Решение № 31 от 7.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2933/2011 г.

Решение № 31 от 7.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2933/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 346, т. 4 НПК, по КАСАЦИОННА ЖАЛБА подадена от адвокат Г. И. Н. - повереник на частната обвинителка и гражданска ищца Т. Б. Н. срещу въззивно решение № 126 от 06.10.2011 г. по ВНОХД № 143/2011 г. на Окръжен съд гр. Габрово, в частта му, в която е отменена присъда № 380/01.06.2011 г. по нохд № 363/11 г. на Районен съд гр. Габрово, в частта й, в която подсъдимият А. Н. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, и вр. с чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, и наказателното производство по това обвинение е прекратено. Решението се атакува и в частта му, в която е обезсилена гражданско-осъдителната част на присъдата като е оставен без разглеждане гражданския иск за обезщетение от 2 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, предявен от гражданската ищца Т. Б. Н. срещу подсъдимия Н. и производството е прекратено в тази част. Наведени са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - за нарушение на закона и за съществени процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че с решението са ограничени процесуалните права на частната обвинителка и гражданска ищца Н.. В жалбата се твърди, че за да постанови решението си, ГОС неправилно е приел, че пред първостепенния съд не е било направено валидно искане чл. 287, ал. 5 от НПК от частния обвинител или от прокурора за произнасяне с присъдата и за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. В мотивите си неправилно въззивният съд е приел, че протокола от съдебно заседание е липсвало отразяване на искане съдът да се произнесе и относно престъплението, преследвано по частна тъжба. Според защитата, искането за изменение на обвинението е направено своевременно и устно в съдебно заседание, макар то да не е формално отразено в съдебния протокол. Не случайно първостепенният съд се е произнесъл по обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК срещу подсъдимия Н., наред с обвинението за престъплението по чл. 131 НК, за което го е оправдал, защото такова искане е било устно направено пред съда. Тези обстоятелства не са налагали искането от защитата за допълване на съдебния протокол. Защитата счита, че въззивната инстанция е трябвало да върне делото за ново разглеждане в първата инстанция, за да се отрази искането на пострадалата за произнасяне от съда за престъплението, преследвано по реда на частното обвинение и прекратяването на наказателното производство по това обвинение е неправилно. В съдебно заседание частната обвинителка и гражданска ищца Н. редовно призована, не се явява. За нея адв. Г. И. Н. поддържа касационната жалба. Иска отмяна на атакуваната част на решението и присъждане на разноските за тази инстанция. Подсъдимият А. Н. не се явява, редовно призован. За него се явява защитата му, адвокат Н. М., който оспорва касационната жалба и доводите в нея. Иска оставяне в сила въззивното решение в обжалваната част. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Няма направено искане по чл. 287, ал. 5 НПК и решението е законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ДОВОДИТЕ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. С присъда № 380/2011 г. по НОХД № 363/2011 г. по описа на РС гр. Габрово подсъдимата И. З. НАЧЕВА е призната за невиновна и оправдана за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за това, че на 22.07.2010 г. в гр. Габрово е причинила на И. И. Н. средна телесна повреда - травма на главата, изразяваща се в счупване на люспата на дясната слепоочна кост с кръвоизлив в лявата мозъчна половина, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Признал е подсъдимия А. Н. Н. за виновен, в това, че на 22.07.2010 г. в гр. Габрово, чрез нанасяне на удари с ръце е причинил на Т. Б. Н. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в травма на меките тъкани на главата, с умерен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, лявата скула и лявото слепоочие, и кръвонасядане в областта на дясната скула, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 78а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева. Със същата присъда подсъдимият А. Н. Н. е признат за невиновен в това, на инкриминираните дата и място, да е причинил на Т. Б. Н. горепосочената телесна повреда по хулигански подбуди, както и същата да се е изразявала и в кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница, поради което е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от гражданския ищец и частен обвинител И. И. Н. граждански иск в размер на 15 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 1 от НК. Подсъдимия А. Н. Н. е осъден да заплати на Т. Б. Н. сумата от 2 000 лева - обезщетение за причинените й вследствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 22.07.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявеният размер, искът е отхвърлен, както и да заплати направените разноски от гр. ищца и частна обвинителка в размер на 500.00 лева, сумата 80.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 255.00 лева разноски по делото. По протест на Районна прокуратура гр. Габрово и по жалби от подсъдимия и от частните обвинители и граждански ищци е образувано НОХД № 143/11 г. на Габровския ОС, по което с решение 06.10.2011 г. присъдата е отменена в частта, в която подс. