Решение № 263 от 4.12.2017 г. на ВКС по к. д. № 1030/2017 г.

Решение № 263 от 4.12.2017 г. на ВКС по к. д. № 1030/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Капка Костова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК - поради разкриване на обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваната присъда и имащо съществено значение за делото. Образувано е по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Варна, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на присъда № 139 от 25 април 2017 г. на Районен съд - гр. Варна, постановена по нохд № 411/2017 г., в частта, с която на осъдения С. Р. К., при условията на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, предмет на посоченото нох дело и на осъждането на К. с влезли в сила присъди по други шест наказателни дела. В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство, свързано с липсата на отразяване в изготвената и приложена по делото справка за съдимост, на осъждането на К. по нохд № 1672/2016 г., което не е могло да бъде съобразено при формирането на съвкупността от престъпления, за които му е определено общо наказание. Това обстоятелство е ново по смисъла на закона и има съществено значение по делото при групиране на наказанията, доколкото би могло да е част от съвкупността. С искането се претендира отмяна на присъдата в частта относно определеното общо наказание за съвкупността от престъпления. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото, като намира, че са налице законовите предпоставки за това. Осъденият С. Р. К. не участва лично в заседанието пред ВКС, редовно призован. Представлява се от назначения му по искане на ВКС служебен защитник - адвокат Д. А. от САК, която изразява становище за допустимост и основателност на искането за възобновяване на делото и за неговото уважаване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: С постановената по нохд № 411/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна присъда е ангажирана наказателната отговорност на С. Р. К. за извършено от него на 30.08.2014 г., в [населено място], престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, за което, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода и е определен първоначален "строг" режим на изтърпяването му. Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, предмет на осъжданията на К. по това нох дело и по нох дела № № № 1143/2015 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), 594/2015 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), 1221/2015 г. на Варненския районен съд (ВРС), 285/2015 г. на ВОС, 5573/2013 г. на ВРС и 1157/2014 г. на ВРС, като е наложено най-тежкото наказание, а именно - две години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Приспадната е изтърпяната част от наказанията за престъпленията в съвкупността. Уважен е частично предявеният граждански иск, присъдени са направените по делото разноски и е извършено надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Присъдата не е атакувана по въззивен ред и е влязла в сила на 10.05.2017 г. Искането за възобновяване на нохд № 411/2017 г. в частта му относно определяне на общо наказание, е направено от процесуално легитимирана страна, каквато е окръжният прокурор съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК, в предвидения в закона срок за това. Оспорен е съдебен акт - влязла в сила присъда, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, съгл. чл. 419, ал. 1 от НПК. Затова ВКС намира искането за допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно и съображенията за това са следните: Посоченото в искането основание за възобновяване на наказателното дело в частта за групиране на наказанията, наложени на осъдения К., се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Фактическото основание за искането обвинението е съзряло в съдържанието на приложените по делото справка за съдимост от 01.03.2017 г. (л. 17 - 24 от нох дело) и копия от бюлетини за съдимост и от съдебни актове (л. 26 - л. 56 от делото), които не отразяват осъждането на К. с влязла в сила присъда по нохд № 1672/2016 г. по описа на ВРС. Твърди се, че това осъждане не е било известно на съда, разгледал нохд № 411/2017 г. и не е обсъждано при формиране на съвкупността от престъпления, тъй като съдът не е разполагал с пълните данни за осъжданията на К.. Твърди се също, че обстоятелството на това осъждане има съществено значение за делото при групиране на наказанията. ВКС намира за необходимо да отрази следните принципни положения, относими към настоящето производство: Първо, основното предназначение на възобновяването на наказателни дела, като извънреден способ за проверка, е да не допуска съществуването на неправилни съдебни актове, влезли в законна сила. Второ, хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело съдържа две законови предпоставки, които трябва да са налице задължително и кумулативно - чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и те да имат съществено значение за делото. Съдебната практика е категорична, че тези обстоятелства са "разкрити чрез разследване", когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК или в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство или в нарочно производство (решение № 470 от 20.11.2009 г. на ВКС, I НО, по нд № 498/2009 г.). Новите обстоятелства могат да бъдат установени и при прокурорска проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ в рамките на т. нар. "разследване в широк смисъл" (решение № 288 от 23.09.2015 г. на ВКС, III НО, по нд № 944/2015 г.). Само по посочените начини те ще бъдат разкрити така, че да са установени по несъмнен и безспорен начин, за да се избегне неоснователната отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт и засягането на стабилността му. В случая законовите предпоставки за възобновяване на наказателното дело в частта му за групиране на наказания са налице. Осъждането на К. по нохд № 1672/2016 г. на ВРС, визирано в искането, е направено с присъда № 365 от 25.11.2016 г. С нея е ангажирана наказателната му отговорност за извършено на 28.04.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване и глоба в размер на две хиляди лева. Присъдата е влязла в сила на 24.02.2017 г., след извършена въззивна проверка и постановяване на решение на ВОС от същата дата, с което присъдата е потвърдена изцяло. Осъждането на К. по това нох дело е било предмет на обсъждане в производство за определяне на общо наказание за съвкупност от престъпления по нчд № 1079/2017 г., по което е постановено определение № 809 от 12.04.2017 г. и престъплението, предмет на осъждането е било включено в съвкупността. Тези обстоятелства обаче - наличието на влязла в законна сила присъда по нохд № 1672/2016 г. на ВРС и на постановено определение по нчд № 1079/2017 г. на ВРС за включването на престъплението, предмет на делото, във формираната съвкупност от престъпления, не са били и е нямало как да бъдат известни на съда при постановяване на атакуваната сега пред ВКС присъда. И това е така, защото присъдата е влязла в сила непосредствено преди издаване на 01.03.2017 г. на справката за съдимост, поискана от съда и приложена по нохд № 411/2017 г. и осъждането не е документално отразено в тази справка. Копие от присъдата липсва и сред приложените копия от бюлетини и съдебни актове, посочени по-горе. Тези обстоятелства имат съществено значение за правилното решаване на въпросите във връзка с определяне на общо наказание на К. за постановените по отношение на него осъждания. Във формираната съвкупност по нохд № 411/2017 г. не е обсъждано осъждането на К. по нохд № 1672/2016 г. на ВРС, защото не е било известно на съда, а при произнасянето на съда относно съвкупността от престъпленията по нчд № 1079/2017 г. не е взето предвид осъждането по нохд № 411/2017 г. на ВРС, доколкото то следва по време постановяването на определението. Във връзка със законовото изискване новоразкритото обстоятелство да е установено чрез разследване, съдържанието на искането позволява констатацията, че то е установено при извършените действия по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди и определение, посочени по-горе и на наложените на осъдения К. наказания, вкл. определеното общо наказание. Изискана е актуална справка за съдимостта на К., която е приложена към искането. Справката е издадена на 08. 09. 2017 г. и от съдържанието й (т. 12) се установява осъждането му по нохд № 1672/2016 г., както и определянето на общо наказание по нчд 1079/2017 г., които не са били известни на съда. Макар производството по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди да не е приложено по делото, следва да се отбележи, че направеното искане изцяло е в полза на осъдения К.. Липсата на пълни данни за осъжданията на К. при постановяване на присъдата по нохд № 411/2017 г. на 25.04.2017 г. има за последица неправилно формиране на съвкупностите от престъпления, което винаги се извършва при най-благоприятния за осъдения вариант. Така че, новоразкритото обстоятелство сочи на несъмнена неправилност на влязлата в сила присъда в атакуваната й част и предпоставя нейната отмяна. Аргументи в тази насока се съдържат и в мотивната част на т. 1 от ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Макар поставеният там въпрос относно групирането на наказания при установяване на новооткрити предходни осъждания, които не са били известни на съда, да е оставен без разглеждане единствено поради липсата на противоречива и неправилна съдебна практика, изложените съображения ясно указват утвърдения подход за решаването му. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение