Решение № 15053 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2020 г.

Решение № 15053 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Електроразпределение Север" АД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 7852 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна срещу Определение № 1064 от 07.02.2020 г., постановено по същото дело. Касаторът "Електроразпределение Север" АД чрез пълномощникът си адвокат Георгиева, обжалва решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от дружеството иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление като неправилно и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови ново по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло, ведно с пълният размер на претендираните разноски пред първоинстанционния съд. Претендира разноски и за настоящата инстанция. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба от КЕВР. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ненков, обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове с доводи за неговата неправилност като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено в обжалваната му част и, вместо него, се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу нея искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В частната си жалба "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните и частната жалба. Касационните и частната жалба са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващо адвокатско възнаграждение по НАХД № 592/2015 г. по описа на РС -Павликени във връзка с отмененото наказателно постановление № НП - 472 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска над сумата от 500 лева до пълния предявен размер от 1356 лева (или за разликата от 856 лева) като неоснователен, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10156/2016 г. по описа на АС - Велико Търново във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление № НП - 472 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска над сумата от 500 лeва до пълния предявен размер от 1 356 лева (или за разликата от 856 лева) като неоснователен. Със същото съдебно решение АССГ е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата от 165 лева съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-472 от 17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 23 от 17.03.2016 г., постановено по НАХД № 592/2015 г. по описа на Районен съд Павликени, е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 246 от 01.07.2016 г. постановено по КНАХД № 10156/2016 г. по описа на Административен съд- Велико Търново първоинстанционното решение е оставено в сила. В производствата пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита по представени пълномощни. Първоинстанционният съд е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № НП - 472 от 17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лева за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е приел, че следва да бъде присъден хонорар, съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА - "справедлив и обоснован", а именно в размер на 500 лева за всяка инстанция, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като до пълния размер от 1356 лева следва исковете да се отхвърлят поради тяхната неоснователност. По горните съображения, АССГ е уважил частично предявения от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна иск и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 1 000 лева, представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над присъдените 1 000 лева до общия претендиран размер от 2 712 лева. С оглед уважената част от иска, съдът е присъдил разноски в размер на 165 лева и е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 446 лева като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора КЕВР нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо, че макар в производството пред РС - Павликени и пред АС - Велико Търново договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация). С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба на КЕВР доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Предвид гореизложеното и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На следващо място частната жалба от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 1064 от 07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7883/2019 г. по описа на Административен съд – София град също е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7852 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, АССГ, е приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 396 лв., платено за защита по адм. дело № 7882/2019 г. по описа на АССГ (прекратено и присъединено към адм. дело № 7883/2019 г. по описа на АССГ), тъй като двете искови молби за разгледани в едно съдебно производство. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода на спора, не се дължат разноски на касационните и частни жалбоподатели. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,