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и производството в тази част е прекратено. Обезсилена е присъдата в гражданско-осъдителната част на присъдата като искът е оставен без разглеждане, а производството в гражданската част срещу подс. Н. е прекратено. В осъдителната част за разноските по делото и държавната такса, присъдата е отменена. В останалата й част - присъдата е потвърдена. ВКС при проверката на данните по делото установи, че срещу подсъдимия А. Н. е повдигнато обвинение, внесено в съда с обвинителния акт за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, извършено срещу Т. Н. по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. След всестранно, обективно и пълно изследване на доказателствата по делото правилно въззивната инстанция е приела за установено, че деянието, в което се изразява инкриминираното с обвинителния акт поведение на подсъдимия представлява лека телесна повреда с причиняване на болка и страдание у пострадалата. Това престъплението се преследва не по общия ред - с обвинителен акт от прокурора, а по реда на частна тъжба от пострадалия. Такава е следвало да бъде подадена от пострадалата в срока по чл. 81, ал. 3 НПК. При положение че делото се е развило по общия ред и обстоятелствата, очертаващи характера на деянието като лека телесна повреда са били известни на страните и прокурора още в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд, предпоставките за изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 НПК са били обективни и налице. Въпреки тяхното проявление нито прокурорът, евентуално по реда на чл. 48 от НПК, нито пострадалата Н., конституирана като частна обвинителка в процеса, която е имала и повереник във всички стадии на съдебната фаза на процеса, не са упражнили правата си да направят искане пред съда производството по делото да продължи и по обвинение по чл. 130, ал. 2 НК. Видно от съдържанието на протоколите от съдебните заседания пред РС-Габрово от 02.05.2011 г. и 01.06.2011 г., липсват данни за каквито и да било явно и устно предприети действия от страна на частното обвинение или на прокурора за иницииране изменение на обвинението. За всяко съдебно следствено действие се съставя протокол, в който се посочват освен вида на съдебните следствени действия, времето, когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали в тях, но и направените искания, бележки и възражения, извършени в тяхната последователност и събраните доказателства. Съгласно чл. 130 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. От проверката на материалите по делото ВКС намери, че изменение на обвинението чрез писменото му обективиране в съдебните протоколи, отразили първоинстанционното съдебно следствие, не е направено от оправомощената страна на държавното или частно обвинение. Вярно е приетото от ОС гр. Габрово, че напълно произволно първостепенният съд приел, че такова искане е било направено устно, "макар и невписано в съдебния протокол". При тези данни напълно произволен и неподкрепен от данните по делото е изводът, че изменението на обвинението е направено от пострадалата и нейния повереник. В тази връзка основателно въззивният съд е приел, че процесуалните действия на страните се установяват само посредством писменото им отразяване в протоколите, удостоверяващи тяхното извършване. При пропуск или грешка в съдържанието им е следвало по инициатива на заинтересованата страна, въз основа на писмени искания за поправки и допълнения да се извърши процедура по чл. 312 НПК, каквато не е поискана от прокурора или от частната обвинителка. Наказателното преследване за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК се възбужда по тъжба на пострадалия, съгласно особената разпоредба на чл. 161 НК. Искането съдът да се произнесе с присъдата и за това престъпление, наред с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, съгласно обвинителния акт и по същите факти, в случая замества тъжбата. То се явява правното основание за трансформирането на производството от общ, в частен характер. Когато липсва такова искане - липсва и тъжба. По настоящото дело липсва искане, което означава, че липсва тъжба и единственият законосъобразен изход е бил отмяната на присъдата в тази част и прекратяване на наказателното производство по неповдигнатото от частната обвинителка обвинение по чл. 130, ал. 2 НК. ВКС споделя изцяло, като законосъобразен, изводът на ОС гр. Габрово, че по делото не е направено искане за изменение на обвинението, съгласно чл. 287, ал. 5 от НПК и в тази връзка за първоинстанционният съд е било недопустимо да се произнесе за наличието на престъпление от частен характер. Въззивният съд правилно е приел, че в тази част присъдата е недопустима и правилно е отменил съдебния акт. Произнасянето от първостепенният съд по предявения граждански иск от пострадалата за вреди от деянието, преследвано само по реда на частното обвинение, в конкретния случай също е било недопустимо. Макар, че неправилно въззивният съд е използвал термина "обезсилва" присъдата в гражданската й част, вместо само да я отмени, с последвалото оставяне без разглеждане на гражданския иск и прекратяване на производството в гражданската му част, крайните изводи на съда са правилни. Несъмнено правилни са изводите и за последиците от заплащането на деловодните разноски и разноските за адвокатско възнаграждение. Поемането на тежестта за разноските по делото е съгласно правилата на чл. 189 НПК. Поради изхода на делото, разноските на страните за тази инстанция следва да се понесат от тях така, както са ги направили. Предвид тези изводи, искането на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца за присъждане на разноските й, направени в тази инстанция, е неоснователно. При тези данни не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и. 2 НПК. Воден от изложените мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в този състав