Решение № 1232 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2014 г.

Решение № 1232 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Мувистар" ЕООД, ЕИК 201781237, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Лозенец", жк. "Градина", бл. 2, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Даниела Иванова Ценова, чрез Христо Николаев Копаранов и Ангел Стефанов Бузалов - процесуални представители, против решение № 11652 от 03.10.2014 г., постановено по адм. дело № 15327 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Иска се отмяна на съдебния акт и АУПДВ, като в жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ) - гр. София чрез пълномощника си юрк. Георгиева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил оспорването от "Мувистар" ЕООД, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД - 12 - 79 от 05.09.2013 г. на Съвета за електронни медии. С процесния акт на дружеството е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за надзор за спазване на заявените от жалбоподателя програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Съображенията за това са били, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е ползвал регистрацията си в периода 01.01.2012 г. - 10.08.2013 г., годишната такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е била дължима. Съдът е посочил, като основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на таксата самото наличие на регистрация на телевизионния оператор. Тричленният състав е отбелязал също, че юридическият факт, с настъпването на който такса не се дължи, е прекратяването на регистрацията. Допълнително са развити съображения, че регистрацията на телевизионния оператор не е била прекратена и няма основание отношенията между оператора и регулаторния орган да се третират по различен от законовия начин. Съдът е приел извода, че без значение е обстоятелството, че с решение № РД - 05 - 159 от 12.08.2013 г., СЕМ е изменил регистрацията за телевизионна дейност на "Мувистар" ЕООД р е променил началната дата на разпространение на програмата от 01.01.2012 г. на 10.08.2013 г. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са в съответствие със закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното: Спорът е свързан единствено с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор, поради което не дължал таксите, посочени в чл. 102 ЗРТ. Жалбоподателят смята, че такса за надзор не се дължи защото не се извършвал дейност, върху която да бъде осъществен надзор. Това твърдение не се споделя от настоящия петчленен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи за надзор върху дейността на лицензирания радио - и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. След като по делото е безспорно, че "Мувистар" ЕООД е регистрирано като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) с национален териториален обхват, въз основа на решение за регистрация № 266/15.12.2011 на СЕМ за осъществяване на такава дейност, то посочените такси са дължими, независимо от това дали е била осъществявана или не тази дейност. Това е така, защото както в ЗРТ, така и в издадената въз основа на този закон Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност (ТТРТД) липсва хипотеза, че годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Без значение е обстоятелството, че с решение № РД - 05 - 159 от 12.08.2013 г., СЕМ е изменил регистрацията за телевизионна дейност на "Мувистар" ЕООД. С решението се променя началната дата на разпространение на програмата от 01.01.2012 г. на 10.08.2013 г. Тази промяна е поискана от страна на "Мувистар" ЕООД, с писмо до СЕМ вх. № ЛРР - 06 - 19 - 504 от 19.07.2013 г., след като е започнало административното производство по установяване на вземането, а не е в периода, за който жалбоподателят твърди, че не е извършвал дейността. Въпросът за дължимостта на оспорваната такса е уреден с тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио - визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г. обн., ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г. С оглед изложеното постановеното решение от тричленния състав на Върховния административен съд - трето отделение, е законосъобразно и обосновано, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изхода на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лева, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,