Решение № 5879 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 778/2018 г.

Решение № 5879 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 778/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), подадена срещу решение № 6643 от 14.11.2017 г. по адм. дело № 7202/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), в частта, с която по жалба на В. Узунова е отменен изричен отказ на касатора за достъп до обществена информация, обективиран в писмо № IAL24389/08.06.2017 г., постановен по заявление за достъп до обществена информация с вх. № IAL 19803, подадено от Узунова, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Узунова оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: При преценка на отказа на изпълнителния директор на ИАЛ за достъп до обществена информация съдът е обосновал правилен извод, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и надлежен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е ИАЛ. Установява се, че за да откаже предоставянето на достъп чрез копия на материален носител до поисканата информация по т. 3 и т. 4 от заявлението относно: достъп до документите и данните, както са посочени в т. 1 за предходно внесени на територията на РБългария ваксини "Пентаксим" за последните пет години; достъп до документите и данните, както са посочени в т. 1, за внесени на територията на РБългария ваксини "Пентаксим" след януари месец 2017 г., изпълнителният директор на ИАЛ се е позовал на изрично изразеното несъгласие от страна на трето лице - представителя на Sanofi Pasteur S. A. Франция за предоставяне на исканата информация. Позоваването в процесния административен акт на изричното несъгласие от страна на трето лице - представителя на Sanofi Pasteur S. A. Франция от предоставяне на исканата информация по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не е предпоставка за отказ за предоставяне на обществената информация, защото съгласно нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при изрично несъгласие от третото лице съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Освен това правилно е установено от административния съд, че задълженият субект - изпълнителният директор на ИАЛ, не е изложил и мотиви относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Съгласно оборимата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес органът следва да установи липсата на такъв, а не заявителят да доказва неговото наличие. Неизлагането на съображения в случая за наличието или липсата на основания за приложението на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, каквото е изискването на чл. 38 от ЗДОИ, е самостоятелно основание за отмяна на отказа за предоставяне на исканата обществена информация. В заключение първоинстанционният съд е постановил оспорваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение от визираните в чл. 209, т. 3 от АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Като е приел оспорения отказ на изпълнителния директор на ИАЛ за предоставяне на информация по заявлението на В. Узунова по т. 3 и т. 4 чрез копия на материален носител за незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката на задължения субект за ново произнасяне, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника по касация не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение.