Решение № 7474 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2014 г.

Решение № 7474 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Видинска гъмза" АД против решение № 4592/3.07.2014 г., постановено от Административния съд София град по адм. д. № 8442/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството-касатор срещу уведомително писмо (УП) изх. № 02-050-2600/1262 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 350 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"-РА чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска се отхвърлянето й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: Пред административния съд е обжалвано УП, издадено във връзка с общо заявление за плащания на площ, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2011 г. С обжалваното УП е отказано изцяло финансово подпомагане за поисканата сума по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Фактическите основания за отказа, които са посочени в УП са, че са извършени административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства и по-точно пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП, утвърдени със заповед № РД-09-1214822.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните. В табличен вид е посочено, че декларираната площ е 53,78 ха, установената -40,35 ха, наддекларираната -13,43 ха, която в процентно отношение от установената е 33,28 %, в резултат на което на осн. чл. 58 от Регламент 1122/09 е отказана цялата заявена площ. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието по делото. Констатациите в заключението са, че 28 бр. БЗС от заявените от жалбоподателя са с по-малка площ от декларираната, като проверките са установили, че причината е, че части от тези БЗС не се обработват. Съдът е приел, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация и в срок. Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, тъй като изводите на административния орган се потвърждавали от констатациите в заключението на съдебно-техническата експертиза. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, тъй като се отразяват на крайния резултат на спора. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция следи служебно. В конкретния случай, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд е направил необоснован извод, че жалбата срещу УП е подадена в срок. Видно от писмения документ на Star post, намиращ се на лист 18-ти от делото е, че жалбоподателят чрез неговия управител-Момчил Миков е уведомен за процесното УП на 2.08.12 г. Срокът за обжалване на писмото е 14 дневен и в случая изтича на 16.08.12 г. -четвъртък. Жалбата, видно от печата на ДФЗ върху нея е подадена на 17.08.12 г., т. е. един ден след изтичането на срока за това. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателя за това обстоятелство, както и за възможността да ангажира доказателства за спазването на срока за подаването на жалбата срещу УП. Това съдът не е направил. От друга страна, съдът не е изложил съображения по основното оплакване на жалбоподателя, а именно по възражението му, че в УП не са посочени причините за недопустимост на подпомагането на площите, за които е установено такова. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав на административния съд, при което съдът даде възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства за спазването на срока за съдебното оспорване. При евентуална преценка за допустимост на обжалването, съдът следва да обсъди основното оплакване на жалбоподателя, като в тази връзка прецени съществува ли в УП или в някои от документите в преписката по издаването му конкретизация на фактическите обстоятелства за недопустимост на подпомагането за въпросните площи. От значение за разрешаването на спора е да се изясни констатацията на вещото лице, а именно, че въпросните части от БЗС не се обработват. Не става ясно от заключението какви конкретни обстоятелства обосновават тази констатация - дали тези части представляват необработваеми площи по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища или тези части не могат да се квалифицират като обработваема земя поради наличието или отсъствието на някои от предпоставките на чл. 4 от същата наредба, т. е. вещото лице следва да посочи конкретната причина, поради която е квалифицирало тези части като такива, които не се обработват. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав