Решение № 5423 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2018 г.

Решение № 5423 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 8 от 06.03.2018 г., постановено по административно дело № 337/2017 г., Административен съд - Р. е: 1) отменил решение № 2153-17-141 от 09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Р. и потвърденото с него разпореждане № 24 от 29.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване; 2) осъдил ТП на НОИ - Р. да заплати на В. Кутинчев от [населено място] сумата от 550 лв. деловодни разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от изп. правомощията на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Р.. По съображения за противоречие с материалния закон и необоснованост (касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а отменените с него административни актове да бъдат потвърдени. Ответникът по касация - В. Кутинчев от [населено място], действащ чрез процесуалния представител адвокат К. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, като му се присъдят направените по делото разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и валидност, допустимост и правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Той се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. С оспореното пред Административен съд – Р. решение № 2153-17-141 от 09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Р. е потвърдено разпореждане № 24 от 29.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на В. Кутинчев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.05.2016 г., в действителен размер от 315, 05 лв. С жалбата си до директора на ТП на НОИ - Р. К. е оспорил датата на отпускане на пенсията, зачетеният осигурителен стаж, както и начинът на изчисляване на трудовия му стаж за периода 1994-1996 г., и размерът на пенсията. Отхвърлянето от директора на жалбата е мотивирано с обстоятелството, че съгласно чл. 38, ал. 2, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), приета с Приложение № 1 към ПМС № 30 от 10.03.2000 г., осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната. От фактическа страна е установено, че В. Кутинчев е подал заявление вх. № 2113-17-657/05.05.2016 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към заявлението е представил общо 12 броя документи за осигурителен (трудов) стаж: 3 броя трудови книжки и удостоверения за брутното трудово възнаграждение за определяне размера на пенсия за различни периоди. С разпореждане № 24/прот. № N01196 от 29.05.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е изменена личната пенсия на В. Кутинчев за ОСВ, считано от 05.05.2016 г. - датата на подаване на заявлението, като му е зачетен следния осигурителен стаж: от втора категория труд – 4 месеца и 5 дни, от трета категория труд – 36 години, 4 месеца и 8 дни, осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО – 1 година, 4 месеца и 16 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 38 години и 2 месеца. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Р. е прието, че правилно с разпореждането е определен осигурителния стаж, превърнат към трета категория, и закупения недостигащ стаж от 1 година, 4 месеца и 16 дни по чл. 9а, ал. 2 от КСО, а неоснователна е претенцията на Кутинчев относно началната дата на отпускането й и базисният период. В хода на съдебно-административното производство пред Русенския административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод, че спорът по делото касае зачетения осигурителен стаж на Кутинчев, като при издаване на процесното решение не е зачетен правилно периода на осигуряване от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., през който лицето е работило в "Териториален кадастър" ЕООД гр. Р.. За някои месеци има изплатени аванси, има и неизплатени заплати, и за периода от 36 месеца административните органи неправилно са зачели само 1 година, 9 месеца и 21 дни стаж, поради обстоятелството, че за периода от 01.01.1994 г. до 31.07.1996 г. не са изплатени полагащи се трудови възнаграждения, а аванси. При изчисление на осигурителния стаж неправилно от органите е била приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 3 от НПОС, цитирана по-горе, като съответно е изчислен стаж само от 1 година, 5 месеца и 21 дни, като месеците август, септември, октомври и ноември на 1996 г. са зачетени като пълни, а за месец декември 1996 г. заплата не е изплатена и за този период стаж не е зачетен. Приложен е некоректно от компетентната администрация чл. 70а, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 62/2017 г.), според който при определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. Неправилно не е зачетено за осигурителен стаж и времето от 01.02.1997 г. до 24.02.1997 г., като за календарния период от 26.10.1992 г. до 24.02.1997 г. са зачетени общо 3 г. и 26 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, (изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.), за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. В трудова книжка № 106 а/22.02.1971 г. стажът на Кутинчев е заверен за периода 26.10.1992 г. - 24.02.1997 г. Това, че работодателят-осигурител не е изплатил дължимата работна заплата (или е изплатил само част от нея) и не е внесъл осигурителни вноски, не може да доведе до негативни последици за осигуреното лице и с оглед текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО този осигурителен стаж следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС сочи, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Текстът на чл. 38, ал. 2, т. 3 от НПОС се отнася за времето преди 31.12.2006 г., според който осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната. Цитираните текстове на НПОС следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, която е от нормативен акт от по-висока степен, съгласно принципа, установен в чл. 5, ал. 1 от АПК. Видно от приобщените в административната преписка УП-15 с № 5509-17-132/07.08.2015 г., УП-15 с № 5509-17-1215/21.12.2016 г. и УП-15 с № 5509-17-839/08.09.2016 г., неправомерно административният орган не е зачел за осигурителен стаж времето, през което Кутинчев е работил по трудов договор в посоченото дружество за периода от 01.01.1994 г. до 24.02.1997 г., тъй като не са заплащани реалните трудови възнаграждения, а аванси, и поради неизплащане на заплати, което е лишило лицето от зачисляване на близо една година осигурителен стаж при наличие на положен от него труд. За пълнота следва да се посочи, че цитираната разпоредба на чл. 70а, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 62, 2017 г.) се отнася до определяне на осигурителния доход, а не на осигурителния стаж за периода до 31 декември 2006 г. на лицата, полагали труд, което е довело и до неправилното изчисляване на осигурителния стаж на Кутинчев от страна на органите на ТП на НОИ - Р.. От изложеното следва и, че заплатеният и начисленият по чл. 9а, ал. 2 от КСО осигурителен стаж също не е бил законосъобразно установен в разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Р.. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд – Р. за незаконосъобразност на процесните административните актове. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните решение и разпореждане на административните органи, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт (ако и да е пропуснал да постанови изричен диспозитив за изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението на Кутинчев), който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. В съответствие с принципа на бързина и процесуална икономия, заложен в чл. 11 от АПК, и на основание чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката трябва да се върне на компетентния да се произнесе по нея административен орган съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото и на първоинстанционното съдебни решения. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., която сума касаторът следва да бъде осъден да му заплати. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,