Решение № 15633 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2020 г.

Решение № 15633 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 705/26.05.2020 г. на Административен съд (АС) - Благоевград постановено по административно дело № 95/2020 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (УП) изх. № 02-010-6500/1589 от 13.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е удържана сумата от 3528. 07 (три хиляди петстотин двадесет и осем лева и седем стотинки) лева, представляваща санкции за бъдещ период по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че оспорваното уведомително писмо е немотивирано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на обратното. Твърди, че мотивите за издаване на процесното писмо се съдържат в предходен акт – уведомително писмо за кампания 2015 г., с което е наложена санкция за бъдещ период. Сочи, че това писмо от своя страна не е необходимо да е влязло в сила, за да е основание за извършеното прихващане. Счита, че неправилно съдът е приел като условие за изискуемост на задължението наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), както и че същото може да бъде събрано само по реда на Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Габерски. Ответникът по касация – З. Парасков не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че на 1.06.2016 г. З. Парасков е подал заявление за подпомагане с Уникален регистрационен номер (УРН) 01.13.0716/65302, с което е заявено финансово подпомагане по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СКЮ) и схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ1). Заявлението е придружено с таблица за отглежданите животни. С обжалваното УП З. Парасков е уведомен за оторизираната за 2016 г. субсидия. Към 21.10.2016 г. по СКЮ е оторизирана сума в размер на 3028. 26 лева, към 3.11.2016 г. по ПНДЖ1 е оторизирана сума от 2048. 00 лева, към 5.12.2016 г. по СКЮ е оторизирана сума от 1292. 22 лева и към 19.01.2017 г. по ПНДЖ1 е оторизирана сума от 1752. 00 лева, като е прихваната сумата от общо 3528. 07 лева, от които от оторизираната към 21.10.2016 г. сума по СКЮ са прихванати 3028. 26 лева и от оторизираната към 03.11.2016 г. сума по ПНДЖ1 са прихванати 499. 81 лева. Не е посочено какво е основанието за прихващане. Установено е, че с УП изх. № 02-010-6500/13023 от 12.08.2016 г. е оторизирана субсидия по двете схеми за подпомагане за кампания 2015 г. УП е връчено с известие за доставяне на 23.01.2017 г. С УП за отстраняване на допуснати непълноти изх. № 02-010-6500/13023 от 17.11.2016 г., оспорващият е уведомен, че се налага санкция за бъдещ период по СКЮ в размер на 3528. 07 лева, която ще бъде прихваната. По делото не са ангажирани доказателства, за датата на която това УП е връчено на Парасков. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че УП е издадено от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в писмена форма, поради което е валиден административен акт. Приел е, че при издаването на УП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, акта в оспорената му част е немотивиран и неправилно е приложен материалният закон. Посочил е, че за извършеното от органа прихващане не са посочени мотиви. Удържаната сума е отразена в таблица № 2 на стр. 6 от УП, колона "Прихваната сума", а в обясненията под таблицата са посочени три хипотези за удържане на суми. Нито в уведомителното писмо, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация, са изложени мотиви защо сумата от 3528. 07 лева е удържана от земеделския производител. Във връзка с твърдението на ответника (сега касационен жалбоподател), че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с УП за отстраняване на допуснати непълноти изх. № 02-010-6500/13023 от 17.11.2016 г. съдът е посочил, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат излагани от органа едва в хода на съдебното производство. Непосочването на фактически и правни основания е порок във формата на акта, който е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. След анализ на института на прихващането (компенсация) уреден в чл. 103 – чл. 105 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент 908/2014 г.) съдът е изложил съображения, че задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция. Позовавайки се на чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 165 ДОПК и чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е приел, че санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване е влязъл в сила. Посочил е, че в случая към датата на издаване на оспорения акт, УП за отстраняване на допуснати непълноти изх. № 02-010-6500/13023 от 17.11.2016 г., с което се налага санкция за бъдещ период по СКЮ в размер на 3528. 07 лева, не е влязло в законна сила. Не би могло да се приеме, че сумата от 3528. 07 лева представлява неуредено задължение, тъй като е необходимо сумата да е изискуема по основание и размер. В случая безспорно е установено, че задължението не е изискуемо, тъй като няма влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането да иска изпълнение на задължението си чрез прихващане. Решението е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но в оспорената част при липса на мотиви. В административния акт липсват посочени фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Както правилно е отчел решаващият съд в Таблица 2 "Извършени плащания", неразделна част от уведомителното писмо, със звездичка е посочено: "Колона "Прихваната сума" отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". Посочени са три хипотези, но административният орган не е конкретизирал точно коя от тях е приложима в конкретния случай, а е бил длъжен са стори това. Не е посочено и правното основание за извършеното прихващане. В касационната жалба и в хода на първоинстанцинното производство касационният жалбоподател сочи, че причината за удържане на сумите (фактическото основание) е издаденото УП за отстраняване на допуснати непълноти изх. № 02-010-6500/13023 от 17.11.2016 г., с което са наложени санкции за бъдещ период. Правилно решаващият съд е приел, че това е недопустимо. Вярно е, както се сочи в касационната жалба, че мотивите за издаване на административния акт може да се съдържат в отделен документ, подготвящ неговото издаване - ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд, или дори в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща в съда. В случая, УП на което се позовава касационният жалбоподател, за да обоснове становището си, че са изложени мотиви за прихващането, не е съпътстващ документ съставен с оглед издаването на обсъждания административен акт, в които се съдържат обстоятелствата, мотивирали издаването му. Става въпрос за самостоятелен административен акт, който поражда за адресата съответните права и задължения. Изложените в него мотиви не са мотиви на процесното УП. Органът е бил длъжен да посочи този акт (който счита, че е фактически и правен източник на сумата, претендирана като неизплатено задължение на бенефициера) в акта, с който извършва прихващането. Непосочването на УП, с което са наложени санкции за бъдещ период, за което се твърди, че е фактическото основание за издаване на процесното писмо, нарушава както правото на защита на адресата на акта, така и извършването на съдебната проверка. Основанието за удържането следва да е посочено в самия акт, като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФЗ и бенефициерите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално дължимите от тях на ДФЗ суми, са прихванати и на какво фактическо основание. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, както правилно е приел и решаващият съд. Правилни са изводите на първоинстанционния съд кога може законосъобразно да бъде извършено прихващането, поради което те не следва да се преповтарят. По делото липсват доказателства, че УП за отстраняване на допуснати непълноти изх. № 02-010-6500/13023 от 17.11.2016 г. е съобщено на З. Парасков, поради което не може да се приеме, че то е влязло в сила и е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, за да може за установените с него санкции за бъдещ период да се извърши прихващане от следващо подпомагане за земеделския производител. За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство – аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. – с влязъл в сила акт. Правилно съдът е посочил, че основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. Не е спорно по делото, че прихванатата сума не е установена с АУПДВ. Съдът неправилно е приел като условие за изискуемост на задължението наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, както и че същото може да бъде събрано само по реда на ДОПК. Този ред е приложим при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно за да не се стига до това Европейската комисия е уредила приоритетен начин на възстановяване, чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че УП незаконосъобразно. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение