисциплинарно нарушение, дисциплинарната отговорност може да се ангажира само след влизане в сила на присъда - адм. д. № 5694/2014 г. по описа на ВАС. Изводът за допуснати нарушения на ЕК са само предположения, защото са необосновани. Няма мотиви за уронването престижа на службата. Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба като развива съображения за неоснователност на касационната жалба. В писмени бележки развива подробни съображения. Твърди, че нарушението на етичните правила е доказано. Наказателното производство е прекратено поради съществени процесуални нарушения, но това няма отношение към виновността и извършеното престъпление. Поведението на жалбоподателя е морално укоримо, а нарушенията са доказани. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура заключение за неоснователност на касационната жалба. От обясненията от 31.10.2012 г. и протоколите за разпит пред съдия на М. Стойчева и Д. Христов се доказва, че е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Спазен е чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, тъй като обективната истина е доказано с допустими доказателствени средства. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По същество намира решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С решение № 6591/4.06.2015 г. по адм. д. № 1373/2013 г. по описа на ВАС, V отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Виктор Василев Кинов против заповед рег. № К- 13303/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (отм.) - (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи - отменен (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Събрани са и обсъдени доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. Приложени са копия от доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, с които жалбоподателят е запознат. Спазена е разпоредбата на 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР като дисциплинарното наказание е наложено, след като са установени всички факти от значение за случая, разкрита е обективната истина с допустими начини и средства. Нарушени са правилата на Етичния кодекс, това уронва престижа на службата, а поведението на жалбоподателя е в противоречие с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и поведението на служителя е станало обществено известно чрез средствата за масово осведомяване. Жалбоподателят Кинов, в качеството му на държавен служител в МВР - инспектор в сектор 01 "Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия" към 03 отдел "Контратероризъм" на ГДБОП - МВР установява контакт с Даниел Христов и Мариана Стойчева по повод подадено от Христов заявление вх. № 20273/27.09.2012 г., като за предприетите от него и колегата му Събев действия по служба е поискал и настоял да получи материална облага, която не му се следва- нарушение на правилата по т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът не ценил показанията на свидетеля Борис Събев като се мотивирал с личната му заинтересованост от изхода на делото, тъй като същият е задържан заедно с Виктор Кинов за същото деяние и е санкциониран по дисциплинарен ред. Прието е, че прекратяването на наказателното производство по чл. 369, ал. 2 от НПК не означава, че деянието не е извършено. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, обсъдени са направените от страните доводи и релевантните за правилното решаване на делото обстоятелства. Решението съответства на установената с допустими доказателства фактическа обстановка, като материалният закон е приложен правилно. Дисциплинарното производство е образувано въз основа на предложение № 14961/ от 19.07.2012 г. за това, че на 17.07.2012 г. във връзка с образувано досъдебно производство № 19-П/2012 г. по описа на Следствен отдел при СГП е проведена полицейска операция, при която при приемане на подкуп от 50 000 лв. е задържано лицето Виктор Кинов, заедно с други физически лица,, наложена е мярка за неотклонение "задържане под стража" и му е повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1, предл. посл., б. "а" вр. с чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК. Дисциплинарното производство е проведено едновременно с предварителното досъдебно производство, поради което деянието е доказано със събрани по време на досъдебното производство гласни доказателства. На 27.06.2012 г. по НЧД № 3171/2012 г. по описа на СГС пред съдия свидетелката Мариана Неделчева Стойчева и по НЧД № 3170/2012 г. по описа на същия съд пред съдия свидетелят Даниел Стефанов Христов дават показания. Установяват, че в периода от 8.05.2012 г. до 17.07.2012 г. възползвайки се от правомощията си и служебното си положение във връзка с подадено от Д. Христов пред инспектор Борис Събев заявление вх. № 20273/27.09.2011 г., жалбоподателят и Борис Събев са извършили действия по служба като организирали контрол над телефонните разговори на Д. Христов с цел осигуряване на неговата безопасност и организирали и провели контролирана среща между Д. Христов и представители на "Нера Консулт" ЕООД. За извършеното по служба поискали да бъдат "възнаградени" първоначално с апартаменти с площ от 480 кв. м. в строящ се комплекс в к. к. "Слънчев бряг", а впоследствие с тяхната парична равностойност. Свидетелите подробно обясняват схемата, предложена от жалбоподателя и неговите съучастници, мястото и периода на проведените срещи. Свидетелските показания кореспондират с намереното в касата на Борис Събев заявление вх. № 20273/27.09.2011 г. на Д. Христов, по което няма извършени официални действия. Дадените на 31.10.2012 г. сведения по реда на чл. 44 от АПК от двамата свидетели възпроизвеждат показанията и препращат към гласните показания пред съдия от СГС. Установената от съда фактическа обстановка съответства на събраните в административното производство сведения и на показанията дадени пред наказателен съдия, предвид чл. 39, ал. 1 от АПК, тъй като са доказателствени средства, които не са забранени със закон. В обобщената справка от 17.10.2012 г. на дисциплинарно-разследващия орган и становището от 24.10.2012 г. на комисията до министъра на вътрешните работи подробно са цитирани данни за дати на срещи и съдържание на проведени разговори за периода от 8.05.2012 г. до 27.06.2012 г., установени със специални разузнавателни средства, които принципно са недопустими доказателствени средства за административното производство по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК. Към делото такива СРС не са приложени. Комисията е имала само достъп до прокурорското дело с цел да се запознаване с доказателствата по него. Но дисциплинарното нарушение е доказано със свидетелските показания дадени пред съдия от Софийски градски съд и сведенията, анализирани са съвместно с останалите данни по делото и е спазен чл. 245, ал. 1 от ППЗМВР. Поради това правилно тричленният съдебен състав приема в решението, че установените с гласни доказателства обстоятелства обосновават допуснатото нарушение на служебната дисциплина, а заповедта не страда от пороци по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Деянието е конкретизирано в заповедта, като в обобщената справка подробно са описани действията на жалбоподателя и физическите лица, спрямо които са извършени. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка и доказателствата в административната преписка на 19.10.2012 г. и е депозирал писмени обяснения на 22.10.2012 г., които са взети предвид от министъра на вътрешните работи при издаване на заповед № К-13303/11.12.2012 г. Неоснователно е оплакването за неспазен 2- месечен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказанието считано от откриване на нарушението. Нарушението се счита открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, когато компетентният орган да наложи наказанието е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с проведената полицейска операция, по време на която при приемане на подкуп са задържани четири лица, сред които Виктор Кинов. В хода на дисциплинарното производство обаче са събрани данни за действия свързани с корупционно поведение и е прието, че в условията на продължавана престъпна дейност в периода от 8.05.2012 г. до 17.07.2012 г. е поискал в съучастие с други лица от Даниел Христов и Мариана Стойчева материална облага, която не му се следва- придобиване на недвижима собственост, впоследствие на левова равностойност. Поради ненамиране на сумата от 37 500 лв. по време на акцията от 17.07.2012 г. (сумата от 12 500 лв. е открита у друго физическо лице), със заповедта на министъра не е наложено наказание за приемане на подкуп като първа вноска от левовата равностойност на поискани като възнаграждение апартаменти. Следователно едва с обобщената справка от 17.10.2012 г. е имало яснота за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, наложено е наказание съобразно данните за дисциплинарното нарушение, поради което заповедта от 11.12.2012 г. е в 2-месечния срок. Правилно съдът приема, че няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в дисциплинарното производство. Окончателното прекратяване на наказателното производство по НОХД № С-40/2015 г. по описа на СГС спрямо жалбоподателя на основание чл. 369, ал. 4 от НПК е станало един ден след постановяване на първоинстанционното съдебно решение. Това не променя правилността на резултата по делото, защото дисциплинарната отговорност може да се носи, независимо от това, че за деянията може да се търси и друг вид отговорност- чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Освен това в хода на първоинстанционното съдебно производство е представено определение от 16.03.2015 г. по С-203/2014 г. по описа на СГС, с което преди това е било прекратено спрямо Георги М. Сучев и Виктор В. Кинов на основание чл. 369, ал. 2 вр. с ал. 1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 19-П/2012 г. по описа на НСлС. Няма допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа на съда да цени като гласни доказателства свидетелските показания на Борис Събев, вече възстановен на работа с решение № 12632/23.10.2014 г. по адм. д. № 5694/2014 г. по описа на ВАС, V членен състав, към датата на заседанието от 29.04.2015 г. Деянията са извършени заедно с жалбоподателя и съдът правилно отказал да цени като доказателство показанията и да обоснове с тях правни изводи. Допуснатите нарушения на Етичния кодекс са станали достояние на обществеността, което няма спор, че не е резултат от действия на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР гласи, че дисциплинарно наказание уволнение се налага за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР, каквито са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Дори принципната възможност за уронване престижа на службата поради деяние, което не е съвместимо с дължимото по ЕК морално поведение е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Законодателят не се интересува дали авторитетът на службата вече е уронен поради това, че деянието е станало достояние на обществеността. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. В този смисъл ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на Общо събрание на съдиите от ВАС. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено в размер от 400 лв., предвид чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното мнозинството от съдебния състав на Върховния административен съд, II колегия, V членен състав, основание чл. 221, ал. 2 от АПК