Решение № 8223 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2010 г.

Решение № 8223 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Добромир Симеонов Добрев от гр софия против решение от 6.11.2009 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. дело № 5058/2006 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-23-184/1.11.2006 г. на началника на Столична РДНСК, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ за забрана ползването на неприетия по установения ред строеж: "Преустройство на тавански помещения № 5 и № 6 в жилище", находящи се в жилищната сграда с административен адрес гр. София, ул. Добри Войников № 37. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоречие на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на атакуваната заповед. Ответната страна Столична РДНСК, чрез процесуален представител оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й - чл. 178, ал. 5. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото са установени релевантните факти, че тавански помещения № 5 и № 6 са преустроени в жилищно помещение чрез обособяване на кухненски бокс, спално помещение и санитарен възел, като са изградени нови ВиК и електро инсталации. Това преустройство представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 ДР на ЗУТ, който е от пета категория и може да се ползва след въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 и чл. 178 ЗУТ. Не е спорно, че този ред не е спазен по отношение на процесния строеж, поради което забраната за ползването му е законосъобразна. Забраната по чл. 178, ал. 5 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. Фактическото ползване на строежа не обвързва забраната за ползването му. Последната се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по установения в закона ред. Правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Забраната е наложена въз основа на констативен акт, който се ползва с доказателствена сила по отношение вида, характера и годината на извършване на преустройството. Няма законово изискване за съставяне на констативния акт в присъствие на ползвателя на невъведения по установения ред строеж. Защитата на ползвателя и собственик на строежа срещу невръчения му констативен акт и заповедта е упражнена чрез подаване на жалба до съда. В негова доказателствена тежест е оборването на констатациите на акта, което не е постигнато в производството пред СГС. Без значение за законосъобразността на заповедта по чл. 178, ал. 5 ЗУТ са обстоятелствата за правото на собственост и законността на строежа и правилно не са изследвани от решаващия съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,