Решение № 12087 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Цветанов от гр.Червен бряг, обл.Плевен. Жалбата е срещу решение 387 от 24.07.2023г., постановено по адм. дело 317/2023г. от Административен съд Плевен. С него е отхвърлена жалбата на Ц. Цветанов против заповед РД-10-38/31.03.2023г. на кмета на Община Червен бряг, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е наредено да се изземе от Ц. Цветанов общински имот публична общинска собственост, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 80501.951.92 по КККР на землището на гр. Червен бряг, целия с площ 247 кв.м., с начин на трайно ползване (НТП) селскостопански, ведомствен път. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът кметът на Община Червен бряг, чрез процесуалния си представител юриск.П. Иванова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави същата без уважение и потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което предлага същото да се потвърди. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е било образувано по жалба на Ц. Цветанов срещу заповед РД-10-38/31.03.2023г. на кмета на Община Червен бряг. С нея на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.65 от ЗОС е заповядано да се изземе от Ц. Цветанов общински имот публична общинска собственост, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 80501.951.92 по КККР на землището на гр. Червен бряг, целия с площ 247 кв.м., с начин на трайно ползване (НТП) за селскостопански, ведомствен път. С обжалваното решение 387 от 24.07.2023г. по адм. дело 317/2023г. административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кмет на Община Червен бряг, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити. Съдът е счел, че при издаване на заповедта няма допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, представляващи самостоятелно основание за нейната отмяна. Първоинстанционният съд е приел също, че процесната заповед е издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОС. В тази насока съдът е изложил мотиви, че от страна на жалбоподателя не се оспорва, че процесния имота е общинска собственост, и е предназначен да осигурява достъп до имотите на оспорващия. Административният съд е приел, че е налице и другото необходимо условие за издаване на заповед за изземване на общински недвижим имот, а именно същият се ползва без правно основание. В тежест на жалбоподателя било да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да владее или държи процесния имот, но доказателства в тази насока не били представени. Твърденията му, че поставената метална врата и ограда са изградени с цел да препятстват извършване на посегателства върху личната му собственост били житейски приемливи, но същите не представлявали правно основание, което да легитимира жалбоподателя като собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Обжалваното решение е правилно. След като е описал и обсъдил фактическата обстановка по делото, съдът е изложил мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличието на кумулативно зададените с разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС предпоставки, като е установил, че имотът предмет на заповедта за изземване е общинска собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. По делото е установено, че процесният имот - ПИ с идентификатор 80501.951.92, е публична общинска собственост по предназначение, като същото е видно и от приложената по делото извадка от кадастралната карта и регистри за ПИ с идентификатор 80501.951.92. В тази връзка следва да бъде посочено, че според чл.56, ал.2 от ЗОС за общинските пътища (какъвто е процесният имот) не се съставят актове за общинска собственост. Не се оспорва, че спорният ПИ с идентификатор 80501.951.92 се държи от касатора Ц. Цветанов, като същото е видно и от съставения протокол от 16.02.2023г., с който служители на отдел ИОС при посещение на място са констатирали, че към датата на проверката 16.02.2023г. е налице изградена метална ограда и врата, които възпрепятстват достъпа до недвижим имот, представляващ ведомствен път, ПИ с идентификатор 80501.951.92 по КККР на землището на гр.Червен бряг. На последно място е установено, че спорният ПИ с идентификатор 80501.951.92 се държи от касатора Ц. Цветанов и без правно основание за това. Последният е представил актове, въз основа на които се установява, че той е собственик на имоти, разположени от двете страни на спорния път. Но не и такива, установяващи права върху самия път. В случая е без значение от кого и преди колко време са били изградени металната ограда и врата /установени при проверката на 16.02.2023г./, след като Ц. Цветанов или неговите праводатели не са имали права върху заградената част от ПИ 80501.951.92. При така изложеното фактите по спора са установени, поради което са неоснователни оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в нарушения на посочени в касационната жалба разпоредби от АПК. Относно сочените разпоредби на чл.277 и чл.58 от АПК, те са неотносими за настоящото производство. В случая жалбата на С. Димитров представлява сигнал до административният орган, а не искане за издаване на административен акт в срока по чл.57 от АПК. От друга страна изтичането на срока по тази разпоредба не освобождава административният орган от задължението да издаде административен акт. А срокът по чл.61, ал.1 от АПК е инструктивен, не се отразява на съдържанието на акта и има отношение единствено към началото на срока за оспорване на административния акт, поради което неспазването му не може да доведе до отмяна на акта. По тези доводи обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Настоящият съдебен състав, приема че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 150 лв., определени според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 на изр.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,