Решение № 8178 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2011 г.

Решение № 8178 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чавдар Радионов Маринов от гр. Плевен срещу решение N 1072 от 21.01.2011 г. по адм. дело N 5828/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Навеждат се доводи за нищожност и недопустимост на съдебния акт, а алтернативно за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 1 - 3 от АПК. След съдебното заседание е депозирана и "жалба" от 26.05.2011 г., в която са изложени оплаквания за извършени процесуални нарушения от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд, ограничаване на процесуалните права на Маринов и възпрепятстване установяването на факти по делото, като с това се иска и отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - министърът на отбраната, редовно призован, не се явява и представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Чавдар Маринов срещу отказа на министъра на отбраната да издаде разрешение за обучението му във висше гражданско училище по негов рапорт от 4.01.2010 г.. Съдът е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ за издаване на заповед, тъй като изрично на жалбоподателя му е отказано издаване на същата с писмо вх. N 2-799 от 01.03.2010 г. в поделението, където служи. Изложил е съображения, че оспореният акт е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Мотивиран по този начин, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че в случая е налице изричен, а не мълчалив отказ на министъра на отбраната, което е било обективирано в писмена резолюция върху докладна записката към рег. инд. 21-25-410 от 27.01.2010 г.. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд се е позовал на константната си практика, съгласно която мотивите на административния акт могат да бъдат изложени в друг документ, в случая в изготвената от директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" докладна записка. Законосъобразна е преценката на съда за съответствието на оспорения отказ с материалния закон. В разпоредбата на чл. 123, ал. 1 - 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ - отм., но действал към момента на постановяване на отказа) са регламентирани условията и реда за реализиране на предоставената в закона възможност на военните да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище. Съгласно цитираните текстове за получаване на разрешение от министъра на отбраната е нужно подаване на рапорт от военнослужещия, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението и препоръка в годишната атестация за провеждане на такова обучение. Получаването на разрешение следва във времето да предхожда започването на обучението. В случая няма спор относно фактите по делото. Установява се, че касаторът е започнал обучението си във Варненския свободен университет, като е записан в първи курс, първи семестър за учебната 2009-2010 г., по специалност "Защита на националната сигурност", а е подал рапорт до ресорния министър през януари 2010 г. При това положение, правилно е било прието от тричленния състав на Върховния административен съд, че отказът на административния орган е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не е спазил условията и реда съгласно чл. 123 от ППЗОВСРБ във вр. с чл. 238 от ЗОВСРБ. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неучастието на прокурор в производството пред тричленния състав. Участието на последния е задължително само в касационното производство (чл. 217, ал. 2 от АПК), както и в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове (чл. 192 от АПК). Не са налице основания за обявяване на решението за нищожно и за обезсилването му като недопустимо, както и за отмяна на същото, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното Върховният административен съд, петчленен състав,