Решение № 2497 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2012 г.

Решение № 2497 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Румен Григоров Митов - изпълнителен директор на Професионален спортен клуб "Старт" АД, гр. Благоевград, против решение № 292 от 2.03.2012 г. по адм. д. № 761/2011 г. на Административен съд Благоевград, като неправилно. Ответникът директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Професионален спортен клуб "Старт" АД, гр. Благоевград, представлявано от изпълнителния директор Румен Григоров Митов, против Решение № ПО-01-61/10.06.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с което на основание чл. 61, ал. 5 във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 7, чл. 68, т. 3а, чл. 116, ал. 1, чл. 118ж, ал. 1, т. 1, чл. 119а, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите и § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ЗВ/, е отказано издаване на разрешително за водовземане от воден обект - река Влахинска, в землището на село Влахи, община Кресна, което е с цел - производство на електроенергия посредством МВЕЦ, по заявление вх. № РР-01-353 от 15.10.2008 г., подадено от Румен Григоров Митов в качеството му на изпълнителен директор на Професионален спортен клуб "Старт" АД, гр. Благоевград. Спорът е разгледан и решен без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материална закон и необоснованост. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта, която преследва законът. Изводът, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли, е правилен. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните, искането на оспорващото дружество е несъвместимо с утвърдения от министъра на околната среда и водите План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, с който са въведени ограничителни мерки, целящи недопускане на нови хидрологични промени, като е въведена забрана за изграждане на ВЕЦ, нови баластриери и разширение на съществуващите /чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ/, не е съвместимо с обществените интереси, тъй като е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ/ и не съответства на изискванията за опазване на околната среда, регламентирани в международни договори и вътрешно законодателство /чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗВ/, като обстоятелствата за същото са посочени в Преценка № РР-14-36/1.06.2011 г., която е неразделна част от административната преписка. При издаването на процесното решение е спазена разпоредбата на § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, която предвижда, че производствата по издаване на разрешителни, започнали преди влизането в сила на този закон, се довършват от органите, приели заявленията за издаването им, при спазване на условията и забраните по този закон. Правилно е прието, че не се отразява на законосъобразността на оспореното решение обстоятелството, че все още не е налице заповед на МОСВ по чл. 12, т. 6 от Закона за биологичното разнообразие, предвид допускането на предварително изпълнение на Решение № 122/2.03.2007 г. на МС с оглед необходимостта от защита на особено важни държавни интереси, свързани с изпълнение на задълженията на страната ни като чл. на Европейския съюз за опазване на биологичното разнообразие. При тези данни и при положение, че в касационната жалба са изброени единствено нарушения, допуснати от страна на административния орган, без да се сочат конкретни пороци на атакуваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,