Решение № 107 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2021 г.

Решение № 107 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. М. К. чрез адвокат Б. П. от АК-П. срещу решение № 263525 от 31.05.2021 г. по в. гр. д. № 14371/2020 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 26.10.2020 г. по гр. д. № 73888/2019 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на Н. М. К. против "АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, да се признае за незаконна и отмени Заповед № 052/12.07.2019 г. за уволнението на Н. М. К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност "Регионален мениджър", както и за обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 18 600 лева, за периода от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за длъжността поради промяната на изискванията от работодателя след сключването на трудовия договор в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ?. С постановките в т. 1а и т. 2 на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГК на ВКС приема, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, прекратяването на трудовия договор предполага работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение, тъй като в случаите, при които работодателят е приел на работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование и професионална квалификация, той не може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради "злоупотреба с право" при упражняване на потестативното право от страна на работодателя. Така в практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че ако промяната на изискванията за образование и квалификация е направена единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение на работника или служителя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, също ще е налице злоупотреба с право от работодателя и нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ. Ето защо, когато работникът или служителят не притежава необходимите за определена длъжност образование и професионална квалификация поради промяната на изискванията от работодателя след сключване на трудовия договор, макар да е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, то ще е незаконно, тъй като нарушава добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения (ако работникът или служителят се е позовал своевременно на това). С оглед дадения отговор на въпроса, доводите в касационната жалба са основателни. Въззивният съд, правилно е приел от фактическа страна, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността "Регионален мениджър" по трудов договор и допълнително споразумение от 02.07.2018 г., което е прекратено със Заповед № 052/12.07.2019 г. на управителите на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Работодателят може да измени изискванията за образование и професионална квалификация на определена длъжност, както с щатното разписание, така и с длъжностната характеристика, освен ако те не са установени в нормативен акт. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност и това е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол (съдът не може да преценява има ли необходимост от изменение на въведените изисквания за определена длъжност). С промяната на изискванията за заемане на длъжността обаче не отпада задължението на работодателя да упражнява добросъвестно правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя, съгласно чл. 8, ал. 1 КТ и спазването на този принцип подлежи на съдебен контрол. Правилно също така въззивният съд е достигнал до извод, че с длъжностната характеристика от 11.07.2019 г. се променя изискването за образователно квалификационната степен на служителя, на която той не отговаря, поради което е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, но необосновано в обжалваното решение се приема, че по делото не се доказва злоупотреба с право от страна на работодателя, който въвежда нови изисквания само с оглед прекратяване на трудовото правоотношение на служителя. Доводите на ищеца в исковата молба, че не е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Във връзка с твърденията за нарушаване на принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът е събрал гласни доказателства - от показанията на разпитания по делото свидетел П. е видно, че като неин пряк ръководител, ищецът е свидетелствал за незаконосъобразно прекратяване на нейния трудов договор с ответника, който е работодател и на ищеца. От показанията й се установява, че работодателят е разчитал на ищеца като професионалист, но само три дни след като дал показания пред съда бил уволнен с оспорваната Заповед № 052/12.07.2019 г. поради промяна на изискванията за длъжността на 11.07.2019 г. При тези релевантни за спора обстоятелства, изводите на въззивния съд, че липсват доказателства за злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не могат да бъдат споделени, тъй като неговата преценка дали е оборена презумцията за добросъвестност в чл. 8, ал. 2 КТ не се основава на доказателства за фактите, обосноваващи или отричащи твърденията за злоупотреба с право, а на неправилния извод, че не се доказва причинна връзка между уволнението на ищеца и дадените от него пред съда свидетелски показания. От данните по делото е видно, че ищецът e изпълнявал длъжността "Регионален мениджър" при ответника по допълнително споразумение от 02.07.2018 г., при което изискването за задължително образователно ниво е висше образование (бакалавър или магистър), с насоченост "икономика и управление, търговия, мениджмънт и маркетинг". Тези изисквания са били достатъчни за работодателя до момента, в който за приблизително еднаквите задължения, отговорности и компетентност на служителя, са изменени на задължително образователно ниво – магистър и допълнителна насоченост "финанси", т. е. служителят се е справял добре с възложената му работата на длъжността за около година /повишаван е от работодателя/, но след даване на свидетелските показания пред съда на 09.07.2019 г. работодателят веднага е въвел изискване за по-високо образование на длъжността (Заповед № 051/11.09.2019 г.) и на следващия ден е прекратил трудовия договор на ищеца (Заповед № 052/12.07.2019 г. ) При тези фактически обстоятелства се налага извод, че промяната в изискванията за образование е направена единствено с цел да се прекрати трудовия договор на служителя, а доказателствата оборват презумцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ. Предвид спецификата на работа в дружеството, работодателят може да въведе по-висок образователен ценз за определена длъжност, освен когато тези изменения са единствено с цел да се прекрати трудовото правоотношение на определен служител, както е в случая. При цялостна преценка на събраните доказателства, настоящият състав на Върховният касационен съд приема, че работодателят е действал недобросъвестно, като е променил изискванията за образователно ниво в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, а уволнението на служителя Н. М. К. е незаконно поради злоупотреба с права от страна на работодателя. Предвид изложените съображения и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат уважени и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ до предявения размер от 18 600 лева /според вещото лице, брутното трудово възнаграждение на последния изцяло отработен месец преди уволнението е в размер на 3155,80 лева, поради което за 6 месечния период от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., се дължи общо 18 934,80 лева/. От Н. М. К. чрез адвокат Б. П. от АК-П. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение по делото, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени общо в размер на 5400 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение