Решение № 573 от 11.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1827/2013 г.

Решение № 573 от 11.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1827/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. А. М. за възобновяване на производството по НОХД № 1009/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич и отмяна на постановената присъда № 19 от 12.09.2012 г. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият С. А. М. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда № 19/12.09.2012 г., постановена по НОХД № 1009/2010 г. от Районен съд - Добрич, осъденият М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 за срок от три години. В искането за възобновяване не се сочи кога осъденият М. е узнал за постановената осъдителна присъда, но от данните, постъпили от Върховната касационна прокуратура - отдел "Международно правно сътрудничество", се установява, че същият е задържан на 24.04.2013 г. на територията на Р Германия във връзка с издадена ЕЗА по ИП267/2012 г. на РП- Д.. При липса на други данни за това кога осъденото лице е узнало за постановената спрямо него присъда, то следва да се приеме като първи момент на узнаване денят на задържането му от компетентните власти, с оглед провеждане на процедурата по екстрадиция. Тоест, искането за възобновяване, подадено на 08.08.2013 г. чрез затворническата администрация, е в установения от чл. 423, ал. 1 от НПК срок. Разгледано по същество искането е и основателно. От данните по делото се установява, че осъденият е знаел за започналото срещу него съдебно производство, получил е съдебните книжа, включително и препис от обвинителния акт, както и съобщението по чл. 254, ал. 4 от НПК. Явил се е в съдебните заседания, проведени на 09.06.2010 г. и на 29.09.2010 г., в които заседания не е даден ход на делото. Установява се също, че след това се е отклонил от съдебното преследване. Въпреки положените усилия по издирването му, осъденият не е бил открит, което е наложило съдебният орган да разгледа и реши делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. След влизане на присъдата в сила, с цел изпълнение на наложеното наказание на 17.01.2013 г. от РП- Д. е издадена Европейска заповед за арест № 267/2012 г. В същата, в раздел (d), т. 3.4, са посочени гаранциите, че на М. ще му бъде осигурено правото да направи искане за преразглеждане на делото при завръщането му в Р България съгласно чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК и по чл. 423, ал. 5 от НПК. След установяването на осъдения М. на територията на Р Германия и екстрадирането му той се е възползвал от това свое право. Разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК предвижда, че когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Р България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът възобновява делото, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. От данните, посочени по-горе, е видно, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 5 от НПК, осъденият се е възползвал от предоставеното му право в законоустановения срок, поради което и постановената задочна присъда следва да бъде отменена по реда за възобновяване на наказателните дела. Делото, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал. 2 от НПК, да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, когато е започнало задочното производство. С оглед дължимото произнасяне по чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд намери, че взетата в хода на съдебното производство мярка за неотклонение "задържане под стража" не следа да бъде изменяна. Осъденият М. е знаел за започналото срещу него наказателно производство и че същото е в съдебната фаза, но въпреки това се е отклонил, напуснал е страната и така е станал причина делото да приключи в задочна процедура. Това поведение налага извод, че е налице опасност от бъдещо ново отклонение на осъдения от дължимото се поведение, което да осуети навременното приключване на делото с негово лично участие. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 423, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение