Решение № 2953 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2574/19.05.20 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 12628/19 година. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия И. Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Считам, че обжалваното решение страда от пороци, тъй като постановилият го съд неправилно е приложил съдопроизводствените правила и неправилно е приложил материалния закон. Първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата е изтъкнал две групи съображения, всяка една от които води до различен краен резултат. По този начин не става ясна действителната воля на първоинстанционния съд. Съдът е приел в решението си, че "Електроразпределение Юг" ЕАД в конкретния случай не е следвало да прекратява производството, а да се произнесе по съществото на искането, с което е бил сезиран. От този извод на съда следва, че "Електроразпределение Юг"ЕАД е следвало да се произнесе по съществото на искането на "Би Ай Пропърти Инвестмънт"ООД, което незаконосъобразно не е направил. Този извод на съда води до незаконосъбразност и на решението на КЕВР, тъй като Комисията не е взела предвид това незаконосъобразно процедиране на електроразпределителното дружество. Въз основа на така формирания извод, първоинстаницонният съд е следвало да отмени решението на КЕВР, да отмени прекратяването на производството от електроразпределителното дружество и върне преписката на последното за произнасяне по съществото на искането. Следващият извод, до който е стигнал съдът е, че в имота е налице сграда, който извод, касае съществото на спора между "Електроразпределение Юг"ЕАД и "Би Ай Пропърти Инвестмънт"ООД. С този извод на първоинстанционния съд също не мога да се съглася по следните съображения: По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е направило и снимки на обследваната "сграда", от които е очевидно, че става въпрос за метален навес, без стени, както впрочем е и словесното описание, направено от вещото лице "... постройка представлява метална конструкция от тип "навес", изградена върху единични бетонови фундаменти. " Така съществуващият навес в имота, не може, според мен, да се определи като сграда за целите на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), нито според приложимото национално право в областта на енергетиката, нито според приложимото вторично право на ЕС в тази област. Първо, както самата Комисия (КЕВР) е посочила в решението си "Изискванията: "мощност до 30 КW; обектът да се намира в урбанизирана територия; да е присъединен към разпределителната мрежа" гарантират произведената енергия да бъде консумирана в близост до мястото на производство. " Целта на законодателя, която следва от тълкуването на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ във връзка с чл. 19 и чл. 20 от същия закон е, че сградата, върху която ще се монтира енергийния обект следва да е такава, която да подлежи на обследване за енергийна ефективност, да има разход на електрическа енергия и енергийният обект за производство на електрическа енергия да може да я захранва. Навесът от метална конструкция, без стени, не отговаря на горепосочените характеристики. Второ, правната регулация на енергийната политика на Република България се намира в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници и нормативните актове по приложението им. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл. 23, т. 14 от Закона за енергетиката(ЗЕ). Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност е намерила израз в Закона за енергийната ефективност(ЗЕЕ). Тоест, правната рамка на енергийната политика в България включва и Закона за енергийната ефективност. В ЗЕ и ЗЕВИ няма легално определение за "сграда", въпреки че в ЗЕВИ многократно е използвано това понятие, вкл. и в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от закона, която въвежда изискване и при обследване на сградите за енергийна ефективност, да се анализират възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници. Следователно, след като законодателят не е дефинира изрично понятието "сграда" за целите на ЗЕВИ, то по аргумент от чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883/74 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, законодателят не е искал да се отклони от утвърденото правно значение на тази дума. Утвърденото правно значение на думата "сграда" е строеж с покрив и стени. Подобно е и определението на това понятие, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗЕЕ, където "сграда" е определена като конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. В конкретния случай, металният навес няма стени, поради което няма и вътрешен обем, за целите на който да се използва електроенергията. Следва да се посочи също така, че енергийната политика на държавата ни следва да е съответна на енергийната политика на Европейския съюз, една от целите на която е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване ( член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Такава е била целта и на предходната Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която е транспонирана в националното ни законодателство, съгласно § 2 от ДР на ЗЕВИ. Така посочената цел на директивата е свързана с основната цел на Общността, посочена в съображение 17 от Директива 2009/28/ЕО, а именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че "Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най-ефективните методи, с които държавите-членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници. " Мерките за постигането на горепосочените цели са регламентирани във вторичното право на ЕС в този сектор, част от което са, както директивите за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, така и директивите относно енергийните характеристики на сградите. Връзката между енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници е пряка и ясно следват от съображение 3 от ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите, в което се казва: 3) На сградния фонд се пада 40 % от общото енергийно потребление в Съюза. Този сектор бележи растеж, което задължително ще доведе до увеличаване на потреблението на енергия в сектора. Следователно намаляването на потреблението на енергия и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на парникови газове. Заедно с повишеното използване на енергия от възобновяеми източници предприетите мерки за намаляване на потреблението на енергия в Съюза ще му позволят да изпълни задълженията си по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) и да спази както дългосрочния си ангажимент за запазване на повишаването на световната температура под 2 °C, така и ангажимента си за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови газове с най-малко 20 % спрямо равнищата през 1990 г. и с 30 %, ако бъде постигнато международно споразумение. Намаленото потребление на енергия и повишеното използване на енергия от възобновяеми източници играят важна роля и за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на техническото развитие и за създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено в селските райони. Изискванията на Директива 2009/28/ЕО, както и на новата Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета са за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в строителния сектор в това число и в нови и съществуващи сгради. В посочените директиви липсва определение на "сграда", но такова определение съществува в ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите, според член 2, параграф 1 от която, "сграда" означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух. Липсата на определение за "сграда" в Директива 2009/28/ЕО, както и в новата Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, означава, че общностният законодател не е искал да се отклони от определението за сграда, дадено в ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите, която също е част от законодателството на Общността в областта на енергийната ефективност. Безспорно е, че енергийните обекти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за "Малките проекти" и за "децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници". В директивата няма определение за посочените понятия -"Малките проекти" и "децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници". След като националният законодател е избрал тази облекчена процедура за свързване( допустима по директивата) да е приложима към енергийни обекти с определена мощност, изградени върху покривни или фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителната мрежа, находящи се в урбанизирана територия, то следва да се съобрази определението за сграда, възприето от общностния законодател. По изложените съображения, считам, че според приложимото в случая материално право ( национално и общностно), посочено по-горе, процесният метален навес не притежава характеристиките на сграда. Считам също така, че в компетентността на електроразпределителните предприятия е да преценяват наличието или не на сграда, върху която ще се монтира централата. Това следва, както от разпоредбата на чл. 24, т. 1, така и от задълженията им да следят и обезпечат сигурността, надеждността и безопасността при експлоатация на мрежовата система в това число и разпределителната. По тези съображения, преценявам решението на първоинстанционния съд като неправилно, както и кано незаконосъобразно решението на КЕВР. Считам, че правилното приложение на материалния закон изисква отмяната на посочените две решения и постановяване на решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Би Ай Пропърти Инвестмънт" ООД срещу акта на "Електроразпределение Юг" ЕАД за прекратяване на производството, образувано пред него по заявлението на "Би Ай Пропърти Инвестмънт" ООД. Мотивирала особеното мнение:..............................