Решение № 6069 от 21.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две подадени касационни жалби от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та) и от Н. Ставрев, срещу Решение 5948 от 29.10.2020 г., постановено по адм. д. 13731 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отменено по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД Решение Ж 625 от 21.11.2019 г. на Комисията и същата е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД сума в размер на 676,00 лв. разноски по делото. В касационната жалба на КЕВР се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че електроразпределителното дружество е прекратило процедурата по присъединяване, касаеща Ставрев, вместо да определи условията за присъединяване съгласно сроковете и реда, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6) по реда на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Твърди се, че процесният имот попада в урбанизирана територия. Наред с това, съдът направил грешен анализ на приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции. В подадената от Ставрев касационна жалба срещу Решение 5948 от 29.10.2020 г. се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при погрешно тълкуване на приложимата нормативна уредба и приобщените по делото писмени доказателства - официални удостоверителни документи, удостоверяващи статута на недвижимия имот. Сочи се, че процесният имот е урегулиран поземлен имот (УПИ) и като такъв е регистриран в КККР - УПИ 71.199 за жилищно строителство, масив 71 в с. Марково, община Родопи, област Пловдив. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се сторените разноски пред настоящата инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател КЕВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от Електроразпределение Юг ЕАД. В съдебното заседание пред настоящия съд Ставрев не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба, в която се поддържа предявената касационна жалба и се иска отмяната на Решение 5948 от 29.10.2020 г. Касационният жалбоподател се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД, чрез процесуален представител, моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу претендираното от Ставрев адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му до минимума. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Подадена е и трета касационна жалба от КЕВР срещу Допълнително решение 5709 от 12.10.2021 г., постановено по адм. д. 13731 по описа на АССГ за 2019 г., с което е допълнено Решение 5948 от 29.10.2020 г., постановено по същото дело като административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне, съгласно мотивите на решението. Сочи се, че доколкото се твърди неправилност и се иска отмяна на допълненото решение, на отмяна подлежи и допълнителното съдебно решение, постановено в производство по чл. 176 АПК. Ответниците Електроразпределение Юг ЕАД и Ставрев не представят писмен отговор по тази касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. С оспореното в първоинстанционното производство Решение Ж-625/21.11.2019 г. Комисията, след разглеждане на жалбата на Ставрев, е дала задължителни предписания на електроразпределителното дружество в 30-дневен срок от получаване на решението да издаде и му предостави становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ. В 7-дневен срок след приключване на дейностите Електроразпределение Юг ЕАД да представи в КЕВР доказателства за изпълнението им. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за допустимост и основателност на предявената жалба. Приел, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство, в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката (ЗЕ) материална компетентност, при спазване на установените административнопроизводствени правила, в изискуемата от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът дефинирал спора между страните като такъв, свеждащ се до статута на територията, в която се намира недвижимият имот, за който Ставрев има инвестиционно намерение за изграждане на ФЕЦ по реда на чл. 24 т. 1 ЗЕВИ, а именно дали територията, в която попада е урбанизирана, за да отговаря на изискванията на закона. В първоинстанционното производство е прието и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. Съдът е обосновал извод със заключението на вещото лице, че устройствения статут на местност Землище Марково е неурегулирана територия, земеделски земи, като за част от имотите в местността има одобрени отделни подробни устройствени планове (ПУП), с които е променено предназначението им. Приел е, че спорният имот се намира извън строителните граници на селището и не попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 ЗУТ. Така съдебният състав е формирал извод, че имотът, в който се намира заявената за присъединяване ФЕЦ, не попада в урбанизирана територия. Анализирал е конкретни разпоредби от ЗУТ, приемайки, че имотът, макар и да е с променено предназначение, и за него да е в сила план за застрояване, предвиждащ застрояването му с режим Жм, изградената в него ФЕЦ, не може да се ползва от преференцията по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, в какъвто смисъл е и становището на електроразпределителното дружество. По тези причини съдът отменил Решение Ж 625 от 21.11.2019 г. на Комисията по жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД. С Допълнително решение 5709 от 12.10.2021 г. е допълнено Решение 5948 от 29.10.2020 г. като административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне, съгласно мотивите на решението. За да го постанови, първоинстанционният съд е изпълнил даденото му указание от Върховния административен съд в Определение 9867 от 30.09.2021 г., постановено по адм. д. 3463 по описа на този съд за 2021 г. С него е указано, че след отмяната на Решение Ж-625 от 21.11.2019 г. на КЕВР производството по предявената от Ставрев пред КЕВР жалба от 11.09.2019 г. срещу Електроразпределение Юг ЕАД е останало висящо и в този смисъл съдът е следвало да върне преписката на КЕВР за ново произнасяне по жалбата на Ставрев. Решение 5948 от 29.10.2020 г. и Допълнително решение 5709 от 12.10.2021 г. са валидни и допустими, но неправилни. Основателни са касационните оплаквания за постановяването им при допуснати от първоинстанционния съд нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. По касационните жалби срещу Решение 5948 от 29.10.2020 г.: Това решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По делото спор по фактите няма. За правилното му решаване е необходимо даването на отговор на въпроса дали процесният имот, за който се отнася намерението на Ставрев да изгради ФЕЦ, попада в урбанизирана територията. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на кумулативните предпоставки, предвидени в него. Както се посочи, спорна е само една от тях дали сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ, се намира в урбанизирана територия. От приетото по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно - техническата експертиза (Констативно съобразителна част) се установява, че съгласно действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор 47295.71.199 попада в земеделска територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване (10 м). Наред с това, с Решение 24 по Протокол 16 от 09.12.2014 г. е прието изменение на ПУП ПРЗ на УПИ II 108 за жилищно строителство, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 71.115, представляващ земеделска земя с променено предназначение в землището на с. Марково, м. Землище Марково, съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. С плана е предвидено отпадане на посочения УПИ за жилищно строителство и образуване на три други, между които и УПИ 71.199 за жилищно строителство. Определена е устройствена зона Жм и начин на застрояване свободно нискоетажно застрояване с височина до 10 м. С цитираното решение е спряно прилагането на Заповед 997 от 21.11.2005 г. на кмета на общината за засегнатия имот (предходния план). Проектът за ПУП ПЗР е одобрен със Заповед 30 от 09.01.2015 г. Видно от графичната част на проекта, приложен по делото, съседните на УПИ 71.199 са урегулирани имоти с предназначение за жилищно строителство. Жилищната сграда в имота е изградена въз основа на одобрени проекти на 15.11.2016 г. и издадено Разрешение за строеж 407 от 18.11.2016 г. Строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение 17 от 22.02.2019 г., издадено от главния архитект на Община Родопи и е нанесен в кадастъра, за което е издадено удостоверение. Отделно от това, за статута на УПИ 71.199 е издадено Удостоверение 445 от 17.05.2019 г. от заместник кмета на Община Родопи, съгласно което предвид одобрения ПУП ПЗР и предвид писмо от 13.08.2012 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството имотът следва да се счита за урбанизирана територия. При така установеното, съвкупната преценка на приобщените по делото писмени доказателства, констатациите на вещото лице по част трета от заключението Констативно съобразителна част и безспорно установения по делото факт, че ПУП - ПЗР е одобрен със заповед на кмета на Община Родопи още през 2015 г., налага извод, че имотът, в който Ставрев планира изграждането на ФЕЦ попада в урбанизирана територия. В разрешението за строеж е посочен и одобреният ПУП-ПРЗ, въз основа на който е разрешено строителството. В този смисъл, направените от вещото лице изводи в Заключителна част от експертизата не дават основание да се подкрепят аргументите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението на КЕВР от 21.11.2019 г. Следователно, за имота е приложима разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Като е направил обратен правен извод, непочиващ на установеното по делото от фактическа страна и е отменил оспореното решение на КЕВР, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, и е постановил необоснован съдебен акт. Поради това обжалваното съдебно решение от 29.10.2020 г. подлежи на отмяна. Доколкото делото е изяснено, настоящият съдебен състав следва да постанови съдебен акт по същество като отхвърли жалбата на Електроразпределение ЮГ ЕАД срещу решението на КЕВР. По касационната жалба срещу Допълнително решение 5709 от 12.10.2021 г.: Това решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Направеният по горе извод за неправилност на Решение 5948 от 29.10.2020 г. е основание за отмяна и на допълнителното решение от 12.10.2021 г., с което преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне по жалбата на Ставрев. Както се посочи по горе, решението на КЕВР от 21.11.2019 г. е законосъобразно и с отхвърляне на жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД срещу него от настоящия съд, спорът, повдигнат от Ставрев пред КЕВР, е окончателно разрешен. С оглед изхода от спора, основателни се явяват исканията на КЕВР и на Ставрев за присъждане на разноски. Такива им се следват за двете съдебни инстанции предвид пререшаване на спора по същество от настоящия съд и своевременно направеното искане в тази насока. Електроразпределение Юг ЕАД следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции. Ставрев претендира заплащането на обща сума в размер на 4070,00 лв. за сторените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение (4000,00 лв. по 2000,00 лв. за съдебна инстанция) и 70,00 лв. за внесена държавна такса за касационното производство. При съобразяване на направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав го намира за основателно. На Ставрев следва да се присъди сума в размер на по 1500,00 лв. за съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение и сторените разноски за внесена държавна такса в размер на 70,00 лв., или разноски в общ размер на 3070,00 лв. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение