Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г.

Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Северна морска, чрез юрк. Л. Сърбинска, срещу Решение № 567 от 19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1584/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение рег. № 32-131166/9.05.2018 г. началника на Митница – Варна.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът приел, че административният орган е нарушил изискването за последователно прилагане на методите по чл. 74 от Митническия кодекс. Митническият орган е обосновал приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение(ЕС) № 2015/2447 вр. чл. 74, § 3 от МК, за неприемане на декларираната митническа стойност. Не е съобразено разрешението на Съда на ЕС с Решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/2015 г. по тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 02 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, съответен на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съдът не проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК и постановил решението си в противоречие със събраните доказателства и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на митническия акт.

Ответникът - "Кедма Интернешънъл" ЕООД не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, разгледана по същество - неоснователна по следните съображения:

1. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение на началника на Митница - Варна с рег. № 32-131166/09.05.2018 г. към MRN 18 BG002000 H0023692 от 06.03.2018 г., с което на основание чл. 84 от ЗМ, вр. чл. 77, § 1, б. "а", § 2, § 3, чл. 87, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., вр. чл. 5, т. 39, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС е: определена е нова митническа стойност на внесените от "Кедма интернешънъл" ЕООД стоки по MRN 18 BG002000 H0023692/6.03.2018 г. в размер на 4 536, 00 лв., представляваща сумата от 27 лева за брой; разпоредена е корекция на кл. 43, кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както следва: клетка 43 "Код МО" да се чете 6, клетка 46: Статистическа стойност" – да се чете 4 536, 00 лева; клетка 47 "Изчисляване на вземанията" да се четат – А00 – 0, 00 лв; B00 – 907, 20 лева; разпоредено е да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания: платени В00 (ДДС) – 53, 38 лв.; за доплащане В00 (ДДС) – 853, 82 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 и § 2 от МК, като на основание чл. 77, § 3 от МК за длъжник е определен "КЕДМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 21, ет. 3.

1. Първоинстанционният съд прецизно е определил и тълкувал приложимото право.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439.

По правило и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.

От разпоредбата на чл. 70, § 3, буква г) от МКС следва, че доверието, гласувано от митническите органи по отношение на договорната стойност е под условие, че купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани – че тази връзка не е повлияла на цената.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Доколкото договорната стойност се прилага, само ако са изпълнени условията по чл. 70, § 3 от МКС, сред които и това по буква г) – купувачът и продавачът да не са свързани лица или връзката им да не е повлияла на цената, чл. 134, ал. 1 от Регламента за изпълнение изрично предвижда в тези случаи да се проучват обстоятелствата около продажбата и при условие, че свързаността на лицата не е повлияла върху цената, договорната стойност се приема. За целта на декларатора следва да бъде предоставена възможност да представи необходимата допълнителна информация относно обстоятелствата около продажбата. За да се определи митническата стойност в съответствие с чл. 70, § 1 от МК, деклараторът следва да докаже, че декларираната договорна стойност отговаря на условията по чл. 134, § 2 от Регламента за изпълнение, а именно че декларираната стойност се доближава до голяма степен до една от следните сравнителни стойности, определени по същото време или почти по същото време: а/ договорната стойност при продажба на идентични или сходни стоки за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, извършени между купувачи и продавачи, които не са свързани лица в нито един конкретен случай; б/ митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена, съгласно чл. 74, § 2, б. "в" от МК; в/ митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена в съответствие с чл. 74, § 2, б. "г" от МК. В случай, че деклараторът не докаже, че връзката му с продавача не е повлияла на цената, митническите органи имат основание да не приемат декларираната договорна стойност и с помощта на вторичните методи за остойностяване, да определят нова митническа стойност – резултата, до който се стига при прилагането на процедурата по чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение.

Правилно съдът е приел, че в производството по чл. 134 от Регламента за изпълнение, когато митническите органи намерят за необходимо могат да извършат допълнителна проверка на обстоятелствата около продажбата като предоставят възможност на декларатора да представи необходимата информация с оглед провеждането на доказване по чл. 134, § 2. Ако в рамките на това производство деклараторът не установи, че договорната стойност не е повлияна от свързаността на лицата, се прилага чл. 74, § 1 от МК и стойността се определя по вторичните методи в чл. 74, § 2, букви а) до г), респективно § 3 от МК.

Верен е изводът на съда, че до прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност се стига и в производството по оспорване на договорната стойност по реда на чл. 140 от Регламента за изпълнение – когато митническите органи имат основателни съмнения в точността на договорната стойност на стоките в контекста на правилото по чл. 70, § 2 от МК, а именно дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане сума. При това положение за целите на прилагането на чл. 140 от Регламента за изпълнение свързаността на лицата не е определящ елемент, но може да бъде един от факторите, които митническите органи могат да вземат предвид. Всъщност митническите органи могат да имат съмнения относно точността на митническата стойност, въпреки че деклараторът е доказал, че договорната стойност не е повлияна от връзката му с продавача. Тежестта на доказване в тази хипотеза е на митническите органи.

1. От фактическа страна пред първоинстанционния съд не е било спорно, че на 06.03.2018 г. в Митница-Варна била представена MRN 18 BG002000 H0023692/6.03.2018 г. /л. 17 за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" на стока – крем за лице, 168 броя с получател "КЕДМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД. Стоката била изпратена от САЩ, с декларирани: код по ТАРИК 3304990000; произход–САЩ; условие на доставка – DDP; фактура № INF-0482 от 28.02.2018 г. с обща фактурна стойност 168 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 58856 лв. за долар. В кл. 31 стоката е описана като крем за лице 168 броя, /декларирана МС лв. /брой – 1 USD/, със статистическа стойност /клетка 46/ - 266, 88 лева, а в кл. 42 "код МО" е посочен 1.

Видно от фактура № INF-0482 от 28.02.2018 г. /л. 158/, същата е издадена от AG BEAUTY LLC на "Кедма интернешънъл"ЕООД за платинен филтър за бръчки – без опаковка – само спринцовка, количество 168, едн. цена 1, 00, сума 168 USD, срок за плащане 31.03.2018 г. Във фактурата са посочени банковите данни на доставчика/продавача и адреса му на управление.

Към декларацията били представени товарителница № 65 5466 5821 /в превод на бълг. език на л. 154/ - с място на товарене Орландо, Флорида, САЩ на 13.02.2018 г., сертификат за регистрация на козметични продукти № СР 863 2017 от 02.01.2017 г. /с превод на л. 150/.

Не е било спорно и че продавачът на стоката и вносителят са свързани лица.

1. Правилно съдът е формулирал отнесения до него спор като такъв по въпросите: дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, член VІІ от Общото споразумение и глава 3, дял ІІ от МК.

1. Съдът обосновано е приел за установено поддържаното и в касационната жалба, че за митническия орган е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.

Този извод се основава на обстоятелството, че вносителят, въпреки дадената му в производството по издаване на митническия акт възможност, не е установил, че свързаността му с продавача на стоката не е повлияла на продажната цена, както това е предвидено да стане с подробните правила на чл. 134 от Регламента за изпълнение.

1. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт да е спазена поредността на приложимите вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съгласно чл. 141, § 1, ал. 2 от Регламента за изпълнение, когато не може да се установи продажба на идентични или сходни стоки, на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Едва след изчерпването на тази поредност митническият орган може да премине към прилагане на чл. 74, § 3 от МКС.

Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание § 3 на същата разпоредба на Кодекса, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/ настоящата глава.

1. Неоснователен е главният касационен довод за несъобразяване на Решение на Съда на ЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/2015 г. по тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 02 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, съответен на чл. 140 от Регламент за изпълнение(ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Чл. 140 от Регламента за изпълнение гласи: "§ 1. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.; § 2. Ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса. В случая, както се подчерта по-горе, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи законосъобразно са преминали към определяне на митническата стойност по вторичните методи на чл. 74 от МКС, но не са изложили мотиви за спазване на поредността на използване на методите по чл. 74, както следва да се прилага разпоредбата на Кодекса, съгласно подробните правила на чл. 141 от Регламента за изпълнение. Нарушаване на тази поредност, не е факт, установен в главното производство по цитираното дело на СЕС, а предмет на тълкуване по делото не е била разпоредба, аналогична на тази на чл. 141 от Регламента за изпълнение.

По изложените съображения първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение