Решение № 15253 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2017 г.

Решение № 15253 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция (ОД) на МВР – С. срещу Решение № 348 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 262 по описа за 2017 г. на Административен съд – С., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-1058-000094 от 31.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Н. Д.. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП са налице при управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Последващото преиздаване на свидетелството за управление на МПС е неотносимо за законосъобразността на акта към момента на неговото издаване. Счита заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. От ответника – Н. Д. е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Допълнително представя писмена молба, с която иска съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-1058-000094 от 31.07.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – С. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на Н. Д. на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 505/29.07.2017 г., че Д. е управлявал собствения си лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС №[номер] е със срок на валидност до 21.03.2015 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП касае лицата, които нямат правоспособност да управляват МПС, а не случаите на управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС. С. заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. На следващо място, съдът е приел, че заповедта не съответства и на целта на закона, тъй като ограничава правата на жалбоподателя в по-висока степен от необходимото. Допълнително е изложил мотиви, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в АУАН, на който се позовава заповедта, неправилно е посочено, че е съставен на 29.07.2016 г., докато датата на проверката е 29.07.2017 г., което от своя страна води до неяснота кога е извършено нарушението. В заповедта не е индивидуализирано в достатъчна степен и управляваното МПС – не е посочена неговата марка. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят, че на 29.07.2017 г. Н. Д. от [населено място] е управлявал собствения си лек автомобил марка "Ауди" модел "80" с рег. [рег. номер на МПС], като при проверка на пътя от мл. автоконтрольор сектор "Пътна полиция" към ОДМВР С. представя СУМПС с изтекъл срок на валидност. Основният спорен въпрос между страните касае приложението на материалния закон - дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната ? редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. П. подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти (издадено ново СУМПС) не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от Д. без валидно свидетелство. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. В случай като настоящия водачът разполага с възможност да сезира органа с искане за прекратяване на срока на действие на приложената мярка. Ако по такова искане последва отказ на органа да прекрати срока на действие на мярката, то този отказ ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административния съд. Неправилен е също така изводът на административния съд, че допуснатата грешка в АУАН относно датата на съставянето му съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при прилагане на ПАМ. Първо, спазването на процесуалните правила при установяване на административното нарушение чрез съставяне на акт се контролира в производството по обжалване на наказателното постановление, а не в производството по обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. Второ, наистина е допусната грешка при посочване на датата на съставяне на акта, но действителната дата на проверката се установява по безспорен начин от неговото съдържание. Правилната дата е записана при описанието на нарушението в АУАН, при запознаване на жалбоподателя със съдържанието на АУАН и при получаване на препис от акта. Следователно е неправилен е изводът на административния съд, че административния орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Относно марката на автомобила – не е посочена само в разпоредителната част на заповедта, а е описана в обстоятелствената част, поради което автомобилът е идентифициран в достатъчна степен. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата на Н. Д. срещу Заповед № 17-1058-000094 от 31.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата. Относно предварителното изпълнение на заповедта, по арг. от чл. 166, ал. 2 от АПК то може да бъде спряно от съда до влизане в сила на решението. В настоящия случай първоинстанционният съд вече е бил сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение, което е отхвърлено с влязло в сила определение. Съгласно чл. 223 от АПК настоящото решение е окончателно, поради което към момента на постановяването му е преклудирана възможността за разглеждане на повторно направеното искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 348 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. № 262 по описа за 2017 г. на Административен съд – С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. срещу Заповед № 17-1058-000094 от 31.07.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – С. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Решението е окончателно.