Решение № 3306 от 28.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против Решение 263/16.06.2022г., постановено по адм.д. 681/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за немотивираност на административния акт и за издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби закона. Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на съда и за законосъобразност на оспорения административен акт. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от Д. Йорданова жалба да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Д. Йорданова, чрез адв. Кънева, в представени по делото отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е отменен АУПДВ 02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г., е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) по заявление на Д. Йорданова за подпомагане за кампания 2020 с УИН 24/140520/17315 в размер на 56 321,95 лв. За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Относно нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът е приел, че актът съдържа мотиви лишени от достатъчна по степен юридическа и фактическа обосновка. Приел е още, че от фактическите установявания, към които се препраща в други документи не става по никакъв начин ясно, че въпросният парцел, който е деклариран по конкретната мярка, е бил изначално недопустим за подпомагане по нея. Според първоинстанционния съд, в акта се съдържат вътрешно противоречиви и неразбираеми съображения, според които след първоначално извършената проверка на място, декларирания парцел е определен за допустим по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място /доказателства в тази насока отново липсват по делото/, същия се явява недопустим за подпомагане по СЗ-ДККП. На следващо място съдът е установил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се издаване на АУПДВ без наличие на издаден и влязъл в сила акт уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., както и в нарушение на разпоредбата на чл. 32а от Наредба 3 от 17.02.2015 г., съгласно която, когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. Според първоинстанционния съд, актът е издаден и в нарушение на чл.7, §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, доколкото, с оглед липсата на издадено и връчено уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., жалбоподателят не е бил запознат с основанията за недопустимост на заявената площ и съответно за него грешката при изплащане на сумата не е била очевидна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касационната инстанция намира, че нито в АУПДВ, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. Противно на изложеното в АУПДВ, основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в писмата от 13.07.2020г. и 27.08.2020г. Цитираните писма съдържат единствено общи положения относно начина на извършване на проверките за допустимост. Според съдържанието на доклад за проверка на площи с номер на заявка за проверка 400121, при проверка на място, извършена в периода 19.06.2020г. 10.07.2020г. е установено, че парцелът е засят със заявената култура, но в начален етап на растеж, тъй като културата е засадена от семка. Посочено е, че площта е затревена и не може да се установи гъстотата на посева по категоричен начин, няма изградена поливна система. Изложено е, че кандидатът декларира, че към този етап на вегетация не може да пръска с хербицид, тъй като тревата е от широколистен вид и наличните препарати унищожават и културата. Констатирано е, че към момента на проверката няма категорични данни, че ще се достигне изискуемият минимум от добив според изискванията на мярката (л. 47-53 от първоинстанционното дело). В графа допълнителен контрол парцелът е допустим по заявената схема за обвързано подпомагане, е налице отбелязване не. Към доклада е приложена декларация от земеделския производител (ЗП). В която се твърди, че поради лошите метеорологични условия обилни валежи, недостатъчно слънчеви дни, ниски температури за сезона и поради факта, че културата е засята от семки, затревяването в парцелите е в по- висока степен и не може да се определи гъстотата на посева. В декларацията ЗП моли за удължаване срока на проверката с 30 дни, за да може да проведе необходимите агротехнически мероприятия. Имено по тези причина е прието за необходимо да се удължи срока на проверка до 29.07.2020г., видно от докладна записка 05-2-262/116 от 30.06.2020г. (л. 55), което обаче не е сторено. Докладът и уведомителното писмо от 13.07.2020г. са връчени на ЗП на 14.07.2020г. Срещу същите ЗП подава възражение с вх. 01-262-6500/168 от 30.07.2020г. В същото ЗП изразява несъгласие с доклада. Преповтаря изложеното в декларацията към доклада и представя доказателства за закупуване на семена на домати. Не е извършена втора проверка на място. Издадено е второ уведомително писмо изх. 01-262-6550/168#2 от 27.08.2020г., в което е посочено, че е извършен допълнителен административен анализ, касаещ проверката на място. Изложено е, че при анализа е разгледан приложения снимков материал и констатациите от периода на проверката на място, които потвърждават констататциите от доклада. Няма данни по делото същото да е връчено на ЗП. Помощта в размер на 56 321,95 лева е изплатена на 02.03.2021г. С писмо изх. 02-240-6500/6446 от 21.05.2021г. Д. Йорданова е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива производство по издаване на АУПДВ. Същото е получено на дата 02.06.2021г. лично. Същата е подала възражение на 10.06.2021г., с което е представила доказателства за реализирана продукция (фактури, касови бележки и приемо-предавателни протоколи л. 65-81). С АУПДВ не са приети направените възражения и представените към тях доказателства за съотносими към откритото производство без да са изложени конкретни аргументи в тази връзка. Не са обсъдени представените доказателства към възражението. С оглед на изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за приложение на изключението, предвидено в чл. 7, § 3 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014). Съгласно цитираната норма, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: "Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера." Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В настоящия случай, в акта административният орган се позовава на пропуск в отразяване на резултата от извършена проверка на място при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, което е наложило прекалкулация, при която разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. Така описана причината за изплащане на финансовата помощ е неясна и немотивирана, но в случай че бъде определена като грешка на компетентния административен орган при отпускане на безвъзмездната финансова помощ, същата не може да се приеме, че е очевидна за бенефициера. Както правилно е приел и административния съд, по делото не се съдържат данни Д. Йорданова да е била запозната с това, че заявените площи са недопустими за подпомагане и съответно на какво правно и фактическо основание, за да се приеме, че за нея е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания не са посочени, нито в доклада за проверка на площи, на който се позовава издателя на оспорения акт, нито в цитираните писма от 13.07.2020г. и 27.08.2020г. Както бе изложено Д. Йорданова е получила уведомителното писмо от 13.07.2020г. срещу което е подала възражение. По отношение на уведомителното писмо от 27.08.2020г. няма данни да е получено от ЗП. Помощта е изплатена на 02.03.2021г. С оглед на това е основателно възражението на ответника по касация, че е логично да предположи, че възраженията му срещу уведомително писмо от 13.07.2020г. са взети предвид от административния орган, и поради това заявената сума за подпомагане е получена. Като допълнение следва да се посочат за неотносими възраженията на касатора по отношение на пътните листи и товарителниците във връзка с реализация на продукцията по делото. Това е така, тъй като същите нямат отношение към факта, че административният орган се позовава на техническа грешка, която в случая не е очевидна за бенефициера. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 2300 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие 1029 от 19.08.2022 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на заплатеното от ответната страната възнаграждение е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение