Решение № 14398 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2016 г.

Решение № 14398 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието против решение № 265/30.05.2016 г., постановено по адм. д. № 73/2016 г. по описа на Административен съд П.. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и иска отмяната му като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът областен управител на О. П. в писмен отговор взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. О. И. П. Х., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по жалбата на И. П. Х. против Заповед № РД-14-02 от 06.01.2016 г. на областен управител на О. П., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредено изземването от жалбоподателя на имот, частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерство на правосъдието, представляващ жилище- къща в гр. П., като държан без правно основание. С обжалваното решение административния съд е отменил заповедта като незаконосъобразна, приемайки, че е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед, с акт за частна държавна собственост, съставен на 24.09.2007 г., при посочване в него, че управлението му е предоставено на касационния жалбоподател Министерство на правосъдието, по чието искане е издадена заповедта. Правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона, при неустановяване на относими факти относно правото на жалбоподателя да ползва имота на основание § 65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС /ДВ бр. 87 от 05.11.2010 г./. Установено е от доказателствата по делото, че И. Х. е настанен в жилището със заповед от 29.08.1964 г., към който момент е заемал длъжността надзирател в З. П., пенсиониран е като служител на този затвор през 1989 г, като от датата на настаняване и до настоящия момент го ползва. След като Х. е настанен по установения ред в държавно ведомствено жилище преди 01.06.1996 г. и се е пенсионирал като служител на ведомството през 1989 г. административният орган е следвало, след събиране на относимите доказателства, да прецени налице ли са предпоставките на § 65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Съгласно тази разпоредба лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако отговарят на кумулативно заложените в закона условия. Доказателства, от които да се направи извод, че в конкретния случай лицето няма право да ползва жилището по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС няма. Обстоятелството дали лицето, обитаващо жилище от ведомствения фонд на Министерство на правосъдието има или не изведеното от закона право да го ползва не е изяснено нито в 6- месечен срок по ал. 2 на § 65, визиращ подаване на заявление и декларация за относимите обстоятелства от ползвателя, нито след изтичането му, независимо от многократно отправяните искания от страна на Х. за придобиване на имота, отправени до министерството, упражняващо правото на управление върху него. Формално посоченото в оспорената пред съда заповед, че няма данни лицето да е упражнило правата си по § 65 от ЗИД на ЗДС в законния срок, с което на практика се преповтаря становището на Министерство на правосъдието, по чието искане е издадена оспорената заповед, не основава липсата на предпоставките на тази разпоредба. Правилен е при така установеното по делото извода на първоинстанционния съд, че неизясняването на обстоятелствата относно приложението на § 65 от ПЗР на ЗДС съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на закона, тъй като не са установени всички изискуеми предпоставки, основаващи издаване на заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Правилно също така е прието от административния съд несъответствие на заповедта на областния управител с целта на закона. Лишаването на настаненото лице и неговото семейство от правото да ползва и обитава жилището, което право осъществява без прекъсване от 1964 г. до сега е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая административният орган не е извел наличието на държавен или обществен интерес, който да е противопоставим и да се характеризира с по-висока значимост от правата на настаненото лице, преценени и при приложението на § 65 от ЗИД на ЗДС. С оглед гореизложеното обжалваното решение в частта му, с която е отменена заповедта на областния управител на О. П. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението в частта му, с която е осъден касационния жалбоподател да заплати на Х. сторените от него разноски в производството пред първоинстанционния съд в размер на 210 лева, от които 200 лева адвокатски хонорар и 10 лева внесена държавна такса. Задължението за заплащане на тези разноски лежи върху органа издал оспорената заповед, а не върху заинтересованата страна съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. В тази му част решението като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се осъди Областна администрация на О. П. да заплати на жалбоподателя реално направените в производството пред административния съд разноски в размер на 210 лева. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва касационния жалбоподател да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба по делото И. Х. направените от него разноски по настоящето дело в размер на 200 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2016 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение