Решение № 6127 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2017 г.

Решение № 6127 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Р. срещу решение № 67/31.10.2017 г. на Административен съд Р. по адм. д. № 152/2017 г., с което съдът е отменил по жалба на Р. Н. Д. от гр. Р. негова Заповед № 17 - 1075 - 000850/25.08.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на закона. Твърди, че при изтичане на срока на административна валидност на свидетелството за правоуправление /СУМПС/, то не се подновява автоматично, като законодателят е предвидил провеждането на процедура и събиране на набор от документи /като медицински преглед/. Твърди, че това е основание да се приеме, че след изтичане на неговата административна валидност, СУМПС е нередовен документ по смисъла на ЗДвП и управлението с такъв е в нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия н. а. Като е приел обратното, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отхвърли жалбата на Р. Н. Д. от гр. Р. срещу Заповед № 17 - 1075 - 000850/25.08.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Р. Ответникът, Р. Н. Д. от гр. Р. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Р. е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата № 17-1075-000850/25.08.2017 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Р. Със същата, на Р. Н. Д. от гр. Р., е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид констатираното на 24.08.2017 г. нарушение по отношение на това лице, състоящо се това, че на същата дата лицето е управлявало МПС - ХОНДА СИВИК, с рег. № ***, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. За да отмени заповедта, съставът на АС Р. въз основа на анализ на доказателствените средства, е мотивирал незаконосъобразност на същата. Приел е, че СУМПС има единствено удостоверителна функция. След изтичане на срока на валидност на удостоверението, водачът не губел своята правоспособност, а единствено бил длъжен да го поднови. При анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП съдът приема, че мярката може да се наложи единствено когато водачите никога не са притежавали СУМПС за съответната категория или то им е отнето. В казуса не била налице такава хипотеза, тъй като случаят касаел СУМПС, което било с изтекъл срок на валидност, която хипотеза не попадала в нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Обосновал е подробно, че наложената мярка противоречи на материалния закон, целта на закона и ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Фактът, че водачът в определен кратък срок след издаване на акта за налагане на ПАМ се бил сдобил с валидно СУМПС също насочвал към прилагане на отношение на него на една ограничителна мярка, която го ограничавала в по-голяма степен от необходимото и го лишавала от право за управлява МПС, при условие, че притежава валидно СУМПС. При извършена служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на спора пред касационната инстанция е правилното приложение на материалния закон от страна на АС Р. Страните не спорят, че на 24.08.2017 г. Р. Н. Д. от гр. Р. е управлявал лек автомобил марка ХОНДА СИВИК, рег. № ***, като при проверка на пътя от автоконтрольор при ОДМВР Р. представя СУМПС с изтекъл срок на валидност. Спорът между страните касае приложението на материалния закон, като според жалбоподателя и първоинстанционния съд, процесната хипотеза не субсумира нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението, а касаторът и представителят на ВАП обосновават противното. Касационната инстанция приема обжалваното решение за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон: Отразената дата на нарушението, както в съставения АУАН - л. 8 по дело № 152/2017 г. на АС Р., така и в обжалваната заповед - л. 7 по същото дело, е 24.08.2017 г. Към тази дата, относима и приложима редакция на чл. 171, т. 2а ЗДвП е тази, приета с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 05.07.2017 г. Съгласно текста на относимата редакция на нормата, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение както във връзка с тълкуването на същата, така и във връзка с приложението на претендирания чл. 6 АПК. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят дали фактите, така както са реализирани, попадат в посочената хипотеза на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС. Е. страна тълкува нормата във връзка с използвания глагол, като акцентира върху два факта: Първо, че е правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност; Второ: Че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Тези изводи са приети и от първоинстанционния съд, но се обосновават като неправилни от касационната инстанция. Касационната инстанция изцяло не споделя съображенията на АС Р. касаещи приложението на материалното право и целта на закона и мярката. В действителност, разпоредбата на нормата в редакцията й към датата на извършване на деянието не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Законодателната промяна обаче е продиктувана именно от необходимостта нормата да е ясна и недвусмисленно да посочва хипотезите, в които органът е длъжен да приложи мярката. За разлика от последната редакция на нормата, която изрично разграничава липсата на правоспособност, от липса на СУМПС - но въпреки това и двете хипотези са основание за налагането й, редакцията на нормата към датата на извършване на деянието използва глагола "не притежава" общо. Според касационния състав обаче, това не променя смисъла на нормата. Страните не спорят, дали водачът е правоспособен или не, като неправилно съдът приема, че след като той е правоспособен /положил и издържал изпит за правоспособност/, шофирането със СУМПС с изтекъл срок на валидност, не попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Осъщественият състав се свежда до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС. С. като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. С. изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС /т. е. то не се подновява автоматично/, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС категорично обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова /т. е. не притежава СУМПС дори и да е положило изпит за правоспособност/. Касационната инстанция не приема съжденията на първоинстанционния съд, че хипотезата включва единствено случаи на отнето СУМПС или изначална липса на такова/приравнена на липса на правоспособност/. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество, като съставът на седмо отделение на ВАС мотивира законосъобразност на обжалваната заповед за определяне на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК. Досежно изводите за несъразмерност на мярката, противоречие на същата с целта на закона и последващите обстоятелства, касаещи издаването на валидно СУПМС, касационната инстанция приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Към 25.08.2017 г. - датата на издаване на обжалваната заповед, Р. Н. Д. е управлявал МПС без да притежава СУМПС, тъй като същото е било с изтекъл срок. Констатираното нарушение е основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Поставените въпроси досежно ограничените права на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото с оглед издаденото ново СУМПС са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на налагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 25.08.2017 г. е била да предотврати г-н Д. да управлява МПС без СУМПС. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, но могат да представляват основание за сезиране на органа с молба от Д., съобразно която същият може да поиска органът да прекрати срока на действие на наложената мярка. Отказът на органа да прекрати срока на действие на мярката, ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административните съдилища. Това, според касационната инстанция е така, предвид следните изводи от правна страна: ПАМ не е вид наказание, а вид мярка на държавна принуда, която в действителност, трябва да преследва целите по чл. 22 ЗАНН. В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от шест месеца. В действителност, това е минимално заложения от закона срок, поради което и Д. не може да прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението /непропорционалност/. В ситуация обаче, в която са настъпили нови факти, и лицето се е снабдило със СУМПС, продължаването на действието на ПАМ се явява без основание, като наложената ПАМ вече не е в състояние да осъществява своите цели. В тази насока, лицето, което търпи действието на ПАМ може да поиска от органа да го прекрати. В противен случай, действието на ПАМ след снабдяване на лицето със СУМПС, ще се отъждестви с вид наказание, тъй като лицето ще търпи негативни последици от мярката, без същата да изпълнява целите си по закон /превантивна, преустановителна или възстановителна/. При снабдяване на лицето със СУМПС явно мярката е постигнала целта си. Но настоящият съдебен състав няма правно основание нито да отмени акта за налагане на мярката, нито да прекрати действието на същата. От една страна това е така, тъй като предмет на делото е законосъобразността на акта, с който мярката се налага, а не законосъобразността на нейното действие след налагането й. От друга страна, законосъобразността на мярката и целите, които преследва се преценяват към момента на налагането й. Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на г-н Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата № 17-1075-000850/25.08.2017 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Р. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от същия н. а., настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд