Решение № 1134 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2011 г.

Решение № 1134 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Александрова Христова в качеството й на ЕТ "Надежда-Н. Христова" - гр. Велико Търново, против решение № 47 от 17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 641 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 041000401 от 17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, частично потвърден с решение № 319 от 26.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, в частта, с която на едноличния търговец е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от "ТИТ" ЕООД, "Деа 2008" ЕООД и "Кенсър" ЕООД и са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по отношение на частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Надежда-Н. Христова" против РА относно отказано право на данъчен кредит по доставките от "ТИТ" ЕООД и "Деа 2008" ЕООД, както и относно увеличаването на финансовия резултат на търговеца по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за доставките от "ТИТ" ЕООД. Излага съображения, че решението в останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Велико Търново, е бил ревизионен акт № 041000401 от 17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, частично потвърден с решение № 319 от 26.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, в частта, с която на едноличния търговец е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от "ТИТ" ЕООД, "Деа 2008" ЕООД и "Кенсър" ЕООД и са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също, че в доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличие на предпоставките за ползване на данъчен кредит, а въз основа на преценка на събраните доказателства е приел, че не е налице реалност на извършените доставки, поради което правилно на търговеца било отказано правото на признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ТИТ" ЕООД, "Деа 2008" ЕООД и "Кенсър" ЕООД, съответно правилно бил променен финансовият резултат за 2007 и 2008 г., а оттам и дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Надежда-Н. Христова" относно отказан данъчен кредит в размер на 19 360 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "ТИТ" ЕООД, с предмет на доставките "наем на багер", като необосновано и постановено в нарушения на материалния закон. Изводът на касационния съд е, че по делото са налице достатъчно доказателства, че доставките са реално извършени. Съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната цялост при спазване на процесуалните правила и правилата на логиката, а само едностранчиво и идентично е пресъздал фактическите изводи, направени от данъчните органи. По делото безспорно е установено издаването на фактурите от доставчика и тяхното осчетоводяване при доставчика и получателя. По основния спорен въпрос - за реалността на доставките, от доказателствата по делото е видно, че доставчикът "ТИТ" ЕООД е лизингополучател по договори за финансов лизинг, сключени с "Хипо Алпе-Адреа-Лизинг" ООД, с предмет на договорите "багери". Не се спори, че в дневниците за покупки на "ТИТ" ЕООД са отразени получените фактури по договорите за финансов лизинг. В съдебното производство са представени извлечения за движението на средствата по банковата сметка на касатора и платежни нареждания за превод на суми по фактурите, издадени от "ТИТ" ЕООД. Извършеното по процесните фактури плащане с оглед разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС представлява самостоятелно данъчно събитие. Биха били лишени от икономическа логика извършването на плащане и внасянето на начисления ДДС, ако услугите действително не са доставени. Аргументът на съда, че в издадените фактури липсват индивидуализиращи данни относно отдаваните под наем превозни средства, не може самостоятелно да обоснове извод за липса на доставки. Основателно е възражението на касатора в тази връзка, че разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС поставя изискването в данъчната фактура да бъдат отразени количеството и видът на стоката, видът на услугата, което в конкретния случай безусловно е налице, още повече, че се касае не за доставки на стоки, а за услуги по отдаване на стоки под наем. Следва да се отбележи, че касаторът е ангажирал многобройни доказателства за използването на наетите багери за последващи доставки, в това число товарителници, протоколи за извършена работа, работни карти, дневни актове и пътни листове, игнорирани от решаващия състав на съда, които също са индиция, че процесните доставки отговарят на изискването на чл. 6 от ЗДДС. С оглед изложеното и предвид представените по делото доказателства в тяхната съвкупност настоящата инстанция приема, че неправилно е било отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ТИТ" ЕООД, поради което ще следва решението в тази част да бъде отменено, като се уважи жалбата на ЕТ "Надежда-Н. Христова" срещу РА в тази част. Решението на административния съд е правилно относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Деа 2008" ЕООД и "Кенсър" ЕООД. По отношение на първия доставчик съдът правилно съобразно събраните по делото доказателства е приел, че не е доказано наличие на реално осъществени доставки. С изключение на представените фактури и договори за наем с доставчика, не са представени документи относно техническата обезпеченост на доставчика, плащането по доставките и последващото използване на обектите, отдадени под наем. Неоснователно е възражението на касатора за наличие на съществено процесуално нарушение при извършената насрещна проверка на "Деа 2008" ЕООД. Дори и да се приеме, че при извършването й е допуснато нарушение на правилата, следва да се посочи, че в рамките на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани достатъчно доказателства относно реалното извършване на доставките, което представлява предпоставка за признаването на данъчен кредит. Неоснователно е и възражението на касатора относно доставките от "Кенсър" ЕООД с предмет дизелово гориво. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, предвид характера на доставяната стока е следвало да бъдат представени доказателства от страна на ревизираното лице относно придобиването и съхранението на горивото, както и документи относно неговото транспортиране. Тъй като такива доказателства не са били ангажирани, обоснован е изводът на съда за липсата на реалност на фактурираните доставки. По отношение на определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. и с оглед приетото от настоящия съд наличие на извършени реални доставки от "ТИТ" ЕООД решението на съда следва да бъде отменено в тази част, като бъде отменен ревизионният акт в частта, с която е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице за 2007 и 2008 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с отчетените разходи по издадените от "ТИТ" ЕООД фактури, като съответно бъде намален размерът на данъка за посочените години. При този изход на делото решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се понесат от страните така, както са направени. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - първо отделение